Денис Олегов's Blog

из "Оправдание за същестуване"

Стихотоворение от Оправдание за съществуване

Монолог на горския човек


Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.

Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.

Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.

Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.

Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.

Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.

Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.

Преместване

Преместване на дейността

Нов акаунт

Скъпи приятели,

Профилът ми във Фейсбук беше затрит. Може да намерите новия ми профил тук:
https://www.facebook.com/profile.php?...

Уинстън Хю Одън – Щитът на Ахил и други стихотворения

Дълго време не намирах в себе си сили да продължа с преводите на Одън след „Бежански блус“. Бях започал „Щитът на Ахил“, но все нещо не ми харесваше. Така измина около година преди да редактирам изцяло начинанието си. Последваха сонетите, писани около периода на Втората световна война, два от които успях да преведа. Тук трябваше […]

Лина Димоска – Черният магьосник и бялата змия

Лина Димоска е родена през 1995 г. в Прилеп. Завършва гимназия в родния си рад и продължава образованието си в Икономическия факултет в Припеп при университета „Св. Климент Охридски“ – Битоля, където се дипломира като икономист. Участвала е в много литературни конкурси и надпревари за четци. Сред наградите ѝ са: второ място в конкурса „Литературни […]

Александра Смагина – из „Ръчен багаж“ (2021)

Доста години не бях превеждал нищо от Александра Смагина, с която се запознах по време на следването ми в НИУ ВШЭ. И докато времето тече безпощадно, се оказа, че Саша е издала втора стихосбирка през 2021 г. Поправих веднага грешката и взех книгата, а в тази публикация представям няколко стихотворения от нея. Багаж Не носих […]

Фернандо Песоа – Не знам колко душѝ в мен съществуват

Продължавам активно да превеждам Фернандо Песоа, като в тази публикация представям четири стихотворения. Над „Илюзия“ работих над година, особено над финала, който трудно ми се удаваше. „Не знам колко душѝ в мен съществуват“ според мен най-точно кореспондира на това, което е Песоа (и неговите над 80 хетеронима). Двете стихотворения в свободен стих са от първия […]

Марина Цветаева – Завръщането на вожда

Каквото и да се каже за Марина Цветаева, ще е малко. Поетеса отвъд теченията и времето, охулвана от силните на деня, нарочно пренебрегвана години наред, но победила с думите си и с това, че е останала вярна на себе си. „Ти силно си чудовище, Марина“, ще напише за нея Бела Ахмадулина години след смъртта ѝ. […]

Карлос Друмонд де Андраде – Жозе

Карлос Друмонд де Андраде е смятан за един от водещите бразилски поети. С 28 издадени стихосбирки Андраде става лице на модернистичното течение в родината си, като развива три основни стила: „Аз, по-големият от света“ – иронична поезия, „Аз, по-малкият от света“ – социална поезия, „Аз, равният на света“ – метафизична поезия. Знакови са книгите му […]

Марио де Са-Карнейро – Разтваряне

Марио де Са-Карнейро е португалски поет и писател модернист, смятан за най-ярката фигура на поколението на списание „Орфей“, заедно с Фернандо Песоа. Автор е на пиесата „Приятелство“, както и на сборниците с разкази „Началото“ и „Небето в огън“ (издаден посмъртно). Автор е на новелата „Изповедта на Лусио“, смятана за първата модернистична проза в Португалия. Цялото […]