Денис Олегов's Blog, page 4
February 20, 2020
Борис Рижий
Облаците още не побледняха
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви - рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца - рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно...плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви - рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца - рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно...плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
Борис Рижий - ***/Облаците още не побледняха/
Облаците още не побледняха
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви - рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца - рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно...плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
пред смирението.
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви - рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца - рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно...плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
пред смирението.
November 13, 2019
Мануел Алегре - Последна страница
Сонет
Трябва да знаем защо сме тъжни,Трябва да кажем тази тъга,в нас премълчана толкова пъти,толкова странна и португалска.
Трябва да кажем и съблечем я,Трябва да я убием, запитанизащо е тъгата? Кога и къде е?Защо е покорна и толкова тиха?
Тази тъга, която е в нашата паяжина.Тази тъга е паяк, тази черна тъга,която няма да убием в пожарите
преди да посеем нашия срам,отровил идеята в нейното
Трябва да знаем защо сме тъжни,Трябва да кажем тази тъга,в нас премълчана толкова пъти,толкова странна и португалска.
Трябва да кажем и съблечем я,Трябва да я убием, запитанизащо е тъгата? Кога и къде е?Защо е покорна и толкова тиха?
Тази тъга, която е в нашата паяжина.Тази тъга е паяк, тази черна тъга,която няма да убием в пожарите
преди да посеем нашия срам,отровил идеята в нейното
October 4, 2019
Велимир Хлебников - Зверилник
Велимир Хлебников е руски поет от началото на XX век, причисляван към футуризма. Смятан е за един от най-експерименталните автори, дал нови хоризонти на поетическия език. Основател е на движението „Председатели на земного кълбо“, обединявало интелектуалци от цял свят. Лингвистът Роман Якобсон го описва като „най-големият поет на XX век“. Приживе издава 4 книги – „Учитель и ученик“ (1912), „
September 23, 2019
Тимур Муслимов - Муха и комар
Муха и комар
Лети мухата срещу съдбата.Срещу мухата – комарът самотен.Ритъм и такт, въртяха се в танц.Мухата коварно шията хванала,прилепнала устни, отзад го прихвана.Горкият комар изпадна в ступорот нежно-коварните сладки слована нейната „прелестна“ усмивка.В мухата се влюби така неочаквано.Само дето мухата невярна билаи комара накрая подло остави.Роди му деца и тихо напусна.остави бележка, в
Лети мухата срещу съдбата.Срещу мухата – комарът самотен.Ритъм и такт, въртяха се в танц.Мухата коварно шията хванала,прилепнала устни, отзад го прихвана.Горкият комар изпадна в ступорот нежно-коварните сладки слована нейната „прелестна“ усмивка.В мухата се влюби така неочаквано.Само дето мухата невярна билаи комара накрая подло остави.Роди му деца и тихо напусна.остави бележка, в
Анна Коншина (Нета) - Кратки разкази
Разкази от Анна Коншина, публикувани в броеве №5 и №10 на в-к "Отвъд кориците". Превод от руски език.
Какво чувстваш?
– Какво чувстваш?– Мисля, че ще прозвучи глупаво и смешно, но чувствам празнота. Безкрайна и вечна. Разбираш ли? Не, не. Не ме тревожи боклука, който тъпчат в глътката ми ден след ден. По-рано беше трудно. Вече се смирих. Предназначение.
Сега в мен са три бутилки, две
Какво чувстваш?
– Какво чувстваш?– Мисля, че ще прозвучи глупаво и смешно, но чувствам празнота. Безкрайна и вечна. Разбираш ли? Не, не. Не ме тревожи боклука, който тъпчат в глътката ми ден след ден. По-рано беше трудно. Вече се смирих. Предназначение.
Сега в мен са три бутилки, две
Александра Смагина - Веднъж разбираш, че си жив
Поезия от Александра Смагина в брой 7 на вестник „Отвъд кориците“, март 2018 г. Стихотворенията са от дебютната книга на авторката "Тепло". Превод от руски: Денис Олегов.
Веднъж разбираш, че си жив.Че слънцето е вътре в теб.В полето лягаш неподвижен,до теб израства Назарет.
Вятърът разрошва ръжта,гладейки голото тяло.Обхващаш веднъж трепеттаот това, че си ти великан.
От това, че си
Веднъж разбираш, че си жив.Че слънцето е вътре в теб.В полето лягаш неподвижен,до теб израства Назарет.
Вятърът разрошва ръжта,гладейки голото тяло.Обхващаш веднъж трепеттаот това, че си ти великан.
От това, че си
Хуан Рамон Хименес - Неочаквана радост
Поезия от Хуан Рамон Хименес в брой 13 на вестник „Отвъд кориците“. Стихотворенията са публикувани в антологията "Испанские поэты XX века". Преводът е правен през руски език.
***
Младенецът заплака…Мирозданието на върхапо изгрев на плача.И вик на петела.
Младенецът заплака…Детски устнина цялото мироздание.И ранен хлад.
***
Аз съм като бедно дете,което мъкнат за ръкапо панаира на
***
Младенецът заплака…Мирозданието на върхапо изгрев на плача.И вик на петела.
Младенецът заплака…Детски устнина цялото мироздание.И ранен хлад.
***
Аз съм като бедно дете,което мъкнат за ръкапо панаира на
Егон Шиле - Мокра вечер
Поезия на художника Егон Шиле в превод на Денис Олегов. Стихотворенията са изложени в музея „Леополд“ във Виена.
из „Автопортрет“
Вечно сънуване, пълно с най-сладкияизлишък на живота – обезспокоенос нелеки болки вътре вдушата – пожари, горене, растежза борба – сърцето поразявазаради и с лудото движениес хаотична страст – Безсилна еагонията на мисълта, безсмислена дадостигне помислите. –
из „Автопортрет“
Вечно сънуване, пълно с най-сладкияизлишък на живота – обезспокоенос нелеки болки вътре вдушата – пожари, горене, растежза борба – сърцето поразявазаради и с лудото движениес хаотична страст – Безсилна еагонията на мисълта, безсмислена дадостигне помислите. –
Игор Талков - Гражданска война
Игор Талков е един от поетите, необходими на днешното време. Категоричен, опозиционен, критичен, Талков показва недъзите на обществото по време на „перестройката“ в СССР и не се бои да критикува както комунистическата върхушка, така и „господата демократи“, които я заменят. Неудобен за всяка власт, Талков достига своя пик на популярността в края на 80-те години заедно с групата си „
