Борис Рижий - ***/Облаците още не побледняха/

Облаците още не побледняха
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви - рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца - рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно...плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
пред смирението.