Анджела Турукало - стихотворения

Медея

Животът е разпръснато по земята зърно.Бог само знае какво ще израсте от него.Сама подозирам, че всичко е покълнало:цветята месести чудовища са разклонени.

Любовта прилича на хвърчилото при пусканена ливада между песове. Небето мръщи се.Вятърът разнищва го и надделява въздухът,но радостно детето отново крещи

в наслада от самото пускане.

Тези песове…и лаят под прозореца.Колко ли години