Денис Олегов's Blog, page 7

Колелото на историята (цялата книга)

Ледена жар (цялата книга)

Раздвоението на една душа (цялата книга)

Римодрасканици (цялата книга)

Помощ, перални!

  Не си е лесен студентският живот! Да, голямо спокойствие е никой да не ти дъдне поучителни тиради на главата всеки ден, но сам си си виновен в абсурдните ситуации, които нерядко се случват в живота на един млад човек. Слизам на първия етаж да пусна прането. Най-после нямам лекции по цял ден и мога да се погрижа да посвърша малко домакинска работа. Хвърлих вонящите чорапи и протритите си гащи в първата пералня, която ми попадна пред очите. Сложих праха за пране, затворих машината и...нищо. Оказа се, че пералнята прилича на някой политик - лъскава и неработеща.
"Е на това му се вика тото 1 от 2 - пуснеш 1, излезе 2" - си мисля на акъла, докато изваждам прането и го слагам в съседната пералня.
 Пробвам втората пералня - същият резултат. Нищо чудно, все пак съм на общежитие, не мога да очаквам кой знае какво от предоставените условия за живот. За мой късмет последната пералня се оказа нормална и от нея се чу заветното "щрак". Избрах програмата и най-накрая барабанът се завъртя. Въздъхнах облекчено.
 Когато слязох да прибера дрехите обаче ме очакваше огромна изненада. Единствената работеща пералня в помещението беше блокирала. Опитах се да отворя вратата на пералнята, но нищо. Дрехите ми останаха заключени в машината. След няколкоминутни закани към купчината метал, производителите и родата на производителите дръпнах по-силно, но това, разбира се, не помогна. Напрегнах всичките си сили и в поза "дядо вади ряпа" се опитвах да изкъртя проклетата врата с надеждата все пак да си взема дрехите. Айде сега, на заплата ще им купя нова пералня, ако успея да потроша докрай тази. Благодарен съм, че никой не влезе в пералното в този момент, за да заснеме идиотщината ми.
 Като всеки човек на моята възраст реших да се допитам за съвет до най-умния, когото познавах - чичко Гугъл. Не знам как, но когато казах "ок, Гугъл, как да отворя пералнята", се включи някакъв бот и на дисплея беше изписано: "Ти тъп ли си, толкова ли не можеш да дръпнеш вратата? Ха-ха-ха-ха".
 Реших просто да изключа пералнята от контакта и като кретен да изчакам някакво време. След като я включих отново в контакта обаче дрехите ми започнаха да се перат отново. Ама че простотия! Още 1 час на вятъра! След това обаче скапаната врата беше все така заяла и не се поддаваше на никакви напъни.
 Трябваше да направя това, което най-много мразех - да моля за помощ. Повиках дежурната на етажа. Горката женица обаче вероятно разбираше от перални точно колкото и аз. Въртеше се, сменяше програмите, чудеше се как по дяволите системата е решила да блокира. Само дето не изтанцувахме ритуален танц за дъжд, че да вземе да се смили и сама да се отвори! След като дрехите ми щяха да започнат да се перат за трети път, дежурната изключи пералнята и промърмори:
- Ще повикаме техник, ела утре пак.
 На следващия ден отидох в помещението, а там на всички перални беше лепнат по един надпис "Ремонт". Слава богу, механизираният изверг, който беше похитил моето пране, стоеше отворен. Протегнах ръка да си взема дрехите и някаква пихтиеста течност докосна кожата ми. Многострадалното ми пране беше цялото подгизнало в смърдяща черна вода, събрала всичката мръсотия и неразтворен прах в едно. С усилие измъкнах бельото си, капещо и вонящо, и го помъкнах нагоре към стаята си.
 Да не ми е името Денис, ако отсега нататък не пера само на ръка!

Статус

Скъпи приятели,
Напоследък нямам много време за поддръжката на блога "Олеговизъм", а е и лято - малко постно откъм събития и културна дейност. Надявам се наесен да мога да отразявам всичко интересно и да споделям мнение по наболели въпроси тук. В момента обаче това е малко възможно поради натрупаните ангажименти на моя милост. Мои публикации може да следите на:

- Uspelite.bg - интервюта с млади успешни българи от различни области, авторски коментари и положителни новини
- Fanface.bg - коментари от света на спорта

- Radio Gama - интервюта с личности предимно от областтите на политиката и историческата наука
- Лична Facebook страница - от всичко по малко
В случай, че "Олеговизъм" преустанови съществуването си, може да ме намерите в горепосочените линкове.

Бунтът на младите

Наскоро посетих премиерата на книгата "Четири кафяви очи" на Стефан Евтимов, като се оказа, че авторът е само на 17 години. В последно време все повече млади писатели се осмеляват да издадат своя книга и да я пуснат на необятния пазар, заедно с творчеството на стотици други. За съжаление, все още не се обръща достатъчно внимание на това явление, освен ако реализацията на книгата не е съпътствана с определен маркетинг бюджет, за да може читателят да си купи въпросната книга, след като му е "избола очите" от различни публикации. Ще ви запозная с петима млади писатели, които определено заслужат внимание.

Михаил Митев - човещината на фрагментите

Врачанинът издаде дебютния си сборник с разкази "Фрагменти" в началото на тази година. Макар и още ученик, Михаил успя да направи грандиозна премиера в Младежкия дом, която събра 150 души. Излишно е да казвам, че тиражът се разпродаде за нула време, като авторът сам разпростанява книгата си. За мен беше чест, че Мишо откликна на поканата на клуб "Отвъд кориците" за представане на "Фрагменти" в София. В момента 17-годишният писател подготвя и роман. 
"Фрагментите, които най-добре описват света, в който живея. Повечето са тъжни, отколкото весели, но понякога единственото нещо, от което се нуждаем е една тъжна история. Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да си човечен, а тук показах цялата си човещина, която притежавам.", споделя авторът
Иво Христов - по стъпките на Стивън Кинг

Този 15-годишен младеж е феномен. На тази крехка възраст да издадеш цели 4 книги, и то в жанровете хорър и фантастика. Първата си книга "Приятелите умират заедно" написва на 13, като включва в нея пет дълги разказа. Следва новелата "Животът на струва пари", към която интерес проявиха актьорите от сериала "Под прикритие" и романът "Тя е моя". Последната книга на Иво "Календарът на живота" имаше две представяния в София и доста отвизи в медиите.
"Казвам, че тя е красива. На фона на всичко, което се случва във света, тя е един край на мъките. Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Не пиша за любовта, защото не мога да кажа нищо за нея. Засега.", казва Иво за смъртта в едно от интервютата си за Offnews.

Анна Аврамова - скромността на "Изключението"

На 16 години Анна издаде две книги - дебютната й стихосбирка "Моят свят" изцяло с любовна лирика и "Изключението" - сборник с поезия и проза. Нейният ураган от емоции прелива в строфите, които младата поетеса споделя с читателите, без да иска никакви дивиденти за себе си от това. Ани вярва в красотата и че в нея всеки може да намери своето изключение от сивото и обикновеното. Вече на 18, тя е и редактор на предстоящата стихосбирка на авторката с псевдоним Енигма Лупус.


"Ако кажа, че възрастта на автора не влияе върху творбите му, ще излъжа.. Но като се замисля, не е важна онази дата и година, която е написана в личната карта, а това как разсъждаш, мислиш и разбира се, чувстваш.", са част от разсъжденията на Анна.
Георги Славов - един "възрастен младеж"

18-годишният Георги предизвика фурор с дебютната си книга "И това ще мине". Без да е публикувал нищо в интернет и да ползва услугите на издателство, поетът организира своя премиера и стигна до публикации в списанието "Нова социална поезия". Макар социалният елемент да се забелязва, силата на Георги определено е в символистичната лирика, контрапункт на директния подход, който наблюдаваме в част от съвременната литература.
"Привърженик съм на символистичните идеи. Някои хора казват, че животът е постоянно искане, което няма да свърши и единственото ни спасение от това е изкуството, да бъдеш себе си, да се откъснеш от някакви предварителни норми, стереотипи.", заяви Славов в интервю за "Олеговизъм".
Мартин Петров - българското е живо

Във времена, в които отвсякъде ни казват, че сме "европейци", това момче ни напомня, че преди всичко сме българи. Първата си книга със заглавие "Аз съм българче" написва само на 13 години и отпечатва сам. На 16 вече има пет книги и е започнал образователна поредица за деца - "Млад родолюбец". Първата книга от поредицата "Началото" излезе през 2015 г. и може да бъде намерена в книжарниците.
„Моето желание да напиша поредицата „Млад родолюбец“ идва оттам, че умният човек не е като глупавият. Представете си, че ние сме овце, както много често сами се оприличаваме на такива. Ако една овца знаеше, че съседната поляна е с по-млечна и по-зелена трева дали щеше да ходи там, където й каже стопанина? Не мисля.“, споделя енергично Мартин в интервю за Bulgarianhistory.

Убеден съм, че в България има още много млади таланти, които заслужават да бъдат прочетени и се надявам, че съвсем скоро ще разберем за още бъдещи имена в литературата, които не се боят да споделят своите мисли и възгледи.

Преставания в Костинброд и Враца

Скъпи приятели,
"Колелото на историята" ще бъде представено в два града през юли. След три официални събития в София, колелото се завърта към Костинброд и Враца. Не е изключено при проява на интерес да има още събития из страната през летния сезон.
Ще се радвам да се видим на 13 юли в Народно читалите "Иван Вазов" 1947 в Костинброд и на 18 юли в Младежкия дом във Враца. 

Фалш и измама!

Изключително съм възмутен от "провеждането" на анонимната анкета "Онлайн автор на годината", за която вчера открих, че съм бил номиниран. Не мога да си обясня на кого му е дошло в акъла да си пиари сайта (или името?) с една такава очевидна лъжа. Ще ви докажа в няколко точки защо е хубаво да игнорирате тези "награди" и да не позволявате на някого да ви мами.
1. Името и домейнът на сайта
Много се извинявам, но не може сайт, който се казва http://bgsingers.tk/ да раздава литературни награди. Плюс това в страницата няма никаква информация кой организира тази награда, на какъв принцип се номинират автори и т.н. Описанието на анкетата да е "bgmusic" също е пълен абсурд. А накрая и турски домейн на сайт, правен с Ovo. Наистина въпросните награди кънтят от професионализъм, което личи от уменията на направилия сайта.
2. Резултатите и номинираните

Никой не може да ме убеди, че 55000 души са се вързали на това нещо. Всеки, който е работил поне малко със сайтове, знае как може да напише каквито желае цифри в анкетата. Фрапантното разпределение на гласовете показва този факт. Водещият тук Крисчо има 39 000 (!) гласа. Вторият, в случая аз - 9000, третият - 2900. Такава колосална разлика не може да бъде реален вот, особено като погледнем и, че номинираните автори са световно неизвестни и имат публикации само в сайтове като СтиховеБГ или някакви лични блогове.
Единствените, посочени с имена, са Надежда Борисова и Нина Захариева. Никоя сериозна литературна институция, връчваща награди, няма да сложи анкета с никнеймове на случайни регистрирани в творческите сайтове. Не се прави така!
Най-фрапантно, е че номинираната авторка Валчето има страница във Фейсбук с цели 5(!) лайка и профил, който е регистриран преди два дни. Докажете ми, че профилната е автентична, а не някое стоково изображение, и ви черпя една бира!


И това било номинация за "Онлайн автор на годината". Единствената публикация на въпросната авторка е в блога на Крисчо, който води и в анкетата. Освен това, след като авторка "на два дни" е номинирана, едва ли за 48 часа този сайт ще бъде посетен от 55 000 души.
3. Запитване
Предните две точки ме наведоха на мисълта, че въпросният Крисчо е създал анкетата, за да спечели от нея (дали да "трупа точки" от подобни награди или да изкара някой лев от кликове, не знам, негова работа). Номинираният автор отрече, като заяви, че му бил пратен e-mail с номинацията от адрес desi128@abv.bg. Аз не видях сркийншот от мейла, само копиран текст, за койго нямам сведения доколко е бил получен в пощата на въпросния.
Помолих Крисчо да не ме замесва в подобни пародии, и се надявам, че ако той е авторът на въпросното нещо, ще ме извади от "наградите", или поне ще направи дизайна на сайта по-професионален и номинациите - по-адекватни. 
4. Заключение
За себе си не вярвам, че мога да натрупам 9000 гласа в каквото и да е по простата причина, че не съм популярно лице, както и нито един от авторите в тази анкета не е такова. Призовавам ако случайно попаднете на тези "награди" да погледнете с насмешка на жалките опити за PR и да не позволите на някого да ви залъгва с измамни сайтове.
P.S.: Надявам се някой да се поинтересува от творчеството на тези автори и да изкаже мнение дали си е заслужавало да им се окаже такава "чест".

Ревю на сборника "Абсент"

"Абсент" е един изключително смел проект, идеята за който дойде преди почти година. Сборник, пресъздаващ атмосферата на литературно четене, в което сцената е свободна и дава възможност дори на най-плахия, събирал с години в ученическите си тетрадки творби автор да сподели мислите, емоциите си, възгледите си. И ако си кажете, че тук няма да има нищо подходящо за вас, не е така. Сред страниците на книгата има всякакви теми - любов, социални проблеми, вътрешни борби, хумор и множество послания.
Особено впечатление прави интересната опозиция между младост и опит. От една страна присъстват автори като Мария Балева и Рил Гергичанова, чиито произведения експлодират от искреност и неподправеност. От друга страна пишещи като Велина Минкова и Манол Глишев, са изградили своя творчески стил през годините и допълват концепцията за разнообразието на литературните четения, които се случват на различни места в София.
В моите очи изключително ценна част е социалната тема. От неволите в "Балкански романс" на Дилян Георгиев, през изгубването в ежедневието в "Спрете земята, искам да сляза" на Тони-Теодора Косева до човешките драми в "Наркоманът" на Илияна Делева и глобалните проблеми в "Downtime" на Кристиня Янкулова - всички тези истории са актуално отразяване на света, в който живеем. Ако успеем да вникнем в тях поне малко, сигурен съм, че все някога байганьовщината и българановщината биха могли да имат край.
Не трябва да подценяваме и страданието - ключова емоция на съвременния млад човек. Открива се и в "2-0-1" на СтрелецЪТ, и в "Бормашината" на Ася Радева, и в "Безпътен" на Бояна Несторова. Болката сякаш е едно начало на борбата със самия себе си и с пречките, които поставяме в ума си. И същевременно е послание към всички онези, които страдат от някаква любов или нещо друго, че не трябва да се предават, а да се борят и да продължат напред, колкото и трудно да бъде това. 
"Абсент" е една различна страна на българската литература - не нейната комерсиална част, изпълнена с Фейсбук статуси и карамелени любовни романчета, а онази, която остава встрани, но в която все още се срещат хора, пишещи това, което желаят да изразят в стиховете и разказите си, а не това, което бързо ще се продаде на масовия читател. Именно истинността на каузата е движеща сила за това да се получи една интересна колаборация, в която всеки да открие нещо наистина стойностно.