Денис Олегов's Blog, page 11

Фантома:Хората не са сами в битката с живота (подкаст)

Фантома на стиховете. Така се нарича един талантлив български автор, който твори на няколко фронта - самостоятелна поезия, колаборационни проекти в други автори, а от скоро подготвя и дебютния си роман. Месеци наред убеждавах този творец, с когото имам общ проект (повече за това тук) да открехне завесата и да разкаже малко повече за себе си. 
Фантома вече има публикации в няколко сайта за лично творчество, в социалните мрежи и в сборника "Manu Prophia". 
Ексклузивното интервю с него слушайте в подкаста тук:




А ето и част от поезията на Фантома на стиховете на страниците на Manu Prophia:

Явлението "Веселка"

В бъдеще всеки ще е известен за 15 минути. Тези знаменити думи на Анди Уорхол все повече се превръщат в истина. Вчера беше Джорджано. Преди 10 години - Дражето. Днес обаче интернет сензацията е пенсионерката Андреа Тодорова, известна като "бабата милионер" или "Veselka Star", както е нарекла канала си в YouTube. 
Убеден съм, че първичната реакция на всеки ще е една и съща, щом чуе хитовете й "Колко хубаво е, братче" или "Аз съм твоята хищна котка". И аз останах потресен, признавам си. Из нета веднага тръгнаха коментари от сорта на "оправете си бабите" и "когато се напиеш с компот". Това е най-лесното. Да погледнем от забавната страна. Може би и самата Веселка е наясно с този факт и просто се забавлява? Затова прие да направи рап песен, след молбите на нейните "фенове"(?). 
А сега се замислете колко български пенсионери се наслаждават на живота. Често ще чуем от тях как пенсиите не стигат, как политиците обират държавата, едно време какви домати е имало и че билетчето е било 6 стотинки. Не казвам, че грешат, но всичко това отдавна ги е пречупило. Тези хора често се чувстват самотни, отчуждени, неразбрани. Сякаш са изгубили контакт със света - близките са далеч, приятелите от преди години - също. 
Не знам каква е историята на Веселка, не знам дали семейството на тази баба полага достатъчно грижи за нея, но тя е намерила начин да осмисли старините си. И то следвайки една проста формула: "Прави, каквото обичаш". Нека не "спираме на баба си нета", след като това е нейното спасение. А на Веселка мога само да пожелая да остане с позитивна нагласа и да изживее своите 15 минути слава.
А сега, нека послушаме част от творчеството на Андреа/Веселка/бабата милионер. И помнете, че to na bazik we. 

Неизвестният китарист на Металика

Навярно всички метъл фенове знаят факта, че Дейв Мъстейн е бил изгонен от Металика в началото на 80-те. Във всички албуми на групата соло китара свири Кърк Хамет. Също всеизвестен факт. Но преди тях в легендарната банда се вихри друг китарист, чиито сола чуваме в първата записана от Металика песен - "Hit the lights". 
Годината е 1981. По това време Металика е група само на няколко месеца и няма пълен състав. Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих търсят членове за бандата, но прослушването за такива се проваля. Скоро групата получава възможност да издаде една своя композиция в сборника "Metal Massacre". Двамата решават да включат "Hit the lights".
Броени часове преди да трябва да предадат записа на звукозаписната компания, Ларс и Джеймс решават, че на композицията й липсва още една китара. Двамата се отбиват при стария познат на барабаниста - ямайският китарист Лойд Грант. Грант "спасява положението", като записва допълнителни китарни партии. Скоро записът на "Hit the lights" е предаден на Брайън Слейгъл от Metal Blade Records, който извършва миксирането на сборника.
Интересен факт е, че в първия запис на песента вокалът Джеймс Хетфийлд свири на бас. При излизането на "Metal Massacre" през 1982 г. групата пък е грешно изписана като "Mettallica".




Демо-версията на "Hit the lights" се оказва и единственият запис на Грант с Металика. Въпреки поканата на Ларс да стане част от групата, ямаецът отказва поради заетостта си. 
По-късно обаче Хетфийлд не остава доволен от записа и "Hit the lights" се появява в нова версия в още няколко демота, преди през 1983 г. финалният запис да стане откриваща композиция в дебютния албум "Kill 'Em All". 
Самият Лойд Грант не постига особено голям успех, за разлика от колегите си. Ямаецът свири с няколко групи, но не успява да издаде нещо повече от два демо-албума. През 2011 г. Грант отново излиза на сцена с Металика като гост по случай 30-годишния юбилей на траш пионерите.

Всъщност, Грант все още е активен музикант, свирейки в основаната от него група Pharoah, а от 2016 г. стартира самостоятелния си проект "Black Lloyd". Според официалния сайт на Грант новият му проект ще съчетава траш метъл, фънк, ямайско реге и груув.

"Ледена жар" вече и онлайн!

От днес мога да обявя печатането на "Ледена жар" за завършено. След 50 продадени бройки, реших, че е време да кача книгата онлайн и нека всеки желаещ да я прочете. Можете да прочетете книгата под тази публикация :)

Сиана Иванова: Писането е нещо ново и атрактивно за мен

Сиана Иванова е един от новите членове на клуб "Отвъд кориците". Макар да пише от скоро, Сиси има артистичен опит, тъй като се занимава с актьорско майсторство и танци. На 21 юли тя ще представи част от "миниатюрното" (както сама го начича) си творчество в С/мисленото лятно четене. Ето какво сподели тя в интервю за "Олеговизъм".

-Как реши да се включиш в лятното С/мислено четене?
Обичам да се захващам с нови неща и сферата на писането е нещо ново и атрактивно за мен.

-Запознай ни накратко с творчеството си. 



Това с творчеството направо го пропускам защото все още е миниатюрно (да не кажа че го няма).

-Какво те вдъхновява да пишеш? Откъде идва музата?


Почти всичко, което видя, може да ми даде идеи, които биха сътворили нещо интересно. Най хубавите идеи ми хрумват насън.


-Била ли си преди пред публика? Има ли го усещането за сценична треска?


Да, била съм пред публика, но главно от актьорското майсторство и танците. Досега не съм имала сценична треска, но за всяко нещо си има пръв път.

-Публикуваш ли свои творби в интернет? Какво мислиш за сайтовете за лично творчество?
Все още няма какво толкова да се публикува от моето творчество. Иначе харесвам сайтовете за лично творчество, човек може да попадне на страхотни и вдъхновяващи творби.

-Четенето ли води до писане, или писането - до четене?


Не знам, не съм се замисляла особено

-Коя книга всеки трябва да прочете и защо?


Не знам дали ще хареса на всеки, ала "Сън в лятна нощ " е една от любимите ми творби. Бих я препоръчала на всеки, който иска да се засмее и да се влюби в една изумителна пиеса.


-Какво послание ще отправиш към желаещите да присъстват на събитието?


Събитието ще е изпълнено с хубава литература, чудесни хора и незабравими моменти.

Ани Димиева: Вдъхновяват ме краищата на сънищата ми

Ани е един от най-новите членове на клуб "Отвъд кориците". Талантливото момиче пише авторска поезия, която все още никъде не може да прочетем онлайн. Ани се вдъхновява от всичко, което я заобикаля и определя стиховете си като необикновени, но искрени произведения. На 21 юли от 19:00 ч. в кафе-клуб "Влайкова" присъстващите ще имат възможност да се докоснат до творчеството на Ани на лятното С/мислено четене на "Отвъд кориците".

-Как реши да се включиш в лятното С/мислено четене?

-Реших да се включа в лятното четене, защото... Ами, защото обичам да чета (и да пиша)!


-Запознай ни накратко с творчеството си.

-Творчеството ми е като мен самата, необикновено, автентично и нерралистично - и най вече искрено.


-Какво те вдъхновява да пишеш? Откъде идва музата?

-Вдъхновяват ме много неща : думи, краища от сънища, текстове на песни, шеги...


-Била ли си преди пред публика? Има ли го усещането за сценична треска?

-Не си спомням, може би съм била много малка когато съм била запоследно пред публика. Ако нямам познати там, няма толкова силна сценична треска.


-Публикуваш ли свои творби в интернет? Какво мислиш за сайтовете за лично творчество? 

-Засега не, но харесвам хората които се осмеляват да пишат в тях!

-Четенето ли води до писане, или писането - до четене? 

-По-скоро четенето води до писане!

-Коя книга всеки трябва да прочете и защо? 

-Имам цял списък с книги, но "Пътеводител на галактическият стопаджия" всеки ще я обикне. Гарантирам това.


-Какво послание ще отправиш към желаещите да присъстват на събитието?

-Пожеланието ми е : не спирайте да четете!

Тео Буковски: Смисълът е това зрънце идея, което остава в нас

Лекар по професия, писател по душа. Тези две на пръв поглед несъвместими неща идеално се допълват при Тео Буковски. Автор на романите "Убийства 4D" и ""4.50 Часът на кошмара" и член на клуба на фантастите "Истории от някога", Тео ще участва в Лятното С/мислено четене на "Отвъд кориците" на 21 юли. Разговарям с него както за предстоящото четене, така и за премиерата на сборника "Детство", в който Тео участва със свой разказ.

- Как реши да се включиш в лятното с/мислено четене? 

Преди всичко искам да поздравя организаторите за чудесната идея да съберат на лятна среща млади хора, които обичат да четат и пишат. Често вдъхновението да сътвориш нещо ново се ражда именно след такива срещи. Умението да пишеш е и умение да представиш по подходящ начин идеите си пред четящите хора. Разбира се, конкретният повод е и участието на писателя Иван Русланов, който освен талантлив творец е и прекрасен приятел.

- Тази сряда е премиерата на сборника "Детство" с твое участие. Разкажи за този проект.

Идеята за сборника е на Доротея Луканова. Преди година тя решава да събере на едно място спомените на различни по занимание и стил хора, но обединени в любовта си към детството. С Доротея се запознах малко преди Коледа на една от редовните сбирки на фантастите. Когато тя ме провокира да споделя под формата на разказ най-скъпия си детски спомен, аз наистина се притесних. Ама аз пиша криминални романи, какъв детски спомен! Не съм и очаквал, че само след седмица ще държа в ръцете си историята, в която досега съм вложил най-много лична емоция и нежност. И ето, че сборникът „Детство” е вече отпечатан. Той включва спомените на 34-ма завинаги останали в мислите си деца – артисти, писатели, сценаристи, преводачи... Представянето ще е на 13.07. от 18.30 в книжарница „Хеликон-България”, а всички събрани средства ще бъдат дарени на Клиниката по ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, гр. София.

- Как успя да издадеш двата си романа, и то в една година?

Това, че двата ми романа от поредицата „Измерения на страха” -  „Убийства 4D” и „4.50 Часът на кошмара” излязоха в една и съща година е чисто съвпадение. Преди да излязат по едната от книгите бях работил повече от 20 години. Аз смятам, че създаването на една стойностна книга изисква доста работа от автора. Понякога идеята за нова история ти хрумва внезапно, но времето за създаването на цял един роман е много по-продължително и често се налага дълго обмисляне на сюжета, допълнителни проучвания и няколко редакции. Особено в криминалния роман и съвременния психологически трилър всеки детайл трябва да бъде изпипан до съвършенство, за да заинтригува читателя от една страна, но от друга да не прозвучи фалшиво и нереалистично.

- Опиши творчеството си с няколко думи.

Старая се в това, което пиша, винаги да има загадка и смисъл. Загадката събужда интереса на четящия, постепенното й разкриване го води по-леко през страниците на книгата, но главното в една споделена и написана история е смисълът – това зрънце идея, което остава в мозъка ни и което можем да приемем или не, може да ни усмихне или разплаче, но главното е по някакъв начин словото да ни е въздействало. Това за мен е истинската мисия на литературата – съчетание между психологически анализ и художествено развлечение. Затова и романите ми не са чисто криминални, както и разказите ми – чиста фантастика или хорър.

- Какво е най-трудното за един съвременен автор?

Няма трудно!  Щом си решил да пишеш, значи си приел, че ще трябва да отстояваш позиции, да търпиш иронични погледи и да продължаваш да твориш, въпреки че с години може никой да не те забележи. Но най-важното е, когато си направил първата успешна крачка, да се обърнеш назад и да подадеш ръка на тези, които са след теб. Убеден съм, че пишещите трябва да се подкрепяме, а не да се разделяме по талантливост и да се степенуваме по гениалност.

- Работиш като лекар. Как се съчетава писането с медицината?

По принцип е идеалното съчетание. Великият английски драматург и белетрист Съмърсет Моъм е казал, че не можеш да станеш добър писател, ако преди това не си завършил медицина. Аз скромно бих добавил – и ако след това не си практикувал медицина. Срещата с болния човек кара лекаря да усъвършенства наблюдателността си, да включи в краткото време на прегледа не само очите си, но и всичките си сетива. А това е безценно за един пишещ човек. В ежедневната си практика лекарят се среща с най-ярките емоции – от най-великия възтрог, съпътстващ раждането, до тихата скръб  и вцепенение при внезапна смърт. А знаете ли, какво е да ви погледнат очи пълни с отчаяние? И да трябва да помогнеш!


- Твоите пациенти твои читатели ли са? 

Дълго време пациентите ми не знаеха за моите занимания с писане. Още повече, че в ежедневието моята фамилия е различна. Но в един момент започнаха публичните ми изяви, представянията на книги и някои от тях проявиха интерес към романите ми. Въпреки това се старая в лекарския ми кабинет да говорим за всичко друго, но не и за книгите ми. Може и да греша, но искам д-р Иванов и Тео Буковски да бъдат две отделни състояния, всяка разполагаща се в своя си ареал на обитание.

- Пишеш ли в момента? Над какво работиш?

Моето мнение е, че който един път е прописал, трудно ще спре. Разбира се, всеки пише с различна интензивност, на някого му трябва повече емоция, на друг – единение, но страстта към споделянето остава. През последната година написах няколко разказа, някои от тях видяха публикация на хартия в различни антологии, участвам в почти всички събирания на фантастите от „Истории от някога” и... Не ми се иска да завърша изречението, преди това, за което говоря да е влязло в печатница. Ще кажа само, че „третото измерение на страха” предстои и този път то ще е още по-изненадващо.

- Какво послание ще отправиш към всички, желаещи да посетят лятното с/мислено четене?

Приятели, четенето наистина е съвършено удоволствие. Споделянето на прочетеното и написано е прекрасна емоция. Така че лятото е най-подходящото време за футбол, олимпиада и...  едно с/мислено четене. 

Иван Русланов: Нека споделим един празник на младото слово

Познавам Иван Русланов от около година и половина, като през това време той не спира да ме изумява - първо със сборника си с разкази "Искри човечност", а след това и с романа "Среднощни светлини". За мен е изключителна чест, че Иван прие поканата на "Отвъд кориците" да участва в Лятното с/мислено четене на 21 юли и да бъде специален гост на събитието. Разговаряме с него за предстоящото събитие и за успеха на последната му книга "Среднощни светлини":

- Как реши да се включиш в лятното с/мислено четене? 

След като получих поканата, не съм се замислял дори и за секунда, приех. Много обичам събития, които обединяват любовта към писането. В тях винаги има много цветове, много настроение, много интересни хора. Присъствал съм и на някои от срещите на клуба и съм останал с прекрасни впечатления. За мен е и голямо признание, че съм поканен като главния гост на събитието. Висока оценка, която ще се опитам да защитя и в деня на срещата.

- Тази година издаде последния си роман "Среднощни светлини". С какво той е по-специален от предишните ти две книги? 
„Среднощни светлини“ е една история, която, може би, няма да преживея втори път. Сюжетът дойде много леко, не съм имал проблеми при написването, напротив, не можех да се махна от компютъра, докато не написах и последния ред от романа. Дали има определена причина, поради която е по-специален от всички останали? Всички си имаме моменти, които няма да се повторят. Истината е, че аз бях много щастлив, докато пишех романа. Това е най-важното.

- "Среднощни светлини" е сред 50-те най-продавани български заглавия. Очакваше ли такъв успех? 
Много ми се искаше историята на Анна и Дамян да достигне до читателите. Да ме срещне с много нови приятели, да ми покаже, че това, което правя има някакъв смисъл за някого.  Доволен съм от това, което постигна романа. Има още какво да се желае, разбира се, но, вярвам, с подкрепата на хората „Среднощни светлини” ще си заслужи дългият и щастлив живот, за който го създадох. В историята сблъсках два свята – себераздаващия се свят на изкуството и вманиачения във властта свят на политиката. Смятам, че темата беше достатъчно актуална, за да привлече хората на своя страна.

- Кое от посланията в книгата е най-близо до теб самия?
Истината е, че се опитах да създам една класическа история. Учех се от големите романи като „Джейн Еър” на Шарлот Бронте, „Дамата с камелиите” на Александър Дюма – син, романите на Ерих Мария Ремарк. В тези книги има универсални послания, срещат те с личности, които водят всеки ден своята борба за оцеляване в жестоките окопи на този свят. Аз исках да разкажа една такава история. А посланията? Надявам се, че всеки читател ще види нещо различно за себе си. Ще оцени онази част от романа, която е най-близка до него и ще научи нещо. Или ще се припознае в някой от героите.  

- Да очакваме ли на 21 юли откъси от предните ти две книги "Черният ангел" и "Искри човечност"? 

Аз самият все още се чудя какво да избера за събитието. Обещавам да бъде интересно.

- Наскоро беше жури в конкурса "Пурпурно перо". Какво е усещането да се докоснеш до творчеството на младите? 

Да бъдеш жури е голяма отговорност. Но и привилегия. Защото четеш текстовете на много талантливи хора. На младежи, които след известно време ще се превърнат в достойни личности. Благодаря за възможността на Ротаракт клуб София - „Витоша”. Не попаднах дори и на един слаб текст. Всички бяха много зрели, много смислени. Широката общественост си мисли, че младите хора живеят без желание да постигнат нещо смислено от живота си. Но аз всеки ден виждам с колко много любов различни младежи искат да построят нещо красиво. Виждам и всички онези, по-великите, по-възрастните, които трябва да ги подкрепят. Вместо това те се опитват да им пречат, правят се, че не забелязват старанието им. Боли ме, но ще се боря до последно. България няма винаги да бъде в ръцете на посредствените.

- Ти сам си печелил конкурси за млади автори. Коя е наградата, с която най-много се гордееш?

Гордея се с всичките си награди. Всяка от тях ме е карала да се чувствам горд от постигнатото. Да продължавам да пиша въпреки безразличието, въпреки присмеха, въпреки унизителните думи, въпреки високомерните погледи. Те ми показаха, че дори и в България има хора, които ще дадат шанс на един мечтател. А той обеща на тези хора, че никога няма да се предаде.

- Как съчетаваш писането с работата си в радиото? Свързана ли е любовта към журналистиката с любовта към литературата?

Журналистиката никога не е пречела на писането ми. Много ми помага дори. Срещам се с интересни истории, вдъхновявам се за някои текстове. Истината е, че започнах да уча журналистика точно заради това – исках да развия писането си. Смятам, че изпълних мисията си. Работата ми в радиото ме учи на различни неща всеки ден. Аз съм в екип с големи професионалисти и достойни хора. И това е голям късмет.

- Какво послание ще отправиш към всички, желаещи да посетят лятното с/мислено четене?

Приятели, надявам се, че ще бъдем заедно в разгара на лятото. Нека споделим този красив празник на младото слово.

С/мислено лятно четене през юли

Клуб "Отвъд кориците" към ABLE Mentor Ви кани на своето второ събитие за 2016 година! На 21 юли от 19:00 ч. в кафе-клуб "Влайкова" ще се проведе С/мислено лятно четене с участието на млади и талантливи автори. Наш специален гост е писателят Иван Русланов, автор на едно от най-продаваните заглавия в момента - "Среднощни светлини". 
Потопете се в света на млади и вече утвърдени литературни таланти, които да запалят във вас магията на литературата. За да разберете кои са имената, които ще участват в лятното четене, следете публикациите на "Олеговизъм" и страницата на събитието. 
Какво представлява С/мисленото лятно четене и кой стои зад идеята, може да разберете от гостуването в "Делници" по Евроком на съоснователите на "Отвъд кориците"
  

Музикален талант с първа самостоятелна изява

Снимка: People of Sofia
Преди дни талантливата Цветина Рангелова имаше своята първа официална изява. Събитието се проведе в столичното кафене Checkpoint, като талантливата музикантка изпълни около 30 песни - както кавъри на популярни хитове, така и свои авторски композиции. И макар Цвети отдавна да не е непозната за публиката, всяко нейно изпълнение е грабващо, като че чуваш за първи път звука на китарата й.

Дори да не сте най-големите фенове на творчеството на Тейлър Суифт или Ед Шийрън, няма как да не почувствате как Цвети влага в своите интерпретации на песните частица от себе си и потапя слушателя в една история - нейният свят, нейните преживявания, нейната душа. Защото когато е на живо, е ИСТИНСКО! А най-истински се усетиха петте авторски парчета в сетлиста.

Чухме и най-новата песен на Цвети, озаглавена "When it ends". "Историята зад нея е умората,която човек изпитва ,когато прави правилното в грешния момент. И припевът си казва всичко - кажи ми кога ще свършии,кога очите ми най-сетне ще си починат. ", споделя авторката за песента.

В следващата песен "Something" усещаме как нещата се променят заради емоциите, докато "I'm so happy" противно на заглавието, разказва за невъзможната любов. Историята продължава с носталгичните пориви в "T-shirt", а "Wake me up" ни връща към мечтите, колкото и налудничави да ни се струват те.
Разбира се, концертът (или поне официалната част, защото след това чухме още) беше закрит с "Message in a bottle" - единственият засега студиен запис на изпълнителката. 
Съвсем скоро предстоят още поредица от участия, които ще обявим в "Олеговизъм". Ето и поканата, която отправя Цвети към всички почитатели на хубавата музика:

"Очаквам следващото гигче да е следващата неделя . Ще се опитам максимално да включвам все по-нови неща. Каня всички,които могат да слушат. И благодаря на всички, които дойдоха в истинския смисъл, очаквам вечерите през лятото да стават все по-красиви, Всички да заповядат!" 
А за финал, ви предлагам да чуете изпълнението на "When it ends" от изминалото участие на Цвети:



Рийд моур: Интервю на Цветина Рангелова за "Олеговизъм"