Денис Олегов's Blog, page 13

Защо някои литературни жанрове изчезват?

В учебната програма за 11-ти клас ще срещнете "Разни хора, разни идеали" от Алеко Константинов. Ако питате за жанра, малцина от учениците ще кажат, че това всъщност са 4 фейлетона. Защо ли? Просто в наши дни трудно се намират произведения в този жанр. Но не само фейлетоните имат такава съдба. На забрава са обречени памфлетът, пътеписът, сатирата. И наистина някои литературни жанрове се претопяват във времето, а други се изменят до такава степен, че се превръщат в нещо съвсем ново.
Темите

Все по-често забелязваме кръговрат от определени теми в съвремието - любов, човешки драми, мистерии, фантастични светове. Някъде в прахта остават историята на цивилизацията, философията и размислите за света. Разбира се, едно определено произведение може да обхваща множество теми, но друг е въпросът доколко те са развити всъщност. 
Не можем да си затворим очите и че се предлага това, което се търси. Но и се търси това, което се предлага. Така в този затворен кръг трудно на пазара би пробило нещо по-различно, което "не е в крак с времето". Затова трудно има почва за нови исторически романи, приключенски истории, или философски съчинения.
Трябва да се обърне внимание и доколко е актуална дадената тема. Някои неща отминават с времето, но други са винаги на дневен ред. Отдавна забравени са възхвалите на героите, смелите подвизи, вярата в прогреса на човечеството и светлото бъдеще. На тяхно място идват проблемите, страха, борбата за оцеляване. Винаги обаче ще се пише за човешките взаимоотношения, за чувствата и ценностната ни система.
Езикът


Речникът на автора и промените в самия език оказват своето вляние. Младите трудно разбират литературата на Възраждането именно поради всички остарели вече форми и думи, които вече не се използват във всекидневието, а са останали в един определен период. Няма и как да е иначе. Не мисля, че са много хората, които могат да четат свободно на старобългарски, или древногръцки. 
От друга страна, опростяването на изказа в съвременните творби води до едно принизяване. Поради забързаното ежедневие възвишеността в литературата е заменена с достъпност. Целта е текстовете да бъдат осъзнати по-лесно и да достигат до масовия читател. По този начин обаче всеки, разказващ случи в социалните мрежи, може да се реши да бъде автор и да издаде книга.
Времето


Най-силно влияещият фактор. Толкова малка част от написаните произведения са се съхранила до наши дни по едни или други причини. Дали нарочно унищожена, или добре забравена поради липса на интерес, можем само да гадаем. Но факт е, че както разбиранията на хората, така и предпочитанията, се променят. Различните поколения изграждат нови мнения за определени жанрове и доста често именно заклеймяването на даден жанр като скучен или остарял води до неговото изчезване.
Хубавото е, че от старото често се ражда ново. Така днес имаме не само научна литература и фантистична такава, но и научна фантастика, не само романтични истории, но и любов на фона на приключения и исторически събития, не само философия и задълбочаване в душата, но и анализ на човешкия характер като цяло.

Вероятно няма жанр в литературата, който да е напълно изчезнал. Той просто отстъпва основната си роля на други, съвременни теми и се слива с тях в нещо съвсем ново. Тази връзка между историческо и съвременно само може да обогатява допълнително словото на творчеството и да разширява мирогледа на четящото общество.

Заглавието на статията беше тема на майската среща на клуб "Отвъд кориците". Всяка среща на литературния клуб ще бъде отразявана с размисли по темата само в "Олеговизъм". 

Тийнейджърка пише първия си роман

В наши дни все повече хора изпитват нуждата да излеят душата си върху белия лист и по този начин да споделят мислите и чувствата си с читателите. А при някои талантът се изразява още от ранна възраст. Габриела Ахчийска, ученичка от 10 клас, пише своя първи роман, озаглавен "Крилато бягство". Габи иска да ни покаже, че във всеки от нас е живо онова безкористно добро, което ни прави хора.
"Идеята за романа дойде спонтанно", споделя авторката, която пише предимно стихотворения под псевдонима Енигма Лупус. И както често се случва, когато силно вярваме в нещо, а то ни се струва най-трудното нещо на света, искаме напук да докажем, че то може да се случи. Така и вярващата в доброто Габриела смята, че на фона на всичкото човешко лицемерие и бездушие все пак съществува онази малка искрица сърдечност, която не трябва да умира, а напротив - да расте в душата на всеки един от нас.
Десетокласничката започва работата си по романа "Крилато бягство" преди около година. Заглавие, предвещаващо бягство от масовото схващане за изгубена душевност на съвременните хора и разбиване на стереотипа, че правенето на безкористно добро е останало далеч назад във вековете. Една история, която обещава да бъде напълно реалистична и човешка.

И макар Габи да е все още далеч от приключване на творбата си, тя не спира да чете, да се информира, да черпи вдъхновение, за да може историята да придобие възможно най-красивия си облик и посланията да полетят към читателите.
А за да се запознаете с творчеството на Габриела Ахчийска, посетете нейната официална страница тук

С/мислено четене даде сцена на млади таланти

На 27 април в кафе-клуб „Влайкова“ се проведе литературно четене „С мисъл“. Събитието събра на сцената шестима талантливи автори, които споделиха творчеството си с присъстващите и изразиха себе си със силата на словото. На рождения ден на големия български поет Пенчо Славейков талантите на възраст между 16 и 19 години показаха, че в България има хора, живеещи с изкуството в себе си, които желаят да творят и да се развиват.

Своето творчество споделиха Мартин Петров, Анна Аврамова, Ива Валентинова, Габриела Грънчарова, Божидар Иванов и Цвети Рангелова. Бяха засегнати множество теми като съвременното общество, отношението към творците, загубата на себе си, необятната човешка душа и, разбира се, любовта. В края на събитието чухме и авторската песен на Цвети “Seventeen”, изпята от нея на живо.


Мероприятието има за цел да спомогне за развитието на млади поети и писатели, като им предостави сцена за изява, позволяваща на творчеството им да достигне до по-широка аудитория. Организаторите планират периодична организация на такива четения, които да дадат трибуна на още много прохождащи в изкуството таланти.

Снимки:









[image error]

Репортажът е писан специално за www.kafene.bg 

Божидар Иванов: Трябва да погледнем нестандартно на нещата

Божидар Иванов е всестранно развита личност. Основателят на литературен клуб "Отвъд кориците" се занимава с народни танци от 12 години, запален пчелар е, обича физиката и иска да учи мехатроника. На 27 април той ще представи своето литературно творчество в Литературно четене "С мисъл" в кафе клуб Влайкова. Имах честта да разговарям с Божо броени дни преди събитието.

- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?
Не беше много трудно да реша да се включа, стори ми се интересна възможност да се запозная с хора със сходни интереси и да прекарам един изпълнен с младо творчество ден.
- Представи накратко творчеството си.
Пиша проза, кратки разкази, за които в даден момент ми хрумва идея и решавам да разпиша тази идея на хартия. Често това, което създавам, е повлияно от начина ми на живот и от страничните ми интереси, но като цяло  се опитвам да пресъздам света по един малко по-интересен начин, внасяйки и леко фантастични елементи.
- Имаш афинитет към фантастиката. Тя по-реална ли е от представяната ни всеки ден реалност?

Написаното във фантастичните романи важи с пълна сила и за нашия свят. Често хората не осъзнават, че макар и реалността на този тип книги да изглежда невероятно далечна от нашата, там се засягат същите проблеми и тематики, с които и ние се сблъскваме. Фантастиката дава свобода на креативността, но колкото и  богато въобръжение да имаме, природата на човека не се мени и затова и няма как дори и в един футуристичен сюжет да намерим разлика между нас и главните герои в, да речем, "Аз, роботът" на Айзък Азимов. Но това,  което поне мен ме привлича до голяма степен, е начинът, по който героите в тези книги се справят с предизвикателствата на едно възможно бъдеще, с всичките му плюсове и минуси.
- Работиш по сборник с разкази. Той фантастичен ли е, или по-реалистичен? Сподели ни за него.
Да, този сборник е най-голямото произведение, по което някога съм работил и претърпя доста промени в процеса на създаването му. С него се опитвам да преплета едно вероятно бъдеще и да направя съпоставка с миналото т.е. с нашето време, като основната идея е да представя някои особености на човека по по-нестандартен начин, използвайки пчелите и пчеларството като помощно средство. До момента е на доста ранен етап, но се надявам скоро да мога да му отделя повече време и да го завърша.
- Творческото вдъхновение идва от много неща? Твоето откъде извира?


Сигурно ще прозвучи банално, но намирам вдъхновение от всяко едно нещо. Светът и нещата в него са такива каквито са и не винаги можем да променим това, но това което можем да променим е начина по който гледаме на тях. Във всичко има някаква скрита красота, всичко носи някакъв вид чар и единственото, което ни трябва, за да успеем да ги зърнем по различен начин, е да ги погледнем по малко по-нестандартно.
- Като съосновател на "Отвъд кориците", няма как да не те попитам за този литературен клуб. Каква е неговата дейност?
Отвъд Кориците е сравнително млад клуб, но идеята за неговото създаване я има отдавна. С две думи се опитваме да създадем среда, в която млади творци в областта на литературата и любители на този вид изкуство да намират вдъховение и да споделят идеите и чувствата си свободно, докато се забавляват заедно с хора на тяхната възраст.
- Как литературните дискусии ще подбудят хората да се замислят за света, в който живеем?
Литературните дискусии са създадени за хора, които вече имат мислене за света. Разбира се, ако те бяха по-масово развити и имаше такива по-често биха привлекли много хора, които да ги посетят от чисто любопитство, но пак е трудно ако човек не се интересува сам да му се втълпи да присъства на подобно събитие. Тези дискусии са нещо прекрасно, тъй като литературата е прозорец към душата и благодарение на нея се изграждаме като личности и разширяваме нашия светоглед, а щом има и с кого да дискутираме върху нашите мисли, определено подобен вид мероприятия развиват мисълта и ни карат да почувстваме заобикалящата ни среда по един задълбочен начин.
- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?
Да не спират да преоткриват невероятния свят в който живеят и да не се страхуват да създават.

Ива Валентинова: Човек без изкуство е като аквариум без вода

Ива Валентинова вижда изкуството дори в най-малките детайли от живота. Чрез поезията и музиката талантливото момиче е намерило начин да изразява себе си и да отправи посланията си към хората. Ива ще ви покаже как чрез изкуството всеки от нас може да се преоткрие на 27 април, когато ще участва в Литературно четене "С мисъл". Ето какво сподели тя пред "Олеговизъм":
- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?
-Писането е нещо ново за мен. От две-три години е част от живота ми и ми харесва, защото чрез него изразявам себе си, емоциите си и чувствата. Мисля, че имам какво да покажа и кажа на хората, които са отворени към този вид изкуство. Всеки има своя малък свят, в който живее. Моят свят е поезията, или по-скоро драсканиците в тетрадката (но точно тези драсканици са великото и истинското). Просто реших да се включа, макар и доста притеснена.
- Представи накратко творчеството си.
- Творчеството ми накратко изглежда така: море, небе, звезди и неизказани чувства. Капка тъга, малко щастие и много любов. Просто аз.
- Казваш, че цялата любов на света е в детското. Дете ли си по душа, или си дете попринцип?
- Дете съм и по двете - и по душа, и по принцип. Обичам да мисля като дете, обичам да се смея като дете и обичам да се чувствам като дете, защото най-истинската и чиста форма на любов е детската. Не виждам нищо по-хубаво от това човек да живее живота си бавно и усмихнато. Имаш цял живот, защо да не го изживееш с онази детска мечта, която повечето от порасналите забравят?
- Има ли място за изкуство в света на възрастните или всички автори си оставаме непораснали деца?
- Място за изкуство има НАВСЯКЪДЕ. Изкуството е във всичко, дори в минаващия човек, който се кара по телефона. Все пак човек без изкуство е като аквариум за рибки без вода - в него не може да има живот. Животът е изкуство. Мисленето е изкуство. Всичко. 
- Какво ти носи вдъхновение, за да твориш? Откъде идва музата?



- Музата... ами тя идва най-вече от природата, от морето най-вече, защото го обожавам. Обожавам синьото, защото ми дава спокойствие. Също така музиката, която слушам, случайните разговори между двама непознати в тролея или някое куче, което ми е помахало с опашка. Муза има навсякъде и във всичко, стига да я потърсиш (макар че в повечето случаи тя намира теб).
- С Цвети имате написани няколко авторски песни. Разкажи малко и за музиката, която носиш в теб?
- Цвети е музикален гений и с нея е повече от прекрасно да се пее и твори. Написали сме около 15 песни, но само една от тях е записана в студио. Казва се Message In A Bottle и носи много ценно и лично послание. С нея сме като сестри и се вдъхновяваме взаимно. Никога не съм се занимавала професионално с музика, макар че винаги ми е привличала. По-скоро ми е хоби, а да запиша авторска песен в студио е повече от сбъдната мечта. В момента не се занимавам с музика, защото не вярвам толкова в пеенето си и в "таланта" на музикант. Обичам да рисувам и оцветявам, докато слушам музика. Това е.
- Има немалко млади творци във всякакви изкуства. Смяташ ли, че творците сме тези, които пробуждаме обществото и го изваждаме от сивотата?
- Определено. Творецът е като Бог. Създава единствени по себе си неща, но дали другите ще имат очите да го видят и да повярват в него, това зависи само от тях. Изкуството е начин да избягаш от сивото ежедневие и да се събудиш като нов човек. 
- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?
- Ще им кажа просто да вярват в себе си и да създават изкуство. Защото не само България се нуждае от повече такива хора, а целият свят. Представете си, че сте в Космоса, виждате Земята, тъжна и сива, по-малко синьо, по-малко зелено, което е доста жалко. Е, ако хората бъдат по-усмихнати и вярват в мира, вярват в свободата на другите, в личността и красивото, Земята ще е около 500 милиона пъти по-благодарна. Защото в наглостта си, човек си въобразява, че има власт над природата, а не точно обратното. Все пак... ние сме само едно ръкостискане с природата във фабриката на времето. 

Габриела Грънчарова: Музата ми е навсякъде

Познавам се с Габриела от около 7 години, като за това време тя не е спирала да ме изумява. Габи е човек, който никога не се ограничава с едно нещо, изправя се смело пред предизвикателствата и покорява нови и нови върхове. На 27 април тя ще сподели поезията си в Литературно четене "С мисъл". Но голямата й любов остава театъра...Ето какво разказа Габриела за "Олеговизъм".

- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?
Мотивира ме желанието ми за изява и водещия, от когото разбрах за събитието.
- Представи накратко творчеството си.
Шарено. Пиша за всичко. Главно за важните хора в моя живот. 
- Голямата ти любов е театъра. Как се запали по актьорското майсторство и какво ти донесе то?
Наистина е любов. Театъра дълго време за мен беше начин да се отдалеча от проблемите си и да правя нещо красиво. Започнах покрай приятели, които се записаха година преди мен. След като видях какви неща създават разбрах, че и аз искам да създавам нещо значимо. То ми донесе удовлетворение и много щастливи моменти.
- Имаш вече участия в няколко постановки. Класически или съвременни спектакли предпочиташ?
По-точно в 2, не е кой знае какво. Но определено втората имаше по-голям успех. Може би, защото е някак очарователно да гледаш как едни "мързеливи тийнейджъри" играят Шекспир. (За протокола не бяхме никак мързеливи, хаха) Не съм аз човека, който да определя - Класическите са по-добри или обратното. Аз харесвам комбинацията от двете. Нашата беше такава и наистина беше интересна за публиката.
- Много хора казват, че едно време актьорите са били по-добри. Доколко си съгласна с това твърдение? 
Далеч не съм подходящият съдник, както вече споменах. И преди, и сега хората коита правят изкуство, каквото и да е то, имат моето уважение.
- Театърът може да е музика, поезия, танц. Това ли е най-синкретичното изкуство?
Театърът е и едно от най-автентичните. Гледаш го пред теб - в момента. Няма изрязване и поправяне на грешки. Всеки гаф има  очарование. (Нашият ръководител след " сполучлив гаф обичаше да крещи "ОСТАВА!"

Цвети Рангелова: Трябва да обръщаме повече внимание на странните идеи

Ако се заслушате в звуците на София, особено минавайки покрай НДК, няма как да не чуете Цвети. Музиката е начинът, по който младото момиче изразява емоциите си пред света. Съвсем скоро, на 27 април, ще я видим и в поетичното й амплоа, когато ще сподели литературното си творчество в Литературно четене "С мисъл" в кафе-клуб Влайкова. Ето какво сподели Цвети пред "Олеговизъм".
- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?

Изразът „литературно четене „ винаги ми е бил интересен и ме е плашел до някаква степен,затова реших да опитам и да рискувам.

- Представи накратко творчеството си.

 Опитвам се да пресъздавам това,което определям като истина в определените моменти. Пиша песни,поезия,стихчета, импресии, разни изречения в тефтерчето,в което рисувам.Общо взето просто пиша. Може би така пресъздавам своя свят и той става млако по-реален.

- Изразяваш се както със силата на литературата, така и с тази на музиката. Тъжна ли е винаги музикантската съдба, или напротив?

Не е тъжна, красива е. Всяка съдба е малко или много тъжна,но чрез всички видове изкуство тя става красива , по-ясна, по-поносима. Така творецът прави всичко,което му се случва продуктивно и смислено. И най-малкото така растем душевно.Аз мразя да стоя на едно място, обичам да научавам неща и съдбата и изкуството в едно са доста добра комбинация за това. Просто има някаква магия (смее се)


- В какъв стил свириш? Какво те вдъхновява да композираш и създаваш?


Винаги ме питат,но не знам.Стилът ми е просто мен с една дума.Мисля,че с всеки е така. Харесваме нещата,които описват вътрешността ни.Като става дума за песните,които свиря и не съм писала аз ,стига текстът да има хубаво послание , ще ми хареса. Слушам разнообразни неща,в зависимост в какъв филм се вкарвам (смее се). А за моите песни, следвам простичките правила да не пиша за едно нещо два пъти – мразя да се повтарям и да казвам старото по нов начин, Мотивацията ми е до голяма степен инат.  Пиша песен за всеки и всичко ,в което виждам нещо необикновено.

- Ти си толкова самобитна - пееш, свириш, пишеш си текстовете. Чувстваш ли се богата с всички тези таланти?


Чувствам се богата, но не знам дали е заради „талантите“ .Винаги съм мислела,че талантът е 3% ,а останалото е желание и много усилена работа. Със сигурност изкуството ми помага да разбирам какво наистина мисля и чувствам, защото комерсиалните неща и всичките видове индустрии и социални мрежи сякаш ни блокират и ни пречат да се разберем ,като индивиди. Затова се чувствам богата – разбирам себе си чрез изкуството и така живея доста по-лесно ,защото до голяма степен знам какво искам. Повечето ми близки са изключително талантливи в определени сфери и това ни сближава,а приятелите ми са моето семейство, така че изкуството и затова ми е помогнало доста,защото тези хора са най-ценното в живота ми и заради тях има в какво да вярвам.


- Има ли почва младите творци да се развиват в България? 

Почва за развитие има. Човек, стига да желае, навсякъде може да пробие.Тук вече обаче зависи как и с какво. Сякаш повечето хора харесват определни неща, които осъзнатите творци не правят. Тези,които угаждат на публиката успяват по-лесно, но аз никога не съм харесвала да угаждам на разбирания и норми. Вярвам,че трябва да обръщаме повече внимание на изключенията в обществото – на странните идеи и на новостите. Ако ще правя изкуство то искам то да е истинско,ново, честно,странно дори налудничаво, да кара хората да чувстват и да мислят в съвсем нови насоки,да видят нови и различни неща. Не искам да угаждам . Но вярвам,че и за моите идеи има почва някъде. Може би дори тук.

- Убеден съм, че на четенето предстоят изненади. Да очакваме ли и музикална поезия, или пък поетична музика?

Стига да има желание и да нямам проблем с озвучаването ,ще подготвя няколко песни. Даже може да вмъкна и нещо мое,по принцип мразя да пея свои неща,значи е време да започна.

- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?

Ами няма как да накарам никого да дойде,но наистина има какво да се предложи.Ще бъде красива вечер с много храна за душата,който харесва тези неща,значи е добре дошъл.

Анна Аврамова: Всеки трябва да намери своето изключение

Анна Аврамова е само на 16 години, но вече има две книги зад гърба си и стотици написани стихотворения и разкази. Талантливото момиче наскоро издаде втория си сборник с поезия и проза, а на 27 април ще можем да се докоснем до творчеството й в кафе клуб "Влайкова", където Ани ще участва в Литературно четене "С мисъл". Младата писателка се съгласи да даде интервю за "Олеговизъм", в което да разкаже за себе си и за това какво да очакваме преди събитието.
- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?
Да се включа в литературното четене ме мотивира едно момче (смее се).  То беше достатъчно упорито, за да се поинтересува и да се свърже с мен. И ако не се лъжа, спокойно мога да нарека същото това момче и водещ на предстоящото събитие. 
- Представи накратко творчеството си.
А колкото до творчество ми.. Всичко е простичко.. Така, както се случва. Това,  което ни обгражда е достатъчно красиво, необходимо е само да отворим очи за него и да позволим сами на себе си да го видим.

- Откъде толкова емоции в сърцето на едно 16-годишно момиче?
Емоциите и чувствата са ни необходими. Разбира се , те далеч не са само положителни, но именно това ги прави интересни. Всеки изпитва чувствата си по свой начин, а емоционалността може да е както най-голямата ни слабост, така и най-силната ни страна.

- На такава крехка възраст имаш две книги. Разкажи малко за тях.



И сега за книжките.. Имам две издадени книжки и нито една от тях - с комерсиална цел. Първата, като по правило, е изцяло на любовна тематика, а във втората вече се откриват опити да избягам от нея.. Но неминуемо тя си присъства и дори, може би, заема по-голямата част от книжката.

- Кръстила си последната си книга "Изключението". Смяташ ли, че си изключение от днешните тийнейджъри?

Не мисля, че съм изключение. Аз съм това, което съм и не се смятам за по-различна от всички други момичета на тази възраст. Последната ми книга е с това заглавие, не заради това, че аз съм изключение, а заради това, че всеки трябва да намери своето изключение. И тази идея съм се опитала да предам в първите страници от книжката.

- Възрастта на автора влияе ли на зрелостта на посланията, или напротив?

Ако кажа, че възрастта на автора не влияе върху творбите му, ще излъжа.. Но като се замисля, не е важна онази дата и година, която е написана в личната карта, а това как разсъждаш, мислиш ии разбира се, чувстваш.

- Младите автори подтикват ли младите хора към четене?

На този въпрос ще отговоря от позицията на млад човек, който чете... Мен лично, ме подтикват да чета повече и искрено се надявам да е така и с останалите млади хора.


- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?

А посланието, което ще отправя на 27 ще е различно за всекиго... Който каквото почувства..

ABLE Mentor или пътят към мечтите

В наши дни българските тийнейджъри все по-трудно намират призванието си. Мнозина не знаят с какво искат да се занимават след като завършат. Други вече са набелязали конкретни цели, но нямат представа как да ги постигнат. Преходът в света на възрастните се извършва много трудно. А училищната система, която налива предимно теоретични знания, се оказва неефективна в този случай. Образованието не предлага достатъчно практика, дейности, активност.

Тук идват и извънкласните проекти. Именно такъв е ABLE Mentor – проект на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Идеята е гимназистите да разработят избран проект заедно с ментор, който е студент или професионалист в дадена сфера. Менторът не само е част от реализацията, той помага на ученика да използва силните си страни. Благодарение на екипната работа ученикът може да развие свои таланти и умения и да постигне реални резултати от труда си. На помощ е и координаторът на екипа, който следи за развитието на проекта и също може да съдейства с идеи, контакти, насоки.

Няма ограничения в избора на проект, стига той да попада в три основни категории: социален проект, личностно развитие и бизнес идея. Някои от участниците в началото нямат ясна представа за своя проект и поради тази причина менторът може да даде насоки във формулирането на идея. А разнообразието от проекти е забележително – от „зелена“ лавка през организиране на събития до реформи в образованието и подпомагане на домове за деца. Всички тези идеи доказават, че поколението не е изгубено, а напротив – то се бори за един по-добър свят.

От началото на инициативата през февруари 2014 г. в София са проведени четири сезона, в които са участвали над 150 екипа. В момента тече пети сезон на програмата. На откриващата среща екипът на ABLE Mentor запознава участниците с проекта, сформират се екипите (ученик и ментор), провежда се работа по групи, целта на която е опознавателна. Чрез забавни игри двамата напълно непознати досега души се оформят като тандем, който в бъдеще да реализира идеята на ученика.

Следва средносрочна среща, на която всеки екип презентира своя проект, разяснява идеята, разкрива своя план и какво е предприел за осъществяването. Всеки участник дава обратна връзка, като по този начин екипи със сходни идеи се свързват и взаимно си помагат. Така някои проекти бяха осъществени от повече от един екип. Три екипа формираха литературен клуб, докато други два организираха флашмоб. В Сезон 3 няколко двойки работеха за спасяването на уличните животни и полагането на грижи за тях.

На финалното събитие, което е три месеца след първата среща, отново се презентира, но този път се показват постигнатите резултати, описва се извървяния до момента път. Разбира се, три месеца са много кратък срок, но достатъчен, за да се даде тласък на реализацията на проекта. Работата между ученик и ментор не приключва с края на сезона. Сформираният екип не е само между гимназист и професионалист, той е между приятели!

С осъществяването на дадена идея, всеки тийнейджър може да направи огромна крачка към нови възможности, които да подпомогнат неговия път в развитието му като личност.



Статията е оригинално публикувана в ablementor.bg

Поезията може да ни отвори очите за много неща

Имах честта да стана герой на първото интервю, взето от моята съученичка от 133 СОУ Яна, в което разказах за последната си стихосбирка "Ледена жар" и за предстоящото литературно четене на 27 април.  
Представи се с няколко изречения. Разкажи нещо за себе си.Обикновено се представям с няколко думи. Аз съм едно обикновено 18-годшно хлапе с три стихосбирки и писането е моята страст.

Какво те привлича в поезията?Поезията е начин на изразяване. Тя е възвишен, красив език. Чрез нея преоткриваме света, в който живеем и се замисляме върху най-различни теми. Поезията може да ни отвори очите за много неща.

Как се съчетава поезията със спортната журналистика?О, не, отново този въпрос (смее се). Всъщност се стремя да разграничавам едното от другото. Журналистиката изисква по-скоро познания и компетентност, докато поезията - чувства и усет. Все пак това, което обединява и двете е, че без езикова култура и богат речник не можеш да направиш нищо съществено.

Разкажи за твоята книга "Ледена жар"?Това е третата ми стихосбирка, която издадох преди три месеца. Включил съм творбите си от последните две години, включиелно и наградени от конкурси заглавия. Буквално съм изливал душата си в тези редове и се надявам и читателите да го усетят.

Трудно ли се издава стихосбирка? Какви трудности срещна?
[image error]


Да издадеш в престижно издателство с голям тираж е изключително трудно. Издателите търсят комерсиалното, за да им върви бизнеса и затова рядко дават шанс на млади автори. Не се учудих, че всички издателства отхвърлиха книгата, затова сам вложих пари и сам издадох. Трудното е финансовата част, разбира се. Но с усърдна работа успях да заделя определена сума.

Организираш литературно четене. Разкажи ни какво представлява то?Идеята на четенето е да се съберем млади автори и да споделим нашите мисли, чувства, усещания за света благодарение на литературата. Целта е да покажем, че и младежите имат какво да предложат и имат своето място под слънцето. Така че заповядайте на 27 април от 19:00 часа в кафе клуб "Влайкова".

Вярно ли е, че поколението ти е само в дискотеките и не прави нищо, за да се развива?Това, че се обръща внимание на простотията не значи, че в обществото е само тя. Има много млади хора, които създават, творят, представят идеите си пред света. Трябва само да направим малкото усилие да им дадем възможност.

На теб какво ти дава стимул да се развиваш?Нямам друг избор. Светът се променя и ако седя на едно място, няма да има никаква полза от това. На мнение съм, че човек винаги може да направи нещо една идея по-добре.

Пожелай нещо на нашите читатели.Нека правят всичко с желание и да вложат много труд, за да бъдат успешни!

Автор и снимки: Яна Каменова, специално за 133 СОУ