Анна Аврамова: Всеки трябва да намери своето изключение

Анна Аврамова е само на 16 години, но вече има две книги зад гърба си и стотици написани стихотворения и разкази. Талантливото момиче наскоро издаде втория си сборник с поезия и проза, а на 27 април ще можем да се докоснем до творчеството й в кафе клуб "Влайкова", където Ани ще участва в Литературно четене "С мисъл". Младата писателка се съгласи да даде интервю за "Олеговизъм", в което да разкаже за себе си и за това какво да очакваме преди събитието.
- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?
Да се включа в литературното четене ме мотивира едно момче (смее се).  То беше достатъчно упорито, за да се поинтересува и да се свърже с мен. И ако не се лъжа, спокойно мога да нарека същото това момче и водещ на предстоящото събитие. 
- Представи накратко творчеството си.
А колкото до творчество ми.. Всичко е простичко.. Така, както се случва. Това,  което ни обгражда е достатъчно красиво, необходимо е само да отворим очи за него и да позволим сами на себе си да го видим.

- Откъде толкова емоции в сърцето на едно 16-годишно момиче?
Емоциите и чувствата са ни необходими. Разбира се , те далеч не са само положителни, но именно това ги прави интересни. Всеки изпитва чувствата си по свой начин, а емоционалността може да е както най-голямата ни слабост, така и най-силната ни страна.

- На такава крехка възраст имаш две книги. Разкажи малко за тях.



И сега за книжките.. Имам две издадени книжки и нито една от тях - с комерсиална цел. Първата, като по правило, е изцяло на любовна тематика, а във втората вече се откриват опити да избягам от нея.. Но неминуемо тя си присъства и дори, може би, заема по-голямата част от книжката.

- Кръстила си последната си книга "Изключението". Смяташ ли, че си изключение от днешните тийнейджъри?

Не мисля, че съм изключение. Аз съм това, което съм и не се смятам за по-различна от всички други момичета на тази възраст. Последната ми книга е с това заглавие, не заради това, че аз съм изключение, а заради това, че всеки трябва да намери своето изключение. И тази идея съм се опитала да предам в първите страници от книжката.

- Възрастта на автора влияе ли на зрелостта на посланията, или напротив?

Ако кажа, че възрастта на автора не влияе върху творбите му, ще излъжа.. Но като се замисля, не е важна онази дата и година, която е написана в личната карта, а това как разсъждаш, мислиш ии разбира се, чувстваш.

- Младите автори подтикват ли младите хора към четене?

На този въпрос ще отговоря от позицията на млад човек, който чете... Мен лично, ме подтикват да чета повече и искрено се надявам да е така и с останалите млади хора.


- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?

А посланието, което ще отправя на 27 ще е различно за всекиго... Който каквото почувства..