Денис Олегов's Blog, page 12

По пътя на отпадъците

Замърсяването на природата е тема, която в бъдещето ще става все по-актуална. Всеки ден оставяме след себе си купища отпадъци, без да се замисляме за това къде всъщност ще отиде дадената опаковка, остатък от храна, или найлонова торбичка. Изхвърлените в кофите предмети се извозват на бунището, където просто се разлагат в природата, увреждат почвата, водят до съсипване на нашата планета Земя. И така години...десетилетия...векове! Да, някои отпадъци надживяват цели поколения, вместо отново да бъдат вкарани в употреба.
А това може да стане много лесно - чрез рециклиране. От 2004 г. важи закон за управление на отпадъците, гласящ, че производителите отгоравят за разделното събиране на отпадъците, след което те да бъдат сортирани и съответно откарани до рециклиращи заводи. Тук веднага ще се сетите за клишето "Е да, но един камион събира и трите цветни контейнера". Всъщност, отпадъците се събират по график и то само определен контейнер. Действително, на територията на страната има станции за сепатриране, в които се селектират годните за нова употреба отпадъци.

За това се грижат четирите функциониращи в България организации за оползотворяването на отпадъците, най-голяма от които е ЕКОПАК. Важно е да отметнем, че работата на тези организации е да осигури контейнери за разделно събиране, да сортира годните отпадъци и да ги откара до рециклиращия завод. И все пак, именно тяхната инициатива играе голяма роля в опазването на природата - през изминалата година благодарение на ЕКОПАК са оползотворени и рециклирани 91 000 т. отпадъци и опаковки. Благодарение на това над 500 000 дървета са спасени от изсичане, спестени са милиард и половина литра питейна вода, 141 000 барела нефт и 287 млн. квч. електроенергия.

Организацията поддържа сепатриращи станции за хартия, пластмаса и стъкло. Признавам си, че дори не бях чувал за такива, докато сам не посетих и не видях с очите си тоновете отпадъци и работния процес по сортирането им. Голям процент от пластмасата не може да бъде употребена за направата на материалите, които е била преди, но се изпозлва за дрехи, обувки, облекло, докато стъклото се рециклира неограничен брой пъти в предишната си форма. В България стъклото все още не се селектира по цветове, но това предстои да бъде направено в станцията на ЕКОПАК с цел да се подобри качеството на рециклираните продукти.

Отново ще подчертая ползите на рециклирането - благодарение на обработената пластмаса, пестим енергия и ресурси. Енергията, спестена от рециклиране на пластмасова бутилка осигурява  25 мин. работа на един компютър. От употребата на тон пластмасови отпадъци се пести 2 тона нефт. Намаляват се плошите, отделятни за сметища, следователно намаляваме замърсяването в почвата, водата и въздуха. И наистина, сякаш има напредък, след като по статистически данни 65% от българите събират боклука си разделно. 
Има смисъл! За да опазим нашата планета и самите себе си!
Снимки: kafene.bg

Просто Цой

На днешната дата (21 юни) Виктор Цой щеше да навърши 54 години. Един от най-талантливите съветски музиканти и поети си отиде едва 28-годишен, но остави след себе си стотици песни и стихове, чиито послания са актуални и до днес.

Съвсем обикновен на пръв поглед, без скъпи клипове, без милиони продажби от албуми, без налагане на името му от страна на медиите, Цой остава безсмъртен благодарение на най-важното - таланта. Дори тези, които не са запознати с творчеството му до такава степен, знаят превърналата се в химн на Перестройката песен "Перемен", или пък "Группа крови" от филма "Игла".


И до днес стотици хиляди хора оставят послания на стената на Цой в Москва на улица "Арбат", слушат неговите песни, жалеят, че не са били родени в едно време с музиканта и са склонни да вярват, че "Цой е жив, просто е отишъл да пуши".

Цитати на Виктор Цой:

"Човек живее на планета, не в държава"

"Ако ключът не отключи вратата, натисни я с рамо" 

"Няма по-страшен затвор от този в главата"

"Всички казват, че трябва да стана някой. А аз искам да остана себе си"

"Аз съм свободен, защото винаги съм се занимавал с това, което ми харесва и не правя това, което не искам. 

 Цитати от песни на Цой:

Кто пойдёт по следу одинокому,

Сильные да смелые головы сложили

В поле в бою.

           "Кукушка"

Хочешь ли ты

изменить этот мир,

Сможешь ли ты

принять, как есть,

Встать и выйти из

ряда вон,

Сесть на

электрический стул

или трон? 

         "Песня без слов"

И две тысячи лет война,

Война без особых причин.

Война - дело молодых.

Лекарство против морщин.

          "Звезда по имени солнце"

Солнце светит, и растёт трава, 

Но тебе она не нужна. 

Всё не так и всё не то, 

Когда твоя девушка больна, 

          "Когда твоя девушка больна"

Сигареты в руках, чай на столе,

Эта схема проста.

И больше нет ничего, 

все находится в нас.

                    "Перемен"

 

 

 

 

Убиват ли учителите мотивацията на учениците?

Наскоро бивша моя съученичка се оплака от преподавателя си по литература, характеризирайки часовете в училище като "жалки опити за изучаване". И наистина, каква е нашата мотивация да учим и да се развиваме, когато материалът не може да бъде компетентно предаден, а след това вината така или иначе е на учениците, защото учителя не го интересува и ще каже, че то си е за нас? 


Но проблемът е и в учителите. Остарелите методи на преподаване, базирани на страха от лоши оценки и лоша диплома, предаване на материал само от учебника, без никакви допълнителни познания, липса на какъвто и да е педагогически подход и дори пълно неглижиране по време на учебния процес...Е, колко от своите учители разпознавате тук? Един? Двама? Всички? 
Именно некомпетентността на учителя в случая е причината успехът на отлична ученичка да се срине за една година. НЕ МОЖЕ да преподаваш изкуство само със сухи факти и залучени фрази! Всяко произведение е едно изживяване, което трябва да усетим, разгръщайки страниците. И тъй като всеки от нас изживява нещата различно, ще разберем посланията по различен начин. Но...
не това искат в милото ни училище. Важното за системата е да назубрим дословно клишета, които да повтаряме. И вместо да се научаваме да мислим, свикваме да говорим без да кажем нищо съществено. Убиват се креативността, талантът, мотивацията за развитие и реализация. Става така, че вместо образованието да изгражда личностите, то ги руши. Превръща ги в част от тъплата. 
А учителите...те са само инструмент на учебната програма. Но това, което може да направи преподавателят, е да заинтригува младото поколение. За целта единствено трябва да поднесе информацията интересно и да предаде материала така, че дори най-незаинтересованите да оставят замалко телефоните си и да слушат. Нужен е само малко подход :) 

П.С.: Далеч съм от мисълта, че всички учители преподават суха материя и не стимулират талантите на учениците. Има такива преподаватели, макар и малко. Така че, скъпи учители, знайте, че образованието ни има потенциал да даде много. Нужно е обаче И вие да направите първата крачка към промяната!

Време е за Европейско!

По-малко от 24 часа остават до началото на най-обещаващото футболно събитие тази година! 56 години след провеждането на първата Купа на европейските нации и 32 след триумфа на "петлите" на родна земя, футболният елит на Стария континент отново си дава среща по френските терени. Нов формат, големи очаквания към фаворитите, амбициозни дебютанти и милиони привърженици, затаили дъх в очакване на първия съдийски сигнал. Точно в 22:00 ч. домакините от Франция ще посрещнат Румъния на "Стад дьо Франс" и ще зададат тон на шоуто, което предстои в следващия месец!


Само титла ще е успех за домакините

Инициатор на идеята за европейско първенство, двукратен шампион и домакин - повече от логично е единственият приемлив резултат за Франция да е титлата. Треньорът Дидие Дешан вдигна трофея като капитан през 2000 г., а сега има шансът да го стори и като треньор. В случай, че "петлите" триумфират, Дешан ще повтори достижението на Берти Фогтс да е шампион и като футболист, и като национален селекционер.


Големият отсъстващ в състава е нападателят Карим Бензема, който беше отстранен след обвинение за шантаж на съотборника си Матьо Валбуена. Сред френските привърженици обаче няма място за притеснение - в нападение са опитният Оливие Жиру и младата надежда Антони Марсиал, подпомагани от провелия феноменален сезон Антоан Гризман, докато в полузащита играта се очаква да дирижира Пол Погба.


Надежда за Англия, Белгия дебне шанса си




















Сред обичайните заподозрени единствено Англия не е печелила европейска титла. "Трите лъва" дори не са играли на финал, като най-сериозното им постижение е трето място във финалния етап през 1968 г. и 1/2-финал на домакинския турнир през 1996 г. Настъплението на новото поколение футболисти в селекцията на Рой Ходжсън определено ще внесе свежест. Джейми Варди и Хари Кейн късаха мрежите цял сезон във Висшата лига, Деле Али спечели наградата за най-добър млад играч в шампионата, а Маркус Рашфорд дебютира с гол за Англия. Тук са и опитните бойци Уейн Рууни и Джеймс Милнър, които могат да измъкнат тима в критични ситуации.


Победителят от последните две първенства Испания също изживява смяна на поколенията. Без лидерите от златните си години Шави, Шаби Алонсо, Торес и Вия, "Ла Фурия" търси нов облик, който да продължи да носи успехи. Висенте дел Боске предприе някои изненадващи ходове в своята селекция, като това превръща Испания в една от загадките на турнира. И все пак героите Иниеста, Фабрегас и Силва не са казали последната си дума.


Междувременно световният шампион Германия ще щурмува за трети път европейската титла под ръководството на Йоаким Льов. След финал през 2008 г. и полуфинал през 2012 г., Йоги е устремен да отбележи десетата си година начело на Бундестима с пореден успех.  Единственият проблем може да е липсата на алтернатива на Марио Гомес на върха на атаката, но на всички постове селекцията изглежда надеждна. Практически без слаби места, за Маншафта е задължително да потвърди тезата, че "накрая винаги печелят германците".
Но всяко първенство си има и приятната изненада. Отборът на Белгия изглежда достатъчно силен с играчи като де Брюйне, Азар и Куртоа, за да застраши доминацията на фаворитите. Белгийците прогресират все повече, след като на последното световно играха 1/4-финал, а в края на 2015 г. дори бяха начело в ранглистата на ФИФА. Възпитаниците на Марк Вилмотс ще дебнат своя шанс, за да блеснат, преодолявайки някой от фаворитите в борбата за трофея.


От Албания до Исландия





















5 отбора ще запишат своя дебют в шампионата на Стария континент. Това са Албания, Уелс, Словакия, Северна Ирландия и Исландия. Балканската страна по ирония на съдбата ще запише първия си мач срещу Швейцария, в чийто състав присъстват етнически албанци като Джердан Шакири, Валон Бехрами и Гранит Джака. Последният дори ще играе срещу брат си Таулант, който носи екипа на Албания.


Уелс е може би най-добре подготвен от новобранците. с Гарет Бейл и Аарън Рамзи, графството има потенциал за участие в директните елиминации. Словаците са в една група с Уелс, но при начилието на Англия и Русия за тях ще е истински подвиг да постигнат нещо значимо. Задачата на Северна Ирландия срещу Полша, Украйна и световния шампион Германия също изглежда непосилна. Приятна изненада може да очакваме и от исландците, чиято група с Португалия, Австрия и Унгария изглежда преодолима.


Шансовете

Водещите букмейкъри твърдо определят Франция за потенциален шампион, като коефициентът за домакините е 3. Следва Германия с 4, докато шансовете Испания да защити отново титлата са оценени на 5. Като безспорен ауцайдер е определян дебютантът Албания. Коефициентът за "черните орли" възлиза на 500. Любителите на рисковани залози могат да направят залог в полза на Унгария или Северна Ирландия. Коефициентът на двете страни е 350.


Но стига прогнози, време е да видим 24-те отбора и техните звезди в действие. Време е за Евро 2016!

Оригинално публикувано във Fanface.bg 

Ивет Лолова: Съвременните будители са днешните рицари

Наскоро бяха раздадени годишните награди "Рицар на книгата" за най-голям принос в издаването и популяризирането на литературата в България. Изключително горд съм, че носител на приза е журналистката от kafene.bg Ивет Лолова - организатор на "Поетично кафене", "Донеси книга - вземи книга" и още много литературни събития, в които съм имал честта да участвам неведнъж. Ето какво сподели Ивет пред "Олеговизъм" за наградата си, за литературата и за своята дейност.
Честита награда! След като вече си "Рицар на книгата", би ли споделила какво е за теб това признание?
Благодаря, чувството е много приятно.  След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg – наградата е също и за него.

Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети, премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.

Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.

Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.

Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще  кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева - PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали - може да се изненадате от себе си.”

Разкажи за "Поетично кафене", на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.
Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.

Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и културата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в  икономиката,  която ще се осъществи рано или късно в България, и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.

Лабиринт към себе си

Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че взима участие в „Театър на сетивата”, което за мен е нещо много ново и някак непознато. Сметнах, че за всички вас ще бъде интересно какво точно представлява тазгодишния „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта”, затова реших да попитам и да ни разкаже лично Виктория Иванова, специално за "Олеговизъм".
- Как откри Tеатъра на сетивата и как той откри теб?
- Моя приятелка участва в организацията на тазгодишния „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта” и ме покани да премина през него. Без да знам какво да очаквам отидох и така се „сблъсках” със самата мен. Вървейки по коридорите му, преоткриваш себе си. Всеки изживява нещо свое и той е главният герой! 
По-нататък се оказа, че от театъра имат нужда от хора, които да се включат. Първоначално мислех, че моята помощ ще бъде само за един уикенд като планирано бе да отговарям за гардероба, а по-късно започнах и да замествам актьори от спектакъла. В тези два дни се случи първата ми изненада в „Лабиринта”, която ме мотивира да продължавам участието си през следващите месеци. Представленията тогава бяха благотворителни, събота – за хора с увреден слух, а през неделя – за такива с увредено зрение.  Да видиш реакциите на хора лишени от едно сетиво, но въпреки това изпълнени с живот и желание за преоткриване, е наистина силна емоция и незабравима среща! Тези хора излизаха променени от „Лабиринта”. Едни просто останали без думи, други с насълзени очи, а трети – разтреперени от радост и вилнение за това, което им се е случило!
- Разкажи малко повече за самия спектакъл.
- Това е театър, в който човек сам определя какво ще се случи, оставайки със себе си. В него изгубваш представа за времето, откъсваш се от всичко „реално” и „рационално”, като в основата е сетивната провокация - слухова, осезателна, чрез обоняние и т.н. Все по-често в ежедневието забравяме да бъдем истински, не оставяме насаме със себе си и мислите си. Идеята е да се откъснем за момент от материалния свят, да му обърнем гръб, и да застанем с лице към Непознатото.
- Казваш, че хората успяват да преоткриват. Ти успяваш ли да преоткриваш себе си там? 
- Преоткривам се всеки ден. Най-вече благодарение на хората, до които успявам да се докосна. Всеки, който преживява „Театъра на сетивата” оставя частичка от себе си по пътя към себеопознаването, но и в мен, която съм само един от много персонажи в „Лабиринта”. 
- Търсят ли хората такъв тип театър, в който да не са само публика, а и участници? 
- Идват различни хора - такива, които са достатъчно съзряли и преживяват това, което им се случва, но и такива още неможещи да се откъснат от материалния свят и да се вслушат в себе си.
 „Лабиринтът” е нещо уникално. Ако му позволиш да те води и му се довериш, излизайки ще си разбрал поне малко повече за света и теб като част от него. Смятам, че има нужда от този тип театър и хората започват да се интересуват все повече.

- Това ли е първата ти изява на сцената? 
- Да. Това е първата ми мъничка изява, свързана по някакъв начин с театъра.

- Добре, а ако можеш да избираш, каква би била ролята, която да изиграеш и защо?
- Не съм мислела, че мога да играя. Благодарение на „Лабиринта” осъзнах, че имам желание да съм част от актьорите. Преди това смятах, че мога да се занимавам само със сценография. Мисля, че за мен най-трудно би било да играя дете. Завръщането към най-истинското начало на живота, когато съзнанието е чисто, смятам е най-трудно да бъде пресъздадето, защото изследването е дълбоко.
- Ако животът е сцена, каква би била тя? 
- Сцена на сблъсъка с непредвидимите обстоятелства, непрекъснати „прераждания” и вечни търсения.

- Сега е моментът да кажеш къде и кога можем да посетим „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта”?
- Последни спектакли ще има на 2, 7, 9, 16 и 18 юни в НДК, като билети се получават чрез предварително записване. Елате и Бъдете!


Повече за събитието и за това как да се запишете, може да разберете тук.

Спечелете "Ледена жар"!

Стихосбирката "Ледена жар" излезе в нов тираж! Сега може да се сдобиете с книгата напълно безплатно, като участвате в томболата на сайта Goodreads! 10 от вас ще спечелят копия с автограф от третата ми стихосбирка. Томболата важи до 30 юни! Може да участвате, като се запишете по-долу:

.goodreadsGiveawayWidget { color: #555; font-family: georgia, serif; font-weight: normal; text-align: left; font-size: 14px; font-style: normal; background: white; } .goodreadsGiveawayWidget p { margin: 0 0 .5em !important; padding: 0; } .goodreadsGiveawayWidgetEnterLink { display: inline-block; color: #181818; background-color: #F6F6EE; border: 1px solid #9D8A78; border-radius: 3px; font-family: "Helvetica Neue", Helvetica, Arial, sans-serif; font-weight: bold; text-decoration: none; outline: none; font-size: 13px; padding: 8px 12px; } .goodreadsGiveawayWidgetEnterLink:hover { color: #181818; background-color: #F7F2ED; border: 1px solid #AFAFAF; text-decoration: none; }
Goodreads Book Giveaway Ледена жар by Дэнис Олегов Giveaway ends June 30, 2016.
See the giveaway details at Goodreads. Enter Giveaway

За байганьовщината

Повече от век след написването си, "Бай Ганьо" продължава да е все така актуален и днес. Балканският му манталитет на меркантилност, използвачество, нагаждачество и висша цел изгода може да се припознае в една част от съвременното българско общество. Там, където идеалите, културата, търсенето на възвишеното са само празни слова.
Героят на Алеко Константинов е поучителен образ, който би трябвало да ни послужи като пример какви НЕ бива да бъдем, а не като наръчник за поведение на българина, описващ неговите ценности и традиционни нрави. От края на XIX в. досега обаче явлението "байганьовщина" набира нови и нови сили във всяко едно поколение и прониква в неговите представи за света като нещо напълно нормално.

Ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава своя отпечатък и на политика, и на медии, и на печат".

Нима в съвременна България не наблюдаваме абсолютно същото? Всеки обръща внимание основно на съвременните Бай Ганьовци, които стават известни на широката общественост благодарение на своята глупост, ограниченост и постоянна демонстрация на традиционен байганьовски манталитет. Правилно е казал Ботев, че "глупецът вредом всеки почита". И макар "Бай Ганьо" да е написан след смъртта на Ботев, байганьовщината съществува отпреди това и е вкоренена в националното ни самосъзнание.
Главното следствие от нея е нарастващият материализъм. Както Алековият герой гледа на стремежите и идеалите като на "вятър работа" и "бошлаф", така и българинът на XXI в. търси "келепира в тия работи". По този начин загърбваме мечтите си, за да си намерим уютно местенце, на което да получаваме своята изгода под формата на материални блага. 


Още от следосвобожденската епоха успехът до голяма степен се измерва във финансовото благополучие. Намираме пример за това в цикъла на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали", както и в творчеството на Вазов, Но докато народът е манипулиран и подлъгван с обещана лесна изгода, "ветрогоните" почти нямат шанс да бъдат оценени в едно такова общество.
Именно заради царящото търсене на изгода се губи и собственото мнение, променящо се в зависимост от ситуацията. Подкрепят се тези, които са на власт, но само до момента, в който те са силните на деня. Политическите решения не се поставят под най-малко съмнение, а се приемат безмълвно.  

 Взема се решение да се съобразяват с времето и с обстоятелствата, па и с келепира, ако е "рекъл господ". За Русия "ще пущаме по едно: нашата освободителка, братския руски народ, да живей Царя Освободителя (бог да го прости), ама инак, като видим зор, ще си караме пак старата 3адунайская губерния". 

В наши дни дори депутатите като че ли често постъпват по байганьовски и  остават безгласни букви заради изгодата. Преминават от една партия в друга, само и само да бъдат избрани отново и да запазят местата си. А това какви идеи и ценности се защитават, остава без значение. Такива народни представители се стремят единствено към келепира и напълно оправдават "Бай Ганьо депутат". 

Да, всички виждаме тези очевАдни недостатъци. Но, както добре знаем, надеждата умира последна! Все пак в образа на Бай Ганьо можем да открием и положителна искрица. Защото героят се бори с трудностите, които среща в Европа, той влага сили за постигането на своите цели - търговията, а по-късно и влизането в политиката. Дори Алеко оправдава своя герой:

„Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила.."

При една положителна промяна всеки българин би могъл да избяга от байганьовския манталитет. Но този "морален импулс" трябва да дойде самите нас и от това да се замислим над света, в който живеем. Безспорно, ще отнеме време да заличим изцяло тези недостатъци, може би дори не напълно, но трябва да дойде и този ден, в който вече да не сме "европейци, ама все не дотам!".

Дэнис Олегов

Захари Павлевски: Мълния се завръща за постоянно, вадим нов албум!

Захари Павлевски е основател и китарист на великотърновската група Мълния. Преди броени дни метъл музикантите направиха първия си концерт от близо 4 години, като излязоха на сцената на "Божур фест", заедно с групи като Епизод и Ер Голям. Ето какво сподели Захари пред "Олеговизъм" за впечатленията си от феста, историята на Мълния и българската рок сцена.
- Захари, какви са впечатленията ти от тазгодишното издание на "Божур фест"? Свирехте с доста известни имена като Епизод и Ер голям.
За първи път свирим на "Божур Фест", но останахме приятно изненадани от доброто озвучаване. Не ми хареса медийното мълчание  и липсата на реклама за фестивала. В Търново нямаше и един афиш. Търновските медии запазиха рибешко мълчание за това рок-събитие за сметка на "Балкан Фолк" и Поли Генова. Въпреки това публика имаше и тя беше качествена.
С "Епизод" ни свързва старо приятелство отпреди повече от 20 години. За нас беше удоволствие да свирим заедно. Оказа се, че имаме стара дружба с колегите от "Ер Голям" от преди доста години... например Страшо Траша беше в "Еридан", с които също сме приятели. Мисля че съм свирил някъде с барабаниста им. Много готини хора и големи музиканти.
- Какъв беше интересът към феста от страна на младите? В наши дни, за съжаление, младежите предпочитат по-комерсиална музика.


Много млади хора не можаха да дойдат, защото петък е работен и учебен ден, а те са заети до късна вечер. Пътят до хижата не е за всеки, далеч е от населени места. Все пак, някои рискуваха и спечелиха! Направиха здрав хедбенгинг, купонясаха здраво. Лично аз не видях фенове на Графа, Криско и Мария Илиева там. Но метъл-феновете са качествените фенове. Тези, които споменах, не смеят да се вясват
- С твоята група Мълния сте на сцена за пръв път от доста време. Кога всъщност беше последният ви концерт преди феста?
Последният ни концерт беше през септември 2012 г. в Белене. Но честно, това бе кошмар. Първо втората китара Коцето Ангелов си смаза ръката на работа. После - без двойната китарна мощ звучахме повече хард рок. Беше ми много лошо от пътя, а трябваше да излизаме веднага почти на сцена - и ДРАААААННН, изгърмя половината периферия. Воня на изгоряло и заклан звук!
Тичат роудита и техници по сцената, абе тъпо... Не беше това, което можехме да дадем. Но е и много трудно да се свири в България. Тук е една спартанска школа за рок-оцеляване.
- Излязохте на сцена в обновен състав, доколкото знам с нов вокал и басист. Кои са новите имена в Мълния?

Вокалистът Зоран Александров се присъедини към нас още през 2000 г., а малко по-късно пое и бас китарата. С него работихме до 2007 г и е отново в Мълния от 2014 г. Барабанистът ни Владимир Лечев беше в състава за малко през 2005 г., а от миналата година е за постоянно. 
Басистът ни Александър Александров е с доста добър професионален опит, при нас е от месец и сработката е отлична.
- Мълния има над 30-годишна история. Какво интересно за групата трябва да знае всеки един фен?
Мълния бе замислена като диаметралната противоположност на ансамбъла "Пеещи камбанки". Сега сме диаметрална противоположност на поп-музиката като цяло. Започнахме с три акустични китари "Орфей". Никой не ни е лансирал и налагал, всичко си изградихме съвсем сами. През състава ни минаха десетки хора. Никога не сме имали наркомани или хомосексуалисти в състава. Никога не сме били наведени и никога не направихме компромис с името и стила.
Голяма роля в узряването ни като група изиграха руските метъл групи, както и западните класици Accept и Iron Maiden, но и композитори като Бах и Паганини. От българските групи мога да посоча Импулс и Акцент.
- Ще чуем ли някой ден някои от най-ранните демо записи на Мълния? Такива раритери винаги са интересни.За съжаление, тези ленти не ги пазих аз. Първите ни записи са от 1988 г.. Пазеше ги бившият ни вокалист и ритъм- и бас-китарист Ангел Илиев - Пирата. Той ги е изгубил. Но и той отдавна не е групар.
- Издадохте един албум през 2012 г. Планирате ли студийни записи на нов репертоар?
Планираме нов студиен албум, който е много тежък и епичен, пауър метъл примесен с китарно-инвенционален метъл и люти текстове. Диви китарни сола, размазващи рифове и барабани, безумно яки вокали и отвъдни хармонии. Вероятно ще вкараме и малко рев от мотоциклети и симфонична секция плюс църковен хор.
Вече имаме доста готови текстове. Вероятно ще вкараме като бонус някои стари парчета, които съм написал още през 1985 г., но в сегашен вид. Една такава песен е "Погребение", по текст на Вазов. Имаме и хорър-парче, пак по Вазов, "Кулата" се нарича.
- Какви са трудностите пред една хеви метъл група в наши дни?


Дискриминацията, на която са подложени всички хеви метъл фенове и артисти в България от страна на работодатели, даскали, полиция, медии и т.н. Но хеви метълите няма да се предадем! Ще направим държава в държавата и ще векуваме! Няма да сме бежанци в родината си! Всеки, който обича хеви метъл, е мой брат, мой приятел и брат по оръжие и вяра!
В България има цензура. Но има метъл групи, на които не ни дреме от тази цензура. Хич не ни пука от цензурата и от разни спуснати и налагани медийни лигльовци. Не мога да изпитам удовлетворение от комерсиалните гадории, които се въртят по медиите. Макар че "Ролинг Стоунс" го казаха преди 50 години, това е актуално с пълна сила и днес.
- Бихте ли сътрудничали с някой млад изпълнител? Еридан, например, записват албум със Славин от X factor. 
Не знам дали ще се навием да работим с някой млад певец, както сега Еридан. Знам какво представлява Славин Славчев и чух една тяхна съвместна песен, звучат зверски добре. Славин извади голям късмет с Еридан, а Иво Икономов, Димо Тодоров и Стоян Петров не са случайно заедно! Те са убийствено здрава хеви метъл единица!
Мълния си има вокалист и това е Зоран Александров. Може да запишем съвместна песен с някое талантливо момче, но само толкова. Зоран е гласът на Мълния. Аз съм соло-китарата. Владо е зад барабаните, Сашо е басистът. Не смятаме да правим смени в състава.
- Как виждаш бъдещето на рок музиката в България? Не се ли усеща едно олекотяване на стила и повече доближаване към поп рока на някои групи?
Изобщо не ни дреме за стила на "Б.Т.Р." и "Д2", които отиват към поп. Тук рокът има бъдеще, защото все повече деца надават ухо към твърдия рок и пеят "Аз съм българче" с песента на "Епизод"! И го извикват гордо - за ужас на просветниците, които не са никакви просветници, а затъпители и затъмнители. Качествените българчета са рок-ориентирани деца. А не такива, които мятат гюбеци и се правят на мутри и проститутки още във втори-трети клас.
- Ще имате ли скоро бъдещи участия? Мисля, че сега е момента да оповестиш такива.
Връщаме се на сцената за постоянно. Няма да я оставим в ръцете на тези, които са посрещани от хеви метъл феновете с камъни и бутилки!
- Какво ще пожелаеш на истинските фенове на българския рок?
Да не ви пука! Не се навеждайте, помнете, че сте българи и че България е нашата родина. Останете тук и не ставайте слуги в чужбина! Нека заедно оправим живота си и превърнем България в истински рай и в свободна рок/хеви метъл страна. Игнорирайте тези, които превръщат в ад живота ви, нека се обединим и да изхвърлим комерсиалната помия на бунището на историята! Бог е с нас!

Да четем в Sterling

В последно време се убеждавам, че все повече хора пишат - било то стихове, разкази, есета, импресии. Всеки ден покрай нас незабелязано преминават десетки творци, за които няма и как да разберем. Но съществуват места, където всеки, приел изкуството в своя живот, може да вземе микрофона в ръка и да потопи публиката в света на душата си.
Едно такова място е Sterling club. Заведението организира месечни четения, в които всеки желаещ може да излезе на сцената и да прочете свое творчество по предварително зададена тема (или не по нея). Така малко по малко се създава едно общество на автори, намират се съмишленици и, разбира се, се прекарва приятно, но и ползотворно.
"Цялата идея беше да дадем микрофона на пишещите хора, на които листа и четенето пред най-добрия приятел вече не им стига и искат да споделят мислите си", споделя организаторката Ася Радева. 
Наистина, благодарение на всички събрали се творци, се получават интересни вечери. От фантастични приказки през исторически събития, любовни драми до вяра в светлото бъдеще и дори хумор. Всичко това, обединено в темата на съответното четене. Различни погледи върху темата, но и цветна палитра от усещания към на пръв поглед дати, предмети или определения.
"Магията е в хората. Колкото по-уютна и непринудена е обстановката, толкова по-лесно всички се отпускат. Невероятно е как тези хора горят в изкуството си. Още като получат микрофона, ръцете им треперят, но очите светят от вълнение. И този пламък не угасва, а напротив - заразява и останалите.", казва Ася, която освен като водещ на събитието, също се изявява като автор и предава емоциите на изкуството на присъстващите.
За да се докоснете до магията на множоество искрящи в словата си души, заповядайте и вие да почетем в Sterling.