Денис Олегов's Blog, page 2

Екатерина Деришева – из „Инсталация няма да има“ (2023)

Украинската поетеса Екатерина Деришева гостува в София по покана на Къщата за литература и превод. През това време в Казахстан излезе стихосбирката ѝ „Инсталация няма да има“, която е втора след дебютната „Начална точка“ (2018). Екатерина е основател на проекта „KNTXT“ и носител на наградата „Europa Mai“ (2022), като освен това е превеждана на английски, […]

Сергей Есенин – Инония

„Инония“ е първото произведение на Сергей Есенин, издадено на български език като отделна книга. Това се случва през 1926 г., като преводач е поетът Ламар. Почти век по-късно, без възможност да се „консултирам“ с превода на Ламар, реших да опитам да предам силата на това обемно прозиведение с превод на български език. Есенин пише тази […]

Алексей Кручоних – Зима и други стихотворения

Алексей Кручоних е руски поет, художник, издател, теоретик на стиха и критик, един от най-изтъкнатите представители на футуризма. Въвежда в поезията заумния език, чиято безпредметност дава възможност на поета да въвежда „раздробени думи, полудуми и причудливи хитри съчетания“. Често използва само звуци или игри на думи, които от гледна точка на граматиката звучат неправилно. Публикува […]

Фернандо Песоа – Магазинче за тютюн

“Магазинче за тютюн” (“Tabacaria”) е може би истински magnum opus на Фернандо Песоа. Написано през 1928 г. и подписано с хетеронима Алваро де Кампуш (корабен инженер, пишещ в поетичната традиция на Уолт Уитман – свободен стих с много пасажи и образи), стихотворението вижда бял свят едва през 1933 г. Празнотата на живота на фона наПродължете с четенето на "Фернандо Песоа – Магазинче за тютюн"

„Свидетел на безименност“ от Ия Кива в превод на Денис Олегов влиза в печат

Не знам дали някой ден ще съм баща, но грижите по излизането на тази книга усетих като да чакаме дете да се роди. От подбора на текстове в океана от поезия на Ия Кива, през превода на думите на български бряг до това да се убедя, че този проект е важен не само за менПродължете с четенето на "„Свидетел на безименност“ от Ия Кива в превод на Денис Олегов влиза в печат"

Сергей Есенин – Черният човек

Рядко посягам към класиката, що се отнася до превод. „Черният човек“ обаче е първият поетичен текст въобще, който ми е показал, че стиховете не са само наредени думи, а е нещо много по-сериозно. Нещо в мен отдавна не подтикваше да погледна отново към този текст, макар че на български е превеждан далеч преди да сеПродължете с четенето на "Сергей Есенин – Черният човек"

Антун Бранко Шимич – Краят на кралете

Антун Бранко Шимич е считан за основоположник на хърватския експресионизъм. Повлиян от германската школа, Шимич издава списанията „Виелица“, „Атака“ и „Книжовник“, в които защитава идеите си и дава тласък на модернистките течения. Единствената си стихосбирка „Преображения“ издава през 1920 г., като я посвещава на Татяна Маринич, с която се запознава по време на следването сиПродължете с четенето на "Антун Бранко Шимич – Краят на кралете"

Ерберто Елдер – Те ще умрат по всякакъв начин

Ако Фернандо Песоа е най-значимият португалски поет от първата половина на XX век, то Ерберто Елдер е смятан за най-голямото име през втората част на миналото столетие. Стилът му е с корени в сюрреализма и се смята за експериментален, често е сравняван с „орфическите“ поети. Дори и след 80-ата си годишнина продължава да твори активноПродължете с четенето на "Ерберто Елдер – Те ще умрат по всякакъв начин"

Александър Башлачов – Егоркина старина

От рускоезичната рок поезия, която съм срещал, един от най-трудните за усвояване изпълнители винаги ми е бил Александър Башлачов. Типичен бард, по-скоро повлиян от Висоцки и руското народно творчество, отколкото от рокендрола, при когото много повече се слуша текста, отколкото музиката. Безспорно един от шедьоврите му е „Егоркина старина“ – изопачаване на съветската действителност наПродължете с четенето на "Александър Башлачов – Егоркина старина"

Ия Кива – из „По-далеч от рая“ (2018)

Ия Кива със сигурност е авторката, която най-много съм превеждал. И има защо. Безкомпромисна, задълбочена и автентична поезия, каквато рядко се среща и която от първите редове те кара да осъзнаеш, че не всичко на литературното поле е изгубено в океана от комерсиализъм и лесносмилаеми клишета. Смятам и продължавам да смятам, че Ия Кива еПродължете с четенето на "Ия Кива – из „По-далеч от рая“ (2018)"