Денис Олегов's Blog, page 3

Иля Мазо – из „ШХД:Зима“

Артистът Иля Мазо нашумя с проекта си „ШХД: Зима“, който обедини в едно стихосбирка, музикален албум, филм и видеоигра. Още тогава преведох някои от краките форми в книгата, които е крайно време да споделя и тук. През 2021 г. излезе и продължението на проекта „ШХД: Лето“, съдърщащ поема, албум, игра и дигитално изкуство. Всички творческиПродължете с четенето на "Иля Мазо – из „ШХД:Зима“"

Уинстън Хю Одън – Бежански блус

Последните събития в света, а и в моя живот, забавиха преводаческата ми работа. Въпреки това обаче всеки ден е за поезия, а и за първи път преведох един от любимите си поети – Уинстън Хю Одън. Той звучи плашещо актуално, като се убедих в това, прочитайки сборника „Скиталецът“ с преведени от Ангелина Василева стихотворения иПродължете с четенето на "Уинстън Хю Одън – Бежански блус"

Иля Кормилцев – Диамантените пътеки

На 4 февруари се навършват 15 години без Иля Кормилцев – поет, преводач и издател, най-известен като текстописец на рок групите Nautilus Pompilius и Уфрин Джюс. През 90-те години превежда романи от английски, френски и италиански, а от 2003 г. до смъртта си е главен редактор на издателство „Ултра Култура“, което представя художествена проза наПродължете с четенето на "Иля Кормилцев – Диамантените пътеки"

Александра Смагина – Жената на космонавта

Александра Смагина беше един от първите творци от руската литературна сцена, с които се запознах. Свърза ни университетът и фактът, че те ме потърси за интервю, което да публикува в мястото, където стажува. Когато приключихме интервюто с радост разбрах, че току-що е издала първата си книга „Тепло“ и казах нещо от сорта на: „Стига сПродължете с четенето на "Александра Смагина – Жената на космонавта"

Станислав Ли – От изток на запад

В една от групите за поезия попаднах на публикация, че казахстанският поет от корейски произход Станислав Ли е изчезнал и няма информация за него. Във фейсбук профила му също не е публикувал от месеци. С надеждата този талантлив поет и преводач да е добре, реших да преведа няколко от неговите кратки форми. *** нима паднапървиятПродължете с четенето на "Станислав Ли – От изток на запад"

Фернандо Песоа – Искай малко – ще имаш всичко

Фернандо Песоа е може би най-изтъкнатото име на португалския модернизъм. Идеолог на авангардното списание „Орфей“, Песоа има около 80 хетеронима, с различни биографии, професии и дори политически възгледи. Винаги различен по форма, идеи и начин на изразяване, поезията му е наситена с философия. Приживе издава само една стихосбирка на португалски – „Mensagem“, посветена на важнитеПродължете с четенето на "Фернандо Песоа – Искай малко – ще имаш всичко"

Янка Дягилева – Столетен дъжд

На 4 септември 2021 г. Янка Дягилева щеше да навърши 55 години, но остана завинаги на 24. Почитта към огромния ѝ талант, честното и безпардонно слово, описващо кошмара на живота с плашеща точност, е първата публикация в този блог. Някои от ранните ѝ стихотворения вече са излизали в превод на Мария Вирхов, а през 2018Продължете с четенето на "Янка Дягилева – Столетен дъжд"

Олег Дозморов - Сонет /Всъщност, нищо не е важно/

Всъщност, нищо не е важно. Не е важно всичко, общо взето.С всеки крак ти скачаш настрани. Далече от следата.Като облака, който над рибите се носи леко. Като пух, отцепен от карето на покривка след обяда.От всяко място, именно. И всяка грация е излишна там.Ще ви приседнат всичките гевречета и кифли.Да бъдеш сам. Да, именно. Да бъдеш сам.Отивайте в училище със своите учители.Онези двете, не че

Герман Лукомников - Миниатюри

***Уважаеми извънземни!
Къде сте, долетете по-скоро,
вземете ме оттука,
от тази идиотска планета.
Тук всичко дяволски ми писна,
въобще тук нищо не разбирам.
Милички извънземни!
Може би на вид сте уродчета някакви,
нищо, аз ще свикна постепенно,
само вие ме вземете,
така или иначе момичетата не ме обичат,
а земните мъже са люти зверове.



***




Духовният хвана телесния,

внуши му греховността

Анджела Турукало - стихотворения

Медея

Животът е разпръснато по земята зърно.Бог само знае какво ще израсте от него.Сама подозирам, че всичко е покълнало:цветята месести чудовища са разклонени.

Любовта прилича на хвърчилото при пусканена ливада между песове. Небето мръщи се.Вятърът разнищва го и надделява въздухът,но радостно детето отново крещи

в наслада от самото пускане.

Тези песове…и лаят под прозореца.Колко ли години