Ледена жар е третата стихосбирка на Денис Олегов. Издаден от автора малко преди да навърши 18 години, сборникът е отпечатан в печатница "Прента Ин" в самото начало на 2016 година, в тираж от 25 бройки. Съдържа малко над 30 стихотворения, включително заглавията "Корени" и "Студено е...", които са наградени в поетични конкурси.
Специални благодарности на Вяра Стефчева за изработката на чудесната корица, както и на Милан Димитров да отпечатването. Без тях тази книга нямаше да бъде реалност!
Авторът е роден в недалечната 1998 г. Отрича ранното си творчество, като го определя като "тийнейджърски излияния". Първата по-сериозна стихосбирка на Олегов излиза през 2020 г. под заглавието "Вечен чужденец". Книгата е издадена като голяма награда в поетичния конкурс "Димитър Бояджиев", а по-късно получава и номинация за наградата "Усин Керим". Освен това авторът има награди от над 15 конкурса, включително гран при от българо-израелския конкурс "Небесни меридиани" През 2021 г. стиховете му попадат в лонглиста на руския литературен конкурс "Лицей".
Има публикации в LiterNet, Литературен свят, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания), Независимое исскуство (Русия) и др.
Превеждал е стихове на Фернандо Песоа, Сергей Есенин, Уинстън Хю Одън, Ия Кива, Янка Дягилева и др.
Съосновател е на литературния клуб „Отвъд кориците”.
Мрачни, мрачни, мрачни мисли! Което е страхотно, ала за четенето им е нужно специално настроение. Някои от мотивите много ми харесаха (пепел, вода/море, дъга, кристали).
,,Ледена жар'' на Дэнис Олегов е невероятно красиво написана стихосбирка, в която сякаш всяко стихотворение е продължение на предишното. Част от една история, върволица от чувства и лични преживявания, които биват предадени по най-въздействащия и омагьосващ начин на читателя. Не се четат, а изживяват. Стихотворенията, които най-силно ме докоснаха, са ,,Мъгливо'', ,,Лабиринт'', ,,Среднощно'', ,,Празнота'' и ,,Студено е...'', но всяко едно е уникално и прекрасно.
Единствената причина поради, която дадох 4, а не 5 звезди на стихосбирката е, че си падам повече по оптимистичните стихове. Разбира се, авторът се е погрижил да има и искрица оптимизъм в стихосбирката. Пример за това са "Тюркоазени морета" и "Пролет", които и останаха любимите ми стихотворения от стихосбирката.
Каква прелест се носи от думите:
"Тюркоазени морета, с дъх на топлина! Мелодия естетическа на жадуваща душа!"
или
"Препуска в дъжда с изгрев под ръка. Разцъфва над земята красива Пролетта!"
"Обичам те такава", отчасти и "Кръговрат", което се възпява надеждата и вечната борба, са едни от малкото оптимистични произведения в стихосбирката и достоен неин завършек. :)