из "Оправдание за същестуване"

Стихотоворение от Оправдание за съществуване

Монолог на горския човек


Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.

Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.

Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.

Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.

Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.

Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.

Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.