Неотдавна на български излезе славната
Tales From Outer Suburbia
на грандиозния, проницателния, безумно талантливия австралийски писател и художник
Шон Тан
(Фримантъл, 1974), автор на
най-сърцераздирателната и мъдра книга за миграцията (без нито една-едничка дума в нея) и носител на всякакви награди от
"Астрид Линдгрен" до
"Оскар". Преводът е мой, редакцията е на вдъхновения и внимателен в детайла
Манол Пейков
(
"Сърцето ти нося",
"Балада за Стария моряк"), а страхотната работа по оформлението на текста и най-вече по пипкавото му и изящно рисуване в частите, където и в оригинала е рисуван - на обожаемия
Кирил Златков
("
Когато искам да мълча", "
Избрани произведения"). Благодаря, Маноло и Кире, за това, че ми правите живота по-добър и интересен, и за лъчезарните ви души.
Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от
Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на
Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!

---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо
15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в
своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.

---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са
чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.

---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка (
"Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет.
Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).

---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е
слонът
. Освен
всичко друго Шон Тан е илюстрирал и
приказките на братя Грим. Твърди, че е
започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и
това си го признава не на друг, а на
Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със
"Зайците"
по текст на Джон Марздън.
Съпругата му
, с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист.
Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------
Тук има много подробна информация за самите "Приказки от крайните квартали":
- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които
не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били
проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от
Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието
"машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са
една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);

- "
Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."