Гори от приказките

Неотдавна на български излезе славната Tales From Outer Suburbia на грандиозния, проницателния, безумно талантливия австралийски писател и художник Шон Тан (Фримантъл, 1974), автор на най-сърцераздирателната и мъдра книга за миграцията (без нито една-едничка дума в нея) и носител на всякакви награди от "Астрид Линдгрен" до "Оскар". Преводът е мой, редакцията е на вдъхновения и внимателен в детайла Манол Пейков ("Сърцето ти нося", "Балада за Стария моряк"), а страхотната работа по оформлението на текста и най-вече по пипкавото му и изящно рисуване в частите, където и в оригинала е рисуван - на обожаемия Кирил Златков ("Когато искам да мълча", "Избрани произведения"). Благодаря, Маноло и Кире, за това, че ми правите живота по-добър и интересен, и за лъчезарните ви души.

Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!

---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо 15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.


---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.


---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка ("Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет. Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).

---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е слонът . Освен всичко друго Шон Тан е илюстрирал и приказките на братя Грим. Твърди, че е започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и това си го признава не на друг, а на Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със "Зайците" по текст на Джон Марздън. Съпругата му , с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист. Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------

Тук има много подробна информация за самите "Приказки от крайните квартали":

- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието "машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);

- "Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."