Sign in with Facebook
more photos (2)
Иванка’s 2025 Year in Books
Take a look at Иванка’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
Иванка Могилска’s Followers (145)
772 books
|
663 friends
1,286 books
|
823 friends
871 books
|
434 friends
821 books
|
916 friends
1,619 books
|
446 friends
12,573 books
|
270 friends
1,586 books
|
1,336 friends
1,725 books
|
740 friends
More friends…
Иванка Могилска
Goodreads Author
Born
Bulgaria
Website
Genre
Member Since
February 2011
URL
https://www.goodreads.com/mogilska
To ask
Иванка Могилска
questions,
please sign up.
|
Внезапни улици
by
—
published
2013
—
2 editions
|
|
|
Иначе казано
—
published
2010
|
|
|
Тая земя, оная земя
by |
|
|
Обикновени чудеса
by |
|
|
Места за загубване
—
published
2007
|
|
|
ДНК
—
published
2004
|
|
|
12 писма до дванайсетокласниците
by |
|
|
Проект Смърт
by
—
published
2011
|
|
|
Шарени сапунени балони
by |
|
|
Полянка за снежни човеци
by |
|
Сеозните на любовта
Жената върви боса по опадалите листа. Дългата ѝ лятна рокля се влачи по земята. Стъпва бавно, тежко. Приведена е от кръста. Подпира се на чадър от прозрачен найлон с лилав кант. Който погледне как го е хванала, неволно се сеща за изящните дантелени чадърчета, дето ги е виждал само на картинка или в някой филм.
Косите ѝ са спуснати от двете страни на лицето. Ако се съди по фигурата и стойката ѝ, и
Read more of this blog post »
Иванка’s Recent Updates
|
Иванка Могилска
finished reading
|
|
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book really liked it
|
|
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
wants to read
|
|
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
is now following Гери Ди's reviews
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book really liked it
|
|
"Някои от съвпаденията ми дойдоха в повече. Страниците също. А тази "клавиатура" на пианото ме дразнеше при всяко споменаване, а те не са малко:) Не знам дали се ползва като термин в музиката, но за мен звучеше неуместно. И като цяло, Валери Перен зас"
Read more of this review »
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book really liked it
|
|
“Широк, висок и бял е тоя ден – да го запомниш, да го запазиш като картина в рамката на тополите и да се връщаш да го съзерцаваш, като ти докривее.”
― Тая земя, оная земя
― Тая земя, оная земя
“Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.”
―
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.”
―
“По големите легла разбира
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.”
― Иначе казано
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.”
― Иначе казано
“Рахел пристъпи към брака, както пътникът пристъпва към свободен стол в чакалнята на летището. С намерението да седне. Замина с него за Бостън.
Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.
Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.
Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.
Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.”
― The God of Small Things
Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.
Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.
Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.
Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.”
― The God of Small Things
“Това, което понякога ме тревожеше, бе простата дружелюбност на всичко това. Живеехме в свят на доброта и домашен ред. Понякога се виждах като Снежанка, която живее при джуджетата. Джуджетата се грижели добре за нея. Но колко дълго би оцеляла тя, без надеждата да срещне някой с нейния ръст? Колко ли дълго е мела и кърпила, преди да започне да разбира, че животът ѝ се състои от безопасен рай и от невидими, но проникващи във всичко липси?”
― A Home at the End of the World
― A Home at the End of the World
“Когато
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Проза
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Проза
“Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи.”
― Пътеводител на дивите места
― Пътеводител на дивите места
Elizabeth Kostova Foundation (EKF)
— 103 members
— last activity Dec 22, 2013 05:17AM
The Elizabeth Kostova Foundation was established in 2007 by the American writer Elizabeth Kostova in order to promote the teaching and professionaliza ...more
