Discover new books on Goodreads
See if your friends have read any of Иванка Могилска's books
more photos (2)
Иванка’s 2025 Year in Books
Take a look at Иванка’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
Иванка Могилска’s Followers (146)
578 books
|
482 friends
1,237 books
|
429 friends
809 books
|
663 friends
13,131 books
|
272 friends
1,523 books
|
446 friends
1,058 books
|
529 friends
241 books
|
145 friends
1,483 books
|
2,352 friends
More friends…
Иванка Могилска
Goodreads Author
Born
Bulgaria
Website
Genre
Member Since
February 2011
URL
https://www.goodreads.com/mogilska
To ask
Иванка Могилска
questions,
please sign up.
|
Внезапни улици
by
—
published
2013
—
2 editions
|
|
|
Иначе казано
—
published
2010
|
|
|
Тая земя, оная земя
by |
|
|
Обикновени чудеса
by |
|
|
Места за загубване
—
published
2007
|
|
|
Бягащият човек
by |
|
|
ДНК
—
published
2004
|
|
|
12 писма до дванайсетокласниците
by |
|
|
Шарени сапунени балони
by |
|
|
Полянка за снежни човеци
by |
|
Сеозните на любовта
Жената върви боса по опадалите листа. Дългата ѝ лятна рокля се влачи по земята. Стъпва бавно, тежко. Приведена е от кръста. Подпира се на чадър от прозрачен найлон с лилав кант. Който погледне как го е хванала, неволно се сеща за изящните дантелени чадърчета, дето ги е виждал само на картинка или в някой филм.
Косите ѝ са спуснати от двете страни на лицето. Ако се съди по фигурата и стойката ѝ, и
Read more of this blog post »
Иванка’s Recent Updates
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book really liked it
|
|
|
"Изключително интересна история за деца, но и за околните възрастни. Учи на непримиримост, свобода, че и на физика дори. Морна е герой, какъвто искате вашата дъщеря да бъде.
А илюстрациите са невероятни! " |
|
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
is currently reading
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book it was amazing
|
|
|
Иванка Могилска
rated a book liked it
|
|
| Харесвам автори, които успяват да са различни във всяка своя книга – като стил, начин на писане, като жанр и теми. Най-яркият пример в това отношение ми е Антонио Гомес Руфо, но и Пол Линч ме изненада. "Пророческа песен" за мен е велика книга. Докато ...more | |
|
Иванка Могилска
wants to read
|
|
|
"КРИСТАЛ
Не мисля, че вече те мразя. Но вече ме хваща мраз. Не мога да се опазя от стъклената му власт. Обноските ни сияят като кристален сервиз. Само че липсва чаят. Сервизът е мъртво чист. Чашките святкат с ледени, зинали зло уста. Такива са всички последни, раздел" Read more of this review » |
|
|
Иванка Могилска
rated a book really liked it
|
|
“Широк, висок и бял е тоя ден – да го запомниш, да го запазиш като картина в рамката на тополите и да се връщаш да го съзерцаваш, като ти докривее.”
― Тая земя, оная земя
― Тая земя, оная земя
“Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.”
―
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.”
―
“По големите легла разбира
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.”
― Иначе казано
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.”
― Иначе казано
“Рахел пристъпи към брака, както пътникът пристъпва към свободен стол в чакалнята на летището. С намерението да седне. Замина с него за Бостън.
Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.
Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.
Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.
Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.”
― The God of Small Things
Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.
Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.
Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.
Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.”
― The God of Small Things
“Това, което понякога ме тревожеше, бе простата дружелюбност на всичко това. Живеехме в свят на доброта и домашен ред. Понякога се виждах като Снежанка, която живее при джуджетата. Джуджетата се грижели добре за нея. Но колко дълго би оцеляла тя, без надеждата да срещне някой с нейния ръст? Колко ли дълго е мела и кърпила, преди да започне да разбира, че животът ѝ се състои от безопасен рай и от невидими, но проникващи във всичко липси?”
― A Home at the End of the World
― A Home at the End of the World
“Когато
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Проза
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Проза
“Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи.”
― Пътеводител на дивите места
― Пътеводител на дивите места
Elizabeth Kostova Foundation (EKF)
— 104 members
— last activity Dec 22, 2013 05:17AM
The Elizabeth Kostova Foundation was established in 2007 by the American writer Elizabeth Kostova in order to promote the teaching and professionaliza ...more