Невена Дишлиева-Кръстева
Goodreads Author
Born
in Bulgaria
Website
Genre
Member Since
January 2011
![]() |
Непорочните самоубийства
by
175 editions
—
published
1993
—
|
|
![]() |
Другата ръка
by
132 editions
—
published
2008
—
|
|
![]() |
Кутия за птици (Кутия за птици, #1)
by
132 editions
—
published
2014
—
|
|
![]() |
Бели зъби
by
199 editions
—
published
2000
—
|
|
![]() |
Шоколад (Шоколад, #1)
by
241 editions
—
published
1999
—
|
|
![]() |
Брачната фабула
by
11 editions
—
published
2011
—
|
|
![]() |
За красотата
by
120 editions
—
published
2005
—
|
|
![]() |
Куфарът на брат ми: истории за пътя
by
—
published
2015
|
|
![]() |
Бащите не си отиват
by
2 editions
—
published
2017
—
|
|
![]() |
Истории от 90-те
by |
|
Невена’s Recent Updates
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
"
Изложба имаше в Полша, във вроцлавската галерия OP ENHEIM, от края на януари до съвсем скоро. С много повече изображения от влезлите в книгата. За наш
...more
"
|
|
"Този сборник е като къща с много стаи, в които бродиш насън и срещаш хора, които си сънувал, и си спомняш, че си ги сънувал. Много ми хареса цялостната концепция на книгата, историите-огледала, изграждането на един малък свят от герои, разпадащи се и"
Read more of this review »
|
|
"Сборник с разкази, част от които взаимносвързани, с една фрагментарна новела, която нанизва всички страници наедно. Хубав език с дълги изречения, които галят съзнанието на читателя, без да се засукват и да го объркват. Може и да е клиширано, но едно "
Read more of this review »
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
Тези разкази представляват осемнайсет самостоятелни, но и потенциално свързани помежду си коридора, по които нишките на историите се заплитат в лабиринт от „спомени, реалност и желания“. Потенциално свързани са, защото е въпрос на избор – посоката за ...more | |
Невена Дишлиева-Кръстева
is now following
![]() |
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book really liked it
|
|
Николай Терзийски, „Звезди под клепачите“ („Жанет 45“, 2022) Има много впечатляващи моменти в този роман – от героите и композицията, през красивия литературен език, чак до бисерните изречения, които дълго отлежават навътре, навътре и подтикват към ра ...more |
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book really liked it
|
|
В тази книга светът се крепи на нестабилните рамене на три жени от различни поколения. На самоналожените им или насърчавани мълчания (защото „трябва да го щадим“), раздирани от нервните шепоти на сблъскани в мрака тела. Как се разказва светът, когато ...more | |
“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Да съчустваш на всичко, да си едновременно поглъщащият охлюви и погълнатият охлюв, изяденото и онова, което го изяжда... Как да забрави онези кратки години, в които го можеше.
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
“Т о г а в а всеки божи ден ме изпълваше нещо могъщо, тревожно и неудържимо щастливо, под ребрата ми винаги трептеше като сладостна топка едно почти непоносимо вълнение. То ме издуваше, повдигаше ме на педя от земята. Сега знам: било е любов, любовта изобщо, любов свръх силите ми. Вероятно детството е времето, когато все още сме абсолютно синхронична, хармонична, безмерна – макар и несъзнавана – част от Бога.”
― Един след полунощ
― Един след полунощ
“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя

Група за дискутиране на книги на български език.