What do you think?
Rate this book
Тая земя, оная земя
47 кратки разказа.
„Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди.
Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което бавно отшумява в читателя.
Няколко от тях можете да чуете или прочетете на
http://taqzemq-onaqzemq.eu
„Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди.
Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което бавно отшумява в читателя.
Няколко от тях можете да чуете или прочетете на
http://taqzemq-onaqzemq.eu
176 pages, Paperback
Published May 9, 2017
About the author
Иванка Могилска
8 books130 followersИванка Могилска е автор на книгите:
"ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г.
"Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45") С него авторката участва на срещата на европейските романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008г.
"Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.
"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu
"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu
"ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г.
"Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45") С него авторката участва на срещата на европейските романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008г.
"Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.
"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu
"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
June 9, 2017
Това са най-нежните, крехки, деликатни и тихи разкази миниатюри, които съм чела на български език. Иванка Могилска е бижутер на думите. Поезия, мелодия, необятност, горещ пясък и далечен мирис на море бяха само част от усещанията, които ми подариха тези текстове. Накараха ме да се почувствам малка и свободна като прашинката Клава, прегърнала мечето си Силенцио, да се разхождам по уличките на Капестан. Не мога да откроя определени разкази. Просто всички са великолепни ! Благодаря на Иванка, че ми подари разгаданата тайна на Ароматната река. :)
August 26, 2017
Малки големи разкази
„Пази я, кара я да се смее, прави ѝ лодка от ръцете си, за да заспи и да плава само между щастливи сънища, и споделя с нея всички дни, дори когато не подозира как точно ги пресича тя, за да стигне до него.“
Това съм аз.
Клава. Клавочка. И Рапунцел.
И шкаф ли съм?
Жена с метла или дете с ръчички нежни?
Да, тези разкази са „аз“. Или тази фина цветна картина.
Свалих всички бижута, книгата е новото ми лятно бижу.
За сборника „Тая земя, оная земя“ е неуместно цитирането на откъслечни изречения, дори и да са красиви. Защото всеки един разказ е цялостен къс-емоция. Често става въпрос за жени, но и за мъже, и все пак по-често виждах женския „вътрешен свят“. И ако понякога лекичко се присмивам на типичните женски емоционалности и интереси, тук направо ми беше приятно (ако изобщо е редно да правим полови разграничения), че си го имам в някаква степен това женско-ефирно-фантазно.
И нещо характерно напоследък за мен – и при най-мрачните преживявания, мисли и събития по света винаги оставям шанс за естествената половинка на мрачното: светлото, което е често в разказите на Иванка Могилска – като присъствие, като копнеж, като развръзка. В някои литературни произведения тъгата смазва и обезкуражава. Но когато тук видях думите „стъписани от страх, тъга или умора“, спокойнично си помислих: „И аз съм така понякога, но зная, че битовото и приказното вървят ръка за ръка - в сборника и в живота“. Неидеализирано и непорозовено в разказите светлинката е от естествения извор на героите, които могат „… да чуват как кръвта блъска в стените на сърцето им и да изпитват необяснимо желание да…“. Успоредно улавяне на невидимо-болезненото заради дълбоките води на чувствителната човешка психика и най-високия полет на радостта, дължаща се на същата тази богата човешка емоционалност.
Само 6-7 разказа не достигнаха до мен; главно след 120 стр. - може би се получи известно насищане. Но много важна ценност за мен беше споделеността. Малко погрешно насочих представите като за „женска“ книга. Но през вечер предлагах на моята (мъжка) „половинка“ порцийка успокояващо камъче от сборника. Подобно нещо май съм правила с разказите на Селинджър, Керет и Албахари. Неточни са всякакви аналогии, но все пак в сравнение с любимите ми Керет и Албахари в този сборник острото по-често е обвито в кадифе. Не по онзи „женски“ кух начин, а точно като отражение на живота – има това, има и онова, и всичко е просто така. „Съвсем естествено беше. Съвсем в реда на нещата.“ Всичко от раждане до смърт, с всичкото му посредата: намирането и изгубването на любов, намирането и изгубването на себе си, в различните нюанси на вълшебствата. Дори без да има нужда от въпроса „Какъв е смисълът?“.
Друга огромна ценност за мен – плавната „международност“ на сборника. Без силно изпъкване на което и да е място по света, всичко е хармонично и обогатяващо, а не контрастиращо и безвкусно.
Преписвам един от разказите, за да го „подаря“ на една позната. Продължавам със семейните „порцийки“. И си подарявам завинаги „Прашинка на име Клава“.
„Прашинка на име Клава“
„Усети как есенното слънце слага тежка и топла длан върху косите ѝ. Почувства се лека, лека. То влезе в нея и огледа през очите ѝ тротоарите с наредените по тях коли...“
„Библиотеката“
„Новото писмо дойде след седмици – друг лист от др��га книга. И пак никакви указания. Отговори му. Получи отговор. Върна своя. Получи нов. Спря да търси таен смисъл.“
„Хоп! И Арина“
„Тогава ги вижда – всичките зяпачи зад художника. Гледат ту нея, ту листа. Изчервява се, започва да се смее и става още по-красива. И зяпачите се смеят с нея.“
„Детето от горния етаж“
„Усещаше загнездена в гърдите си голяма топка смачкани, изрисувани листове, които сълзите не размекваха.“
„Шкафът на Ана-Мария“
„Ана-Мария много искаше някой да изсипе всичко от шкафа и да го подреди заедно с нея.“
„Как падат свраките“
„Той се обръщаше да я прегърне и от гъстата му брада падаха няколко слънчеви лъча.“
„Сън без диви карамфили“
„Толкова усърдно търсеше, че не забеляза как покрай него...“
„Кулите на Рапунцел“
„Прекарват трети път гребена. За да са прави и гладки пътищата на децата им, никъде да не кривват, никъде да не се заблудят. Падат сивите коси към земята, падат. Вятърът го разпилява, дъждът ги носи, слънцето ги вплита в лъчите си.“
„Голямото сърце на Истанбул“
„Трите се спогледаха, животното помръдна с опашка за довиждане, детето помаха, после тръгнаха в различни посоки.“
„Мече на име Силенцио“
„С времето стана толкова голям, че ръцете и краката му започнаха да се подават през прозорците, главата му през комина, а звуците на мълчаливото му сърце съпровождаха родителите където и да отидат“.
„Вратата“
„Някой е подменил щастливия летен ден за дълго ползване с внимание и наслаждение с ден за еднократна употреба.“
И още: „История на таксиметров шофьор“, „Музика за баба, телефон и градски шум“, „Обувките“, „Реката“ и т.н.
„Пази я, кара я да се смее, прави ѝ лодка от ръцете си, за да заспи и да плава само между щастливи сънища, и споделя с нея всички дни, дори когато не подозира как точно ги пресича тя, за да стигне до него.“
Това съм аз.
Клава. Клавочка. И Рапунцел.
И шкаф ли съм?
Жена с метла или дете с ръчички нежни?
Да, тези разкази са „аз“. Или тази фина цветна картина.
Свалих всички бижута, книгата е новото ми лятно бижу.
За сборника „Тая земя, оная земя“ е неуместно цитирането на откъслечни изречения, дори и да са красиви. Защото всеки един разказ е цялостен къс-емоция. Често става въпрос за жени, но и за мъже, и все пак по-често виждах женския „вътрешен свят“. И ако понякога лекичко се присмивам на типичните женски емоционалности и интереси, тук направо ми беше приятно (ако изобщо е редно да правим полови разграничения), че си го имам в някаква степен това женско-ефирно-фантазно.
И нещо характерно напоследък за мен – и при най-мрачните преживявания, мисли и събития по света винаги оставям шанс за естествената половинка на мрачното: светлото, което е често в разказите на Иванка Могилска – като присъствие, като копнеж, като развръзка. В някои литературни произведения тъгата смазва и обезкуражава. Но когато тук видях думите „стъписани от страх, тъга или умора“, спокойнично си помислих: „И аз съм така понякога, но зная, че битовото и приказното вървят ръка за ръка - в сборника и в живота“. Неидеализирано и непорозовено в разказите светлинката е от естествения извор на героите, които могат „… да чуват как кръвта блъска в стените на сърцето им и да изпитват необяснимо желание да…“. Успоредно улавяне на невидимо-болезненото заради дълбоките води на чувствителната човешка психика и най-високия полет на радостта, дължаща се на същата тази богата човешка емоционалност.
Само 6-7 разказа не достигнаха до мен; главно след 120 стр. - може би се получи известно насищане. Но много важна ценност за мен беше споделеността. Малко погрешно насочих представите като за „женска“ книга. Но през вечер предлагах на моята (мъжка) „половинка“ порцийка успокояващо камъче от сборника. Подобно нещо май съм правила с разказите на Селинджър, Керет и Албахари. Неточни са всякакви аналогии, но все пак в сравнение с любимите ми Керет и Албахари в този сборник острото по-често е обвито в кадифе. Не по онзи „женски“ кух начин, а точно като отражение на живота – има това, има и онова, и всичко е просто така. „Съвсем естествено беше. Съвсем в реда на нещата.“ Всичко от раждане до смърт, с всичкото му посредата: намирането и изгубването на любов, намирането и изгубването на себе си, в различните нюанси на вълшебствата. Дори без да има нужда от въпроса „Какъв е смисълът?“.
Друга огромна ценност за мен – плавната „международност“ на сборника. Без силно изпъкване на което и да е място по света, всичко е хармонично и обогатяващо, а не контрастиращо и безвкусно.
Преписвам един от разказите, за да го „подаря“ на една позната. Продължавам със семейните „порцийки“. И си подарявам завинаги „Прашинка на име Клава“.
„Прашинка на име Клава“
„Усети как есенното слънце слага тежка и топла длан върху косите ѝ. Почувства се лека, лека. То влезе в нея и огледа през очите ѝ тротоарите с наредените по тях коли...“
„Библиотеката“
„Новото писмо дойде след седмици – друг лист от др��га книга. И пак никакви указания. Отговори му. Получи отговор. Върна своя. Получи нов. Спря да търси таен смисъл.“
„Хоп! И Арина“
„Тогава ги вижда – всичките зяпачи зад художника. Гледат ту нея, ту листа. Изчервява се, започва да се смее и става още по-красива. И зяпачите се смеят с нея.“
„Детето от горния етаж“
„Усещаше загнездена в гърдите си голяма топка смачкани, изрисувани листове, които сълзите не размекваха.“
„Шкафът на Ана-Мария“
„Ана-Мария много искаше някой да изсипе всичко от шкафа и да го подреди заедно с нея.“
„Как падат свраките“
„Той се обръщаше да я прегърне и от гъстата му брада падаха няколко слънчеви лъча.“
„Сън без диви карамфили“
„Толкова усърдно търсеше, че не забеляза как покрай него...“
„Кулите на Рапунцел“
„Прекарват трети път гребена. За да са прави и гладки пътищата на децата им, никъде да не кривват, никъде да не се заблудят. Падат сивите коси към земята, падат. Вятърът го разпилява, дъждът ги носи, слънцето ги вплита в лъчите си.“
„Голямото сърце на Истанбул“
„Трите се спогледаха, животното помръдна с опашка за довиждане, детето помаха, после тръгнаха в различни посоки.“
„Мече на име Силенцио“
„С времето стана толкова голям, че ръцете и краката му започнаха да се подават през прозорците, главата му през комина, а звуците на мълчаливото му сърце съпровождаха родителите където и да отидат“.
„Вратата“
„Някой е подменил щастливия летен ден за дълго ползване с внимание и наслаждение с ден за еднократна употреба.“
И още: „История на таксиметров шофьор“, „Музика за баба, телефон и градски шум“, „Обувките“, „Реката“ и т.н.
June 25, 2017
Този стил! Този език! Тези истории!
По-прекрасни разкази отдавна не бях чела.
По-прекрасни разкази отдавна не бях чела.
June 26, 2017
ДОКАТО БРОДЯ ИЗ ТАЯ ЗЕМЯ, ОНАЯ ЗЕМЯ...
Много искам да ви кажа две думи за тази книга. Малка книга с малки разкази за малки хора. Докато я четях, си представях всички тези тъжно-смешни, поетично-прозаични истории като черно-бели снимки (разхвърляни из студиото на фотографа-живот), уловили за миг неуловимото шептене на душите, които се крият в тях. От дете вярвам в това, че всеки носи в себе си по една "тайна градина". Историите на Ваня разказват точно за тези тайни градини в хората – невидими за другите, но истински за тях самите.
За самата Ваня няма да ви говоря. За мен тя е един чуден колекционер на хора и случки, подслушвач на приказки, крадец на мигове и сърца. Обичам да ми говори, докато (я) чета. Да чувам напева на гласа й, да заспивам на топло в прегръдките на историите й. С нея съм си някак (всякак) у дома.
Благодаря ти, Ваня, за приютяването!
"Всяка сутрин между шест и седем и половина хиляди сивокоси Рапунцел се събуждат, отмятат тихо завивките и отиват в кухнята. Някои от тях правят закуска на внуците, други ронят хляб на гълъбите на балкона, слагат на котлона кафеварката или чайника. Може дори да пуснат радиото. Вътре в тях става леко течение. Затова загръщат жилетките и прегръщат с две ръце чашите с кафе или чай с много захар. Хладно им е, все им е хладно, но не знаят какво още да затворят..."
Много искам да ви кажа две думи за тази книга. Малка книга с малки разкази за малки хора. Докато я четях, си представях всички тези тъжно-смешни, поетично-прозаични истории като черно-бели снимки (разхвърляни из студиото на фотографа-живот), уловили за миг неуловимото шептене на душите, които се крият в тях. От дете вярвам в това, че всеки носи в себе си по една "тайна градина". Историите на Ваня разказват точно за тези тайни градини в хората – невидими за другите, но истински за тях самите.
За самата Ваня няма да ви говоря. За мен тя е един чуден колекционер на хора и случки, подслушвач на приказки, крадец на мигове и сърца. Обичам да ми говори, докато (я) чета. Да чувам напева на гласа й, да заспивам на топло в прегръдките на историите й. С нея съм си някак (всякак) у дома.
Благодаря ти, Ваня, за приютяването!
"Всяка сутрин между шест и седем и половина хиляди сивокоси Рапунцел се събуждат, отмятат тихо завивките и отиват в кухнята. Някои от тях правят закуска на внуците, други ронят хляб на гълъбите на балкона, слагат на котлона кафеварката или чайника. Може дори да пуснат радиото. Вътре в тях става леко течение. Затова загръщат жилетките и прегръщат с две ръце чашите с кафе или чай с много захар. Хладно им е, все им е хладно, но не знаят какво още да затворят..."
June 22, 2017
Харесвам, когато някой улавя и уж най-незначителни погледи, думи, движения, усмивки и умее да разкаже с тях история.
Такъв е този сборник - с уловени мигове, опасно сантиментален, но и някак преливащ от светлина (въпреки тъмните сенки).
Това е книга за пътя и книга за морето (и водата изобщо).
За времето - всеки път различно - и ни променя.
Такъв е този сборник - с уловени мигове, опасно сантиментален, но и някак преливащ от светлина (въпреки тъмните сенки).
Това е книга за пътя и книга за морето (и водата изобщо).
За времето - всеки път различно - и ни променя.
June 25, 2017
Т��я земя, оная земя, навсякъде, но не и тук: http://knigolandia.info/book-review/t...
Без съмнение Иванка Могилска е прекрасен поетичен прозаик – и ако това си личеше и между страниците на романа ѝ “Внезапни улици”, то в “Тая земя, оная земя” точно светлостилът ѝ поглъща изцяло – така, както слънцето поглъща безмилостно света навън. Прекрасен, топъл, летен, кротък сборник за малките неща, за смислените неща, за забравимите наглед неща – но които променят по малко в човека, който ги е изпитал. Разкази за бавно, лениво четене, за дните, които се премрежават в маранята над пясъка, или пък които едва отминават в безмълвието на напуснатия от мнозина град.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/t...
Без съмнение Иванка Могилска е прекрасен поетичен прозаик – и ако това си личеше и между страниците на романа ѝ “Внезапни улици”, то в “Тая земя, оная земя” точно светлостилът ѝ поглъща изцяло – така, както слънцето поглъща безмилостно света навън. Прекрасен, топъл, летен, кротък сборник за малките неща, за смислените неща, за забравимите наглед неща – но които променят по малко в човека, който ги е изпитал. Разкази за бавно, лениво четене, за дните, които се премрежават в маранята над пясъка, или пък които едва отминават в безмълвието на напуснатия от мнозина град.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/t...
September 9, 2017
Разказите в сборника са като малки поетични етюди. Улавят моменти и играят със сюжети, времена и простраства. Уж са леки и ефирни, а напластяват с езика си- размит, отказан от бремето на тежкия наратив, завличат, но и уморяват.
May 25, 2017
Ваня е голям писател. Колкото малки са нейните разкази, колкото обикновени са героите й, толкова силно е усещането за голяма литература в „Тая земя, оная земя“. Книга за бавна консумация, разкази за препрочитане отново и отново, внезапни усмивки, а понякога странно вгорчаване под езика – това ви очаква тук. И се оглеждайте, където и да сте. В някой град, може би във вашия, предрешен като турист или случаен минувач, може да срещнете истински голям писател. И да заживеете завинаги в история, започната от вас, но доразвита от неговата фантазия. Може дори написаната история да ви хареса повече от вашата собствена. Може…
Цялото ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Цялото ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
June 13, 2017
Понякога малките истории се оказват най-внезапните срещи с красивата литература, с литературата, която е скрит бял стих в проза.
Знаех си, че има нещо необикновено в „Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска още от момента, в който се оказах на метростанция "Жолио Кюри", а "Съобщението" започваше именно на нея. Сякаш книгата ме беше намерила и пътуването ни заедно беше неизбежно.
47-те кратки разказа са вдъхновени от желанието на човека да пътува по света дори когато е оплетен мрежата на ежедневието и оставят усещането за лекота, за посилност в надбягването с реалността.
Нещо повече: „Тая земя, оная земя” те води отвъд думите, отвъд себе си, дъха на лято и магия и е уютна като звездна нощ през юни...
http://knijno.blogspot.bg/2017/06/blo...
Знаех си, че има нещо необикновено в „Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска още от момента, в който се оказах на метростанция "Жолио Кюри", а "Съобщението" започваше именно на нея. Сякаш книгата ме беше намерила и пътуването ни заедно беше неизбежно.
47-те кратки разказа са вдъхновени от желанието на човека да пътува по света дори когато е оплетен мрежата на ежедневието и оставят усещането за лекота, за посилност в надбягването с реалността.
Нещо повече: „Тая земя, оная земя” те води отвъд думите, отвъд себе си, дъха на лято и магия и е уютна като звездна нощ през юни...
http://knijno.blogspot.bg/2017/06/blo...
June 12, 2017
Вълшебна планина от красиви думи и шарени истории с всевъзможни адреси.
October 2, 2019
Много хубави разкази. Най-силно ме докоснаха “Капестан” и “Мече на име Силенсио”.
След 120-130 страници станаха малко неразбираеми и твърде абстрактни за мен и затова 4 звездички.
След 120-130 страници станаха малко неразбираеми и твърде абстрактни за мен и затова 4 звездички.
September 15, 2017
Четеш и се изпълваш с топлина и спокойствие. Разказите ухаят на носталгична романтика, магията се пренася във всеки ред, мислите отстъпват място на чувствата, сякаш Земята спира да се върти и единствената реалност е между редовете на книгата.
January 4, 2019
Еталон за къс разказ.
August 23, 2017
Да бродиш из „Тая земя, оная земя” на Иванка Могилска е като да ходиш бос по пясъка на непознат бряг, където ту морето прегръща пенливо стъпалата ти, ту попадаш на острия ръб на някоя счупена мида. Микроразказите от сборника са написани с нежност, светли са като слънчев лъч, но те пробождат, когато най-малко очакваш, с тиха носталгия, кротка несбъднатост или неслучен копнеж.
Това са разказите на безименния пътешественик, който търси света, но остава скрит от него. Историите са отражения на незабелязани погледи върху малки, неважни ситуации. Отрязъци от места, случки, хора – парченца, поставени в рамка, за да бъдат съхранени грижливо в сборника. Иванка Могилска е събрала мигове от живота с прецизността на бижутер, поставила ги е в удобното легло на разказа с нежността на поет, за да ни чакат там – топли и крехки. Езикът е ласкав, думите слизат от страниците и прегръщат сърцето ти. И ти се иска да извадиш куфара, ласкаво да събереш най-необходимото и да излезеш сам в широкия свят да търсиш своите мигове, които трябва да бъдат забелязани, да бъдат случени. Защото това са истории за теб – „прикован към тая земя, който мечтае да пътува из оная”.
http://chetivo.bg/taya-zemya-onaya-ze...
Това са разказите на безименния пътешественик, който търси света, но остава скрит от него. Историите са отражения на незабелязани погледи върху малки, неважни ситуации. Отрязъци от места, случки, хора – парченца, поставени в рамка, за да бъдат съхранени грижливо в сборника. Иванка Могилска е събрала мигове от живота с прецизността на бижутер, поставила ги е в удобното легло на разказа с нежността на поет, за да ни чакат там – топли и крехки. Езикът е ласкав, думите слизат от страниците и прегръщат сърцето ти. И ти се иска да извадиш куфара, ласкаво да събереш най-необходимото и да излезеш сам в широкия свят да търсиш своите мигове, които трябва да бъдат забелязани, да бъдат случени. Защото това са истории за теб – „прикован към тая земя, който мечтае да пътува из оная”.
http://chetivo.bg/taya-zemya-onaya-ze...
October 21, 2018
Понеже аз самата съм джаста-праста, карам го напред с гръмки думи и резки движения, особено ценя деликатните, нежни създания и произведения. Иванка е разкошен поет и това е нещо като белег от шарка - не може да се прикрие - избило е и в разказите й. Всяка миниатюра от този сборник е крехко стихотворение в проза, с такова внимание към детайла, че сякаш отваря врати към нов свят. Всяка дума е на мястото си и нищо излишно не остава - като музикална композиция. Много красиви разкази за интимни моменти - времето се разтяга, светлината облива историята и тя застива, а сякаш нищо особено не се е случило, само дето ти се плаче от щастие и съпричастност.
May 26, 2018
Прекрасна книга, на която си струва да посветите малко от времето си.
Съзерцателна и нежна. Макар и да са неочаквани думи, с които да се опише една книга, са много верни точно за тази. Сборник с разкази – етюди, в които читателят вижда как хората с чувствителни души възприемат света около себе си и всичко, което им се случва. Поетична проза. Наистина красива и добре написана книга с разкази. Заслужени 5 точки.
Съзерцателна и нежна. Макар и да са неочаквани думи, с които да се опише една книга, са много верни точно за тази. Сборник с разкази – етюди, в които читателят вижда как хората с чувствителни души възприемат света около себе си и всичко, което им се случва. Поетична проза. Наистина красива и добре написана книга с разкази. Заслужени 5 точки.
August 17, 2018
Фини, минималистични и човечни разкази; напомняха ми на филмите на Аки Каурисмаки.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews