Места за загубване

by Иванка Могилска

Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални истории се сливат така, че могат да объркат читателя къде и дали наистина се случва всичко това. Романът „Места за загубване“ играе смело с времената. Пренася четящия ту в миналото, където всичко е сигурно, ту го поставя в настоящето, което често го измъчва, а после, насложено върху настояще и бъдеще, рисува въображаеми картини.

162 pages, Paperback

First published November 1, 2007

About the author

Иванка Могилска е автор на книгите:
"ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г.
"Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45")
"Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.

"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu

"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu

"Шарени сапунени балони" - приказки за деца (2022, изд. "Жанет 45") - награда "Перото" за детска литература за 2023

"Обикновени чудеса" - кратки разкази (2023, изд. "Жанет 45")

Reviews

[dete · Rating 3 out of 5]

през повечето време си мислех 'I see what you did here', щото и аз съм го правила. за самото писане, де.

-------------------------------------------------
Мразя я заради момента, в който ще проговори и ще разбере, че аз съм облак, който иска, но не знае как да пропусне лъчите й.

Чувам тъгата й, но не я разбирам.

Давам й възможност да ме заговори. Чакам да започне. Не мога да си представя как се започва. С обичайните посетители е лесно. Те не искат от мен друго освен да ги слушам и затова винаги започват сами. Тя иска мен. Забавлявам се, защото знам, че не може да получи нищо. Оставям играта в нейни ръце. Все пак тя е тази, която започна да идва и да ме търси.
Очаквам първата й дума с лек трепет. Това ще определи развитието на отношенията ни и дали изобщо ще имаме такива. Не предприема нищо, предпочита да си тръгне. Пускам я.

Бял лист, запечатан в плик и донесен от пощальона, е твърде опасен. Може да го отвори и да прочете нещо, което не желая да признавам.

Ако й поверя света си и се окаже, че тя не може да го проумее?

Мисли за мен. Зная го. Но не мога да отида просто така и да кажа: 'Виждам, че непрекъснато мислиш за мен…'

Искам някой да ме направи щастлива, мисля си, но ако може първо да се опита да узнае какво точно значи това за мен. Да разбере без да ме пита, защото аз няма да мога да му отговоря. Да ме наблюдава внимателно и обективно, а после с много любов и субективизъм да се впусне да ме прави щастлива. Тогава има вероятност да се получи нещо много приближаващо се до усещането ми за щастие.

[Bistra Ivanova · Rating 2 out of 5]

Зарязах я - много беше разхвърляна и не успя да задържи вниманието ми.

[Nadezhda Rasheva · Rating 3 out of 5]

Като цяло странно четиво. Доста разпокъсано. Напомня на случайно нахвърляни мисли върху лист хартия. Има интересна история, увлича, но като че ли самият стил на писане ми беше спирачка. Иначе сблъсъкът на двата свята на Могилска определено е интересен и вълнуващ.

[Emanuella · Rating 2 out of 5]

Странна. Накъсана. Като в сън. Два свята, а всъщност - един.

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Това все едно аз съм го писала.
В недобрия смисъл.
Преди десет години.
Сори.