What do you think?
Rate this book
Внезапни улици
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза.
Световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си – измислен град-декор край морето – и потънал в забвение.
Унгарски музикант, който идва само за една нощ в София и получава от непозната жена снимка с тайнствен надпис на гърба.
Фотографка, изчезнала безследно преди 30 години при опит за бягство зад граница.
Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето.
Какви са плановете на случайността за тях? Успяват ли да понесат последствията от капризите й? Къде свършва измислицата и започва реалния живот?
Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по неговите внезапни улици.
редактори: Мария Донева и Екатерина Йосифова
художник: Кирил Златков
Световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си – измислен град-декор край морето – и потънал в забвение.
Унгарски музикант, който идва само за една нощ в София и получава от непозната жена снимка с тайнствен надпис на гърба.
Фотографка, изчезнала безследно преди 30 години при опит за бягство зад граница.
Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето.
Какви са плановете на случайността за тях? Успяват ли да понесат последствията от капризите й? Къде свършва измислицата и започва реалния живот?
Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по неговите внезапни улици.
редактори: Мария Донева и Екатерина Йосифова
художник: Кирил Златков
- GenresBulgarian Literature
288 pages, Paperback
First published December 13, 2013
About the author
Иванка Могилска
8 books123 followersИванка Могилска е автор на книгите:
"ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г.
"Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45") С него авторката участва на срещата на европейските романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008г.
"Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.
"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu
"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu
"ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г.
"Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45") С него авторката участва на срещата на европейските романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008г.
"Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.
"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu
"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
December 27, 2013
Още не мога да се съвзема от разтърсващите емоции, които ме връхлетяха от тази книга. Малко ще е да кажа, че е най-доброто, което съм чел през изминалата година! "Внезапни улици" е шедьовър, заради който преоткриваш удоволствието от четенето - да потънеш изцяло в историята, да страдаш, тъжиш и плачеш заедно с героите, да чувстваш как пламти цялото ти лице... И да се чудиш какво да правиш с живота си след последната страница. Абсолютен шедьовър!
September 10, 2019
Толкова нежна и деликатна поетичност струи от думите на Иванка Могилска, че ме изпълва с някакво особено чувство на удовлетвореност. Тя пуска героите си по внезапните улици на живота и оставя случайността да ги събере.
Иванка Могилска има талантът да придава цвят, да вдъхва живот на сцените, които създава. И въпреки, че нейните истории имат меланхолично- носталгична и леко горчива нотка, те продължават да носят сладостен послевкус.
Иванка Могилска има талантът да придава цвят, да вдъхва живот на сцените, които създава. И въпреки, че нейните истории имат меланхолично- носталгична и леко горчива нотка, те продължават да носят сладостен послевкус.
May 8, 2014
Много слушах за тази книга, много отзиви и рецензии прочетох, минавах по коридорите на книжарницата, взимах я, разгръщах я, зачитах се, после я оставях, може би от страх, че ще е от онези книги, които минават бързо през очите, но после дълго време живеят и говорят в ежедневието ти. Е, не издържах, отдадох се на изкушението, то просто не може иначе – „живот на читател” - казах си – „няма начин, ще се чете!”
Не знам как точно да предам очарованието си от книгата. „Внезапни улици” не е само история за четене, тя е и история за слушане, за чуване, за усещане... Това е разказ за един недовършен град, в който улиците се пресичат така, както в живота се пресичат съдбите на хората – „пресичат се, а после се разделят”. През времето, в което се изреждат три сезона, възрастен сценограф, който се е затворил от света, разказва за живота си на млада безработна сценаристка и единственото му желание е тя да разкаже историята му такава, каквато никога не се е състояла. Една избягала любов, която никога не се завръща, намира се за малко, но после си отива. Млад музикант, чието тяло „се превръща в петолиние” е обсебен от снимка с тайнствен надпис, дадена му от непозната жена. И женският глас, обгърнал цялата история – жена, която среща мъж, с когото никога не е говорила, но го обича и иска да го срещне отново. Случайностите се пресичат като съдба. Героите се срещат, сближават се, а после се отдалечават, връщат се във времето и историята на Макс Райнхард и неговия град с всички най-красиви улици в света, в живота на бежанците и пътищата, по които минават. В тази книга, изкуството във всичките му проявления говори за любовта – като препятствие и като смисъл, за хората, които се търсят.
Книгата на Иванка Могилска не е просто красива история, от нея се чува музика. Докато четеш имаш чувството, че вървиш по несъществуваща улица, че всяка стъпка е дума, няколко крачки изречение и усещаш, че ще извървиш цял един град като цял един живот.
Има толкова силни моменти, толкова дълбоки, че самата подредба на думите те кара да настръхваш, като този – „Сърцето ми е акордеон – изтласква музика наместо кръв.”
И сега, дълго време след като прочетох книгата, когато минавам по някоя улица, вървя бавно, вслушвам се, оглеждам се и вдишвам – мисля си дали няма и тук да е скрита някаква история, която никога не се е състояла...
Не знам как точно да предам очарованието си от книгата. „Внезапни улици” не е само история за четене, тя е и история за слушане, за чуване, за усещане... Това е разказ за един недовършен град, в който улиците се пресичат така, както в живота се пресичат съдбите на хората – „пресичат се, а после се разделят”. През времето, в което се изреждат три сезона, възрастен сценограф, който се е затворил от света, разказва за живота си на млада безработна сценаристка и единственото му желание е тя да разкаже историята му такава, каквато никога не се е състояла. Една избягала любов, която никога не се завръща, намира се за малко, но после си отива. Млад музикант, чието тяло „се превръща в петолиние” е обсебен от снимка с тайнствен надпис, дадена му от непозната жена. И женският глас, обгърнал цялата история – жена, която среща мъж, с когото никога не е говорила, но го обича и иска да го срещне отново. Случайностите се пресичат като съдба. Героите се срещат, сближават се, а после се отдалечават, връщат се във времето и историята на Макс Райнхард и неговия град с всички най-красиви улици в света, в живота на бежанците и пътищата, по които минават. В тази книга, изкуството във всичките му проявления говори за любовта – като препятствие и като смисъл, за хората, които се търсят.
Книгата на Иванка Могилска не е просто красива история, от нея се чува музика. Докато четеш имаш чувството, че вървиш по несъществуваща улица, че всяка стъпка е дума, няколко крачки изречение и усещаш, че ще извървиш цял един град като цял един живот.
Има толкова силни моменти, толкова дълбоки, че самата подредба на думите те кара да настръхваш, като този – „Сърцето ми е акордеон – изтласква музика наместо кръв.”
И сега, дълго време след като прочетох книгата, когато минавам по някоя улица, вървя бавно, вслушвам се, оглеждам се и вдишвам – мисля си дали няма и тук да е скрита някаква история, която никога не се е състояла...
January 31, 2014
Светът не е малък, а по-скоро микроскопичен. Градовете, в които живеем с мислите и сърцата си, нямат реална локална принадлежност. Те са лични проекции. Понякога несъзнателно ги наричаме дори "проекти". Непознатите помежду си хора често се познават по-добре от най-близките. А улиците са внезапни. И това е едновременно плашещо и хубаво. Прочетете романa на Иванка Могилска. Препоръчвам смело и уверено. На всеки.
January 27, 2014
По внезапни улици търси се любов: http://knigolandia.info/book-review/v...
Историята на “Внезапни улици” е наистина като безцелна разходка сред непознат град, където всяко разклонение е внезапно, а разнообразни маршрути може да се движат по съседни траектории и не си сигурен ще се засекат ли някъде, или неразбираемата логика на незнаен архитект ще ги отдели завинаги. Част от тези посоки ми доставиха удоволствие, толкова, че да се радвам, че прочетох книгата, част ме оставиха неудовлетворен в търсенето си на реалност сред книга, която бързо разбрах, че бяга от нея.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/v...
Историята на “Внезапни улици” е наистина като безцелна разходка сред непознат град, където всяко разклонение е внезапно, а разнообразни маршрути може да се движат по съседни траектории и не си сигурен ще се засекат ли някъде, или неразбираемата логика на незнаен архитект ще ги отдели завинаги. Част от тези посоки ми доставиха удоволствие, толкова, че да се радвам, че прочетох книгата, част ме оставиха неудовлетворен в търсенето си на реалност сред книга, която бързо разбрах, че бяга от нея.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/v...
January 25, 2014
Една прекрасна история за отминаващото време, за случайностите в живота, за любовта като цел, за изкуството като необходимост и начин на живот. Една умела игра с думи, истории, улици, герои, ретроспекции, игра с миналото. Една книга, която предпоставя размисъл. И увлича, и докосва... Браво :)
June 22, 2016
3.5 звезди. Непретенциозен и хубаво написан съвременен български роман. Чувствах се уютно между страниците му и артистичните му герои ми бяха симпатични. Краят не ме подразни, защото от опит знам, че човешките пътища (и улици) понякога се пресичат по неочакван начин.
November 8, 2019
Умело написан роман с интересно преплетени герои и съдби. :)
June 5, 2014
“Хората са като улици – пресичат се и после се разделят.”
Книгата на Иванка Могилска „Внезапни улици” всъщност не е роман. Вярно, прилича на роман, оформена е като роман, на корицата пише „роман”. Но все пак не мога да се отърся от усещането, че това не е правилната дума за този текст. „Внезапни улици” е по-скоро поема. Дълга и заплетена поема с няколко главни лица, обхващаща редица градове и времена, написана в проза. Но все пак поема.
„Ако точно в този момент си на кея и гледаш водата, аз идвам към теб, ти се обръщаш и ме поглеждаш, и вятърът духа в тила ти, така че две къдрици се вдигат във въздуха и закриват леко едното ти око, но устните ти се виждат и си усмихната, и ако точно в този миг мине корабче и заглуши думите, които казваш, а ти очакваш отговор, но аз не смея да отвърна нищо, защото всеки отговор е грешен и… по коя улица бихме могли да поемем в този миг?”
„Внезапни улици” преплита съдбите на няколко лица, захвърлени от вселената в София в началото на 2012-та. Те разказват един на друг своята история – с думи, с картини, с музика, с танци, споделят някои частици от душата си, запазват в тайна други. Сюжетът на книгата е интригуващ и любопитен, дори има някои неочаквани изненади по пътя, но все пак историята в случая не е основното. Тя е само фон – приканващ и предразполагащ фон, на който се развиват важните неща. А важните неща са вътрешните светове на героите. Важна е не реалността, важни са мечтите, страховете и надеждите, с които тази реалност отеква в съзнанието.
„Внезапни улици” е приятна и успокояваща, изключително романтична и може би леко сладникава. Не че е безкрайно захаросана и изпълнена с щастливи моменти и смеещи се момичета в розови рокли на жълти цветя. Романтична е, но не щастливо-романтична, а по-скоро носталгично-романтична. Като носталгията в случая е не по миналото, а по това, което никога не се е случило. Всеки от героите е изпълнен с някаква тъга, с някакво неудовлетворение от реалността. Всички те тъгуват за времена, в които не са живели, за хора, с които не са били, за градове, които не са посещавали, за улици, по които не са вървели. Прозата на Иванка Могилска е красива, никога цинична, никога вулгарна, винаги ласкава и деликатна.
През цялото време, докато четях, оставах с усещането, че „Внезапни улици” е изключителна лична книга. Това е една от причините да я нарека по-горе поема. Всичко в нея звучи така, сякаш е изживяно и почувствано лично. Героите в книгата имат различни професии и биографии, но ми се струва, че те са взаимнозаменяеми, в своята същност те са сякаш един единствен герой, който просто има различни проявления в историята. Тази идея е застъпена и по много интересен начин и в сюжета на самата книга. На главната героиня е възложена задачата да напише сценарий. Главни лица в този сценарий трябва да са едни определени личности. Но докато го пише, тя не си представя тях и не пише за тях, тя си представя себе си и пише за себе си. Заменя тяхната история със своята, техните мечти със своите, заменя героите си със себе си. Всъщност винаги съм обичал произведения, в които авторът разказва за творческия процес на своите персонажи. Защото те винаги носят нещо адски издайническо, те са като поглед зад сцената, като филм за филма. На главната героиня в романа – Маргарита – е казано, че тя трябва да поработи повече върху диалога, че там има определени спънки и би могла да ги изчисти. Няма как да не се зачудя доколко тази сцена е автобиографична. Впечатленията ми от романа на Иванка Могилска са, че самата авторка е най-силна в поетичните описания на различни емоционални състояния, но изпитва известни затруднения с диалога, с изграждането на сблъсък между две различни личности с два различни гласа. Не го посочвам като дефект – дори намирам за доста смело един творец да си признае това, което намира за своя лична слабост, като го направи слабост на своите творящи герои.
За финал искам да отбележа, че рядко срещам книги, които са перфектни в своя обем – някои автори са прекалени минималисти и претупват редица неща, за да бъдат романите им по-сбити, други пък имат склонност към излишното разтягане на локуми и използване на глави-пълнежи, само за да изглеждат книгите им по-масивни. Иванка Могилска не спада в нито една от тези две категории. „Внезапни улици” е точно толкова дълга, колкото трябва да бъде. Книгата ти предава определени емоции, докарва те до определено състояние и свършва точно когато е изпълнила целта си – не те оставя гладен за още, но в никакъв случай не те пресища.
Ревюто е публикувано в http://podmosta.bg/внезапни-улици-кра...
Книгата на Иванка Могилска „Внезапни улици” всъщност не е роман. Вярно, прилича на роман, оформена е като роман, на корицата пише „роман”. Но все пак не мога да се отърся от усещането, че това не е правилната дума за този текст. „Внезапни улици” е по-скоро поема. Дълга и заплетена поема с няколко главни лица, обхващаща редица градове и времена, написана в проза. Но все пак поема.
„Ако точно в този момент си на кея и гледаш водата, аз идвам към теб, ти се обръщаш и ме поглеждаш, и вятърът духа в тила ти, така че две къдрици се вдигат във въздуха и закриват леко едното ти око, но устните ти се виждат и си усмихната, и ако точно в този миг мине корабче и заглуши думите, които казваш, а ти очакваш отговор, но аз не смея да отвърна нищо, защото всеки отговор е грешен и… по коя улица бихме могли да поемем в този миг?”
„Внезапни улици” преплита съдбите на няколко лица, захвърлени от вселената в София в началото на 2012-та. Те разказват един на друг своята история – с думи, с картини, с музика, с танци, споделят някои частици от душата си, запазват в тайна други. Сюжетът на книгата е интригуващ и любопитен, дори има някои неочаквани изненади по пътя, но все пак историята в случая не е основното. Тя е само фон – приканващ и предразполагащ фон, на който се развиват важните неща. А важните неща са вътрешните светове на героите. Важна е не реалността, важни са мечтите, страховете и надеждите, с които тази реалност отеква в съзнанието.
„Внезапни улици” е приятна и успокояваща, изключително романтична и може би леко сладникава. Не че е безкрайно захаросана и изпълнена с щастливи моменти и смеещи се момичета в розови рокли на жълти цветя. Романтична е, но не щастливо-романтична, а по-скоро носталгично-романтична. Като носталгията в случая е не по миналото, а по това, което никога не се е случило. Всеки от героите е изпълнен с някаква тъга, с някакво неудовлетворение от реалността. Всички те тъгуват за времена, в които не са живели, за хора, с които не са били, за градове, които не са посещавали, за улици, по които не са вървели. Прозата на Иванка Могилска е красива, никога цинична, никога вулгарна, винаги ласкава и деликатна.
През цялото време, докато четях, оставах с усещането, че „Внезапни улици” е изключителна лична книга. Това е една от причините да я нарека по-горе поема. Всичко в нея звучи така, сякаш е изживяно и почувствано лично. Героите в книгата имат различни професии и биографии, но ми се струва, че те са взаимнозаменяеми, в своята същност те са сякаш един единствен герой, който просто има различни проявления в историята. Тази идея е застъпена и по много интересен начин и в сюжета на самата книга. На главната героиня е възложена задачата да напише сценарий. Главни лица в този сценарий трябва да са едни определени личности. Но докато го пише, тя не си представя тях и не пише за тях, тя си представя себе си и пише за себе си. Заменя тяхната история със своята, техните мечти със своите, заменя героите си със себе си. Всъщност винаги съм обичал произведения, в които авторът разказва за творческия процес на своите персонажи. Защото те винаги носят нещо адски издайническо, те са като поглед зад сцената, като филм за филма. На главната героиня в романа – Маргарита – е казано, че тя трябва да поработи повече върху диалога, че там има определени спънки и би могла да ги изчисти. Няма как да не се зачудя доколко тази сцена е автобиографична. Впечатленията ми от романа на Иванка Могилска са, че самата авторка е най-силна в поетичните описания на различни емоционални състояния, но изпитва известни затруднения с диалога, с изграждането на сблъсък между две различни личности с два различни гласа. Не го посочвам като дефект – дори намирам за доста смело един творец да си признае това, което намира за своя лична слабост, като го направи слабост на своите творящи герои.
За финал искам да отбележа, че рядко срещам книги, които са перфектни в своя обем – някои автори са прекалени минималисти и претупват редица неща, за да бъдат романите им по-сбити, други пък имат склонност към излишното разтягане на локуми и използване на глави-пълнежи, само за да изглеждат книгите им по-масивни. Иванка Могилска не спада в нито една от тези две категории. „Внезапни улици” е точно толкова дълга, колкото трябва да бъде. Книгата ти предава определени емоции, докарва те до определено състояние и свършва точно когато е изпълнила целта си – не те оставя гладен за още, но в никакъв случай не те пресища.
Ревюто е публикувано в http://podmosta.bg/внезапни-улици-кра...
July 21, 2014
Добър стил,хубава романтична история.Не ми допадна това, че всичко в сюжета беше нагласено с цел да възпроизведе точно определен ефект.В един момент действието зацикли на едно място и леко доскуча, а краят дойде твърде предвидим и сладникав.
December 23, 2014
Прочетена на един дъх.
December 15, 2017
Корица като незабравимо лято; история, разказана като филм; изказ, красив като любовно стихотворение и герои, идващи от съществуващи градове, прокарват безмилостно „Внезапни улици” на Иванка Могилска между любимите ми книги.
Началото е през зимата на 2012 г. То описва среща - съвсем неочаквана, но съдбовна.
Всяка нова глава напомня на кадър от филм и освен това носи преживяването на пътуване през времето и пространството - от средата на 50-те години на XX в до 2012 година; от София, Париж, Барселона, Рим, Истанбул, Будапеща до нос Калиакра.
Маргарита, Макс Райнхард, Матилда, Осип и Роман оживяват „внезапните улици“ на романа като писател, сценограф, фотограф, танцьор и музикант, за да преплетат безвъзвратно животите си, благодарение на изкуството.
Като главен булевард насред всички човешки истории изпъква неосъществената любов на бивш успял сценограф, сега тънещ в самота и спомени. Младата Маргарита го среща неочаквано, в мига, когато е в една от задънените улици на живота си. Така тя разбира за неговия град-мечта, който събира в себе си всички красиви кътчета от вече съществуващи градове с надеждата някой ден да го покаже на изчезналата преди 30 години Матилда – голямата му любов.
А през това време случайността набира скорост, за да осъществи своите цели, които рядко съвпадат с тези на хората.
Защото всеки поглед, всяка среща, всеки опит за бягство, всяко завръщане, всеки звук, всяка мечта, всяка улица, всеки град навсякъде и винаги са безкрайните опити на любовта да се случва, въпреки всичко. За да може танцът да продължи.
А случайността? Тя винаги е на страната на любовта!
Началото е през зимата на 2012 г. То описва среща - съвсем неочаквана, но съдбовна.
Всяка нова глава напомня на кадър от филм и освен това носи преживяването на пътуване през времето и пространството - от средата на 50-те години на XX в до 2012 година; от София, Париж, Барселона, Рим, Истанбул, Будапеща до нос Калиакра.
Маргарита, Макс Райнхард, Матилда, Осип и Роман оживяват „внезапните улици“ на романа като писател, сценограф, фотограф, танцьор и музикант, за да преплетат безвъзвратно животите си, благодарение на изкуството.
Като главен булевард насред всички човешки истории изпъква неосъществената любов на бивш успял сценограф, сега тънещ в самота и спомени. Младата Маргарита го среща неочаквано, в мига, когато е в една от задънените улици на живота си. Така тя разбира за неговия град-мечта, който събира в себе си всички красиви кътчета от вече съществуващи градове с надеждата някой ден да го покаже на изчезналата преди 30 години Матилда – голямата му любов.
А през това време случайността набира скорост, за да осъществи своите цели, които рядко съвпадат с тези на хората.
Защото всеки поглед, всяка среща, всеки опит за бягство, всяко завръщане, всеки звук, всяка мечта, всяка улица, всеки град навсякъде и винаги са безкрайните опити на любовта да се случва, въпреки всичко. За да може танцът да продължи.
А случайността? Тя винаги е на страната на любовта!
July 28, 2021
A Story of Unrealized Coincidences
The driving force of Ivanka Mogilska’s entrelacement is sentiment. Her second novel braids two stories of yearning for love. Bittersweet retrospection gives the flavor of one of the love stories, featuring an elderly stage designer. Frantic prospection marks the other story, taking place mostly in the head of a young woman who fell in love with a street musician after seeing him for a few minutes. When the old man commissions her as a screenwriter, to imagine a happy end for his half-fulfilled romance, the two storylines intersect each other. In just too many points.
Mogilska displays a particular sensitivity to how time impacts stories and how places become repositories of stories. She has the same compassion for the elderly, who still have stories to tell (reheating stories is a recurrent image) as she does for the young who are yet to experience stories to tell. In her vision, time is not lost, time is accumulated. The melancholy, yet magical patina of time passed was more effectively painted in her short story Rapunzel’s Towers .
A novel of this scope, covering film, cities, freedom, dreams, love, desire, creative power, often risks to touch only the surface. This was the case here. Her characters have no depth, they are one-dimensional, seen only through the prism of their search for love lost or dreamed. Many colors were used for painting this soulful canvas, but I wish she experienced more with tones and shades.
The driving force of Ivanka Mogilska’s entrelacement is sentiment. Her second novel braids two stories of yearning for love. Bittersweet retrospection gives the flavor of one of the love stories, featuring an elderly stage designer. Frantic prospection marks the other story, taking place mostly in the head of a young woman who fell in love with a street musician after seeing him for a few minutes. When the old man commissions her as a screenwriter, to imagine a happy end for his half-fulfilled romance, the two storylines intersect each other. In just too many points.
Mogilska displays a particular sensitivity to how time impacts stories and how places become repositories of stories. She has the same compassion for the elderly, who still have stories to tell (reheating stories is a recurrent image) as she does for the young who are yet to experience stories to tell. In her vision, time is not lost, time is accumulated. The melancholy, yet magical patina of time passed was more effectively painted in her short story Rapunzel’s Towers .
A novel of this scope, covering film, cities, freedom, dreams, love, desire, creative power, often risks to touch only the surface. This was the case here. Her characters have no depth, they are one-dimensional, seen only through the prism of their search for love lost or dreamed. Many colors were used for painting this soulful canvas, but I wish she experienced more with tones and shades.
January 11, 2017
„Внезапни улици“, измислени градове и случайни срещи: http://azcheta.com/vnezapni-ulici-iva...
„Внезапни улици“ е красиво написана книга, това не може да се отрече. Иванка Могилска разказва романтично, поетично и много емоционално. Всъщност, нейната творба се намира изцяло в емоционалния спектър – начинът, по който героите говорят, мислят и действат е въздушен, всичко се случва малко „като на кино“. Точно този стил на романа ту ме грабваше, ту ме губеше. Ако се считате за по-рационален читател, почитател на заплетени сюжети и изненадващи обрати, тази книга не е за вас. Ако пък обичате четива, залагащи най-вече на сърцето, на душевността на героите и на връзките помежду им, „Внезапни улици“ е перфектен избор.
„Внезапни улици“ е красиво написана книга, това не може да се отрече. Иванка Могилска разказва романтично, поетично и много емоционално. Всъщност, нейната творба се намира изцяло в емоционалния спектър – начинът, по който героите говорят, мислят и действат е въздушен, всичко се случва малко „като на кино“. Точно този стил на романа ту ме грабваше, ту ме губеше. Ако се считате за по-рационален читател, почитател на заплетени сюжети и изненадващи обрати, тази книга не е за вас. Ако пък обичате четива, залагащи най-вече на сърцето, на душевността на героите и на връзките помежду им, „Внезапни улици“ е перфектен избор.
September 20, 2021
От толкова отдавна издирвах тази книга.........намери ме. Нежна, нелогично логична и случайно неслучайна. Книга, в която се прави любов с думите. Книга без пространство и време. Книга посрещане, отложена надежда и край- "Има бележка :Не ме очаквай за вечеря. Никога!"
November 13, 2017
невероятна книга...
взима те с първата страница и уличките на София и не те оставя до края..
изживявайки любови, мечти, откривания...
взима те с първата страница и уличките на София и не те оставя до края..
изживявайки любови, мечти, откривания...
April 15, 2014
Романът на Могилска на пръв поглед има данните да бъде добър: преплитат се животи, разказите на няколко много различни и много самотни хора, има любов, мистерия, случайности. Когато започнах книгата, си казах: Еха, това е една добра идея за сюжет. За съжаление, само това остава и до края - една добра идея за сюжет.
Самата Могилска признава в епилога на автора, че в романа се преплитат реалността и измислицата и героите имат своите прототипи. Маргарита, предполагам героинята на Могилска, е безработна сценаристка, която получава неустоимо предложение: да напише сценарий за една неосъществена любов. Но когато започва да пише, в него се сливат любовната история на Макс - световноизвестен сценарист, който потъва самотен в старостта си, и нейната с Роман - акордеонист от Унгария, който Маргарита е видяла само веднъж, но не може да забрави. Връзката между всички герои в книгата се оказва пуст град, проектиран от Макс за възлюбената му Матилда. Градът, обединяващ в себе си всички прекрасни места от света, които той е искал да сподели с нея. Пустият град.
Прочетете още: http://www.chetecut.com/2014/04/blog-...
Самата Могилска признава в епилога на автора, че в романа се преплитат реалността и измислицата и героите имат своите прототипи. Маргарита, предполагам героинята на Могилска, е безработна сценаристка, която получава неустоимо предложение: да напише сценарий за една неосъществена любов. Но когато започва да пише, в него се сливат любовната история на Макс - световноизвестен сценарист, който потъва самотен в старостта си, и нейната с Роман - акордеонист от Унгария, който Маргарита е видяла само веднъж, но не може да забрави. Връзката между всички герои в книгата се оказва пуст град, проектиран от Макс за възлюбената му Матилда. Градът, обединяващ в себе си всички прекрасни места от света, които той е искал да сподели с нея. Пустият град.
Прочетете още: http://www.chetecut.com/2014/04/blog-...
Read
November 11, 2014"Кинематографичен и поетичен. Така може да се определи романът „Внезапни улици” (ИК „Жанет-45”) на Иванка Могилска. Кратки изречения. С по една дума. Ударни. Рисуващи картина, усещане, атмосфера. Сякаш кове думите с пирон в сърцето. Но елегантно, последователно. И те кара да влезеш под кожата на героите. Сякаш разказва за теб. За твоите търсения, скитания, загубвания, разсъждения за някого, за който не е ясно наистина ли си го срещал или всичко е сън и фантазия. И именно тук идва и поетичното звучене на текста (да не забравяме, че авторката е и поетеса). Защото истинска поезия има в разминаването, в невъзможността, в безвъзратно изгубеното, в трагедията… Една щастлива любов с красив край би ли могла да роди поезия?" --
Рецензията е публикувана във в. „Култура“, брой 36 (2785), 31 октомври 2014 г.
http://www.kultura.bg/bg/article/view...
Рецензията е публикувана във в. „Култура“, брой 36 (2785), 31 октомври 2014 г.
http://www.kultura.bg/bg/article/view...
February 22, 2014
без значение доколко случайностите в този роман са 'като на филм' или са реалистично постижими в живия живот, беше ми приятно да визуализирам места, хора и случки и да ги съотнасям.
през цялото време докато се разхождах по сюжета, чувах тази песен (с любимо видео), може да се каже, че героите в клипа са макс и матилда -- http://www.youtube.com/watch?v=5wnIs7...
междувременно с един Роман ме срещнаха сайтът peopleofsofia.com, градинката на кристал и леко бездарна изложба в очарователна софийска галерия, с тесните ѝ помещения (вместо бара в будапеща, но толкова нелепо идентична е случката : )
през цялото време докато се разхождах по сюжета, чувах тази песен (с любимо видео), може да се каже, че героите в клипа са макс и матилда -- http://www.youtube.com/watch?v=5wnIs7...
междувременно с един Роман ме срещнаха сайтът peopleofsofia.com, градинката на кристал и леко бездарна изложба в очарователна софийска галерия, с тесните ѝ помещения (вместо бара в будапеща, но толкова нелепо идентична е случката : )
December 9, 2014
„Само чаят утолява жаждата, само билките, които разказват приказки с аромата си. Изпий си чая и ще ти разкажа приказка.”
Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици и места по света. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”.
Напомня ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгия по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/"
Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици и места по света. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”.
Напомня ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгия по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/"
January 27, 2018
Gyönyörű ez a könyv. Olyan mint egy visszatartott lélegzet.
Belecsöppenünk egy megcsömörlött életbe. Majd pedig az oldalak előrehaladtával találkozunk egy szerelem történetével ami korokon átívelő, annak ellenére, hogy az egyik legfontosabb dolgot nem vette figyelembe, az időt. És a beszűkült látóterünk egyre csak tágul, egyre több az információ, és a könyv egyre jobban szippant be, akár egy örvény. És ekközben lassan duruzsol a háttérben Roman harmónikája.
A végén pedig, kiszakad belőlünk az a lélegzet, egy megkönnyebbült sóhaj társaságában.
Mondanom sem kell, teljesen magábaszippantott.
Belecsöppenünk egy megcsömörlött életbe. Majd pedig az oldalak előrehaladtával találkozunk egy szerelem történetével ami korokon átívelő, annak ellenére, hogy az egyik legfontosabb dolgot nem vette figyelembe, az időt. És a beszűkült látóterünk egyre csak tágul, egyre több az információ, és a könyv egyre jobban szippant be, akár egy örvény. És ekközben lassan duruzsol a háttérben Roman harmónikája.
A végén pedig, kiszakad belőlünk az a lélegzet, egy megkönnyebbült sóhaj társaságában.
Mondanom sem kell, teljesen magábaszippantott.
December 27, 2013
Книгата е невероятна! Преди 10 минути я завърших!! Много интересна е идеята на авторката за Маргарита, за Макс, за Матилда, за измисления града, та дори и за клошарите в него... За всичко!!! Любовта в тази книга е истинска.. Всичко е истинско!!!! КНИГАТА ТЕ ПРЕНАСЯ В СВЯТ НА ИСТИНАТА!!!!! БЛАГОДАРЯ НА ИВАНКА МОГИЛСКА ЗА ОГРОМНАТА РАДОСТ, КОЯТО МИ ДОСТАВИ С ТАЗИ КНИГА!!! ИСКАМ СКОРО, МНОГО СКОРО НОВА НЕЙНА КНИГА!!!
February 23, 2014
"Внезапни улици" е един наистина прекрасен пъстър свят, пълен с емоции, музика, места и кръстопъти. Всичко е едновременно толкова красиво измислено и много истинско. Успя да ме пренесе в един по-различен, по-вълнуващ свят, където всичко е възможно. С нетърпение ще очаквам следващия роман на Могилска, впечатли ме!
April 21, 2014
Хубава история.
В началото тръгна добре, към средата имаше скучни моменти и дори си мислех да я оставя, но към края пак ме прикова и бързо я дочетох.
В началото тръгна добре, към средата имаше скучни моменти и дори си мислех да я оставя, но към края пак ме прикова и бързо я дочетох.
Read
July 9, 2017Въпреки препоръките и въпреки голямата надежда да е хубаво и въпреки увещанията, че след средата е супер, нямам нерви и толеранс към скапани метафори и маниерно писане. Съжалявам, но съм чао.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews