Discover new books on Goodreads
See if your friends have read any of Мимо-Гарсия Стоянов Груев's books
Мимо-Гарсия Стоянов Груев
Goodreads Author
Born
in Sofia, Bulgaria
February 16, 1998
Website
Twitter
Genre
Member Since
February 2011
URL
https://www.goodreads.com/mimogarcia
|
Poetic phrases
—
published
2012
|
|
|
Just think
—
published
2012
|
|
|
The garden of happiness - The Beginning
—
published
2009
|
|
|
The garden of happiness - Approaching
—
published
2009
|
|
|
The garden of happiness - The world of IL
—
published
2010
|
|
|
MIMO, OH
—
published
2010
|
|
|
Philosophy by Mimo Garcia
—
published
2010
|
|
|
BULGARIA IN BAD 20
—
published
2010
|
|
|
Cockroach / Хлебарките
—
published
2011
|
|
|
Julia and the Chocolate Factory
—
published
2013
|
|
Мимо-Гарсия’s Recent Updates
|
Мимо-Гарсия Стоянов Груев
wrote a new blog post
|
|
|
Мимо-Гарсия
shared
a
quote
“Мимо Гарсия за моноспектакъла „Бесеница“, на който е автор и режисьор:
„Бесеница" е стремеж да опознаем онова, което ни се ще да се правим удобно, че изобщо не съществува, а именно - агресията между деца. Някак в нашето клето общество тормозът в училище се възприема като нещо нормално, дори по-перверзно казано - каляващо характера. Насилието от малолетни/непълнолетни към малолетни/непълнолетни често дори не бива коригирано като поведение. „Те, децата, така правят", „То и аз като дете съм ступвал този и онзи съученик", „Е, айде да не драматизираме, кой не е изяждал един шамар/юмрук" са изречения-оправдания, които съм чувал от майки и бащи, чиито рожби са били и обект на насилие, и извършители на такова. В България, където домашното насилие е норма, а не изключение, агресията между съученици е напълно очаквана. Децата не слушат какво им казват възрастните, че е правилно да вършат, или не, а гледат действията им, попиват ги и после повтарят. Когато едно дете е видяло как баща му е вдигал ръ ...more Мимо-Гарсия Стоянов Груев |
|
|
Мимо-Гарсия
liked
Победа Милева's
blog post:
Победа Милева с Мимо Гарсия и Иванка Георгиева Стойчева на 27-ми юни 2026 г. / Pobeda Mileva with Mimo Garcia and Ivanka Georgieva Stoycheva on June 27, 2026
"
От ляво надясно: Мимо Гарсия, Победа Милева и Иванка Георгиева Стойчева в офиса на Мимо Гарсия на 27-ми юни 2026 г. / From left to right: Mimo Garcia, Pobeda Mileva and Ivanka Georgieva Stoycheva in Mimo Garcia’s office on June 27, 2026
От ..."
Read more of this blog post »
|
|
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
|
Мимо-Гарсия
liked
a
quote
“But to me the wonder was the touch of his hand on mine in that cabin, which was ours alone for the time it took to reach our hotel.”
Bethan Roberts |
|
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
| Обикновено първо чета книгата, после гледам адаптацията по нея. В този случай бе обратното. И от двата творчески продукта съм силно впечатлен! | |
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
|
Прочетох я за няколко часа - невероятно увлекателна и не просто грабваща, а тотално отвличаща вниманието на читателя!!! Толкова ми допаднаха и въпросите, зададени от авторката към читателите на финала! |
|
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
|
Изречения-куршуми, не оставящи не улучени участъци в душата. Радвам, че във вторник, 22.04.2025 г., ще гледам премиерата на спектакъла по книгата. |
|
|
Мимо-Гарсия
rated a book it was amazing
|
|
|
Много тежка книга! Прочетох я за трети път тези дни. Всеки път - нови уроци. |
|
“Мимо Гарсия за моноспектакъла „Бесеница“, на който е автор и режисьор:
„Бесеница" е стремеж да опознаем онова, което ни се ще да се правим удобно, че изобщо не съществува, а именно - агресията между деца. Някак в нашето клето общество тормозът в училище се възприема като нещо нормално, дори по-перверзно казано - каляващо характера.
Насилието от малолетни/непълнолетни към малолетни/непълнолетни често дори не бива коригирано като поведение. „Те, децата, така правят", „То и аз като дете съм ступвал този и онзи съученик", „Е, айде да не драматизираме, кой не е изяждал един шамар/юмрук" са изречения-оправдания, които съм чувал от майки и бащи, чиито рожби са били и обект на насилие, и извършители на такова.
В България, където домашното насилие е норма, а не изключение, агресията между съученици е напълно очаквана. Децата не слушат какво им казват възрастните, че е правилно да вършат, или не, а гледат действията им, попиват ги и после повтарят. Когато едно дете е видяло как баща му е вдигал ръка на майка му многократно (а понякога е било свидетел на същото от страна на дядото към бабата /знаем, поколенческо препредаване/), няма как да вижда проблем, че прави същото по отношение на свой връстник.
Мнозина обвиняват социалните мрежи за насилието в училище, което е изключително наивно. Достатъчно е да попитате хора, живеели преди създаването на този тип комуникация, и ще научите, че агресията властва из българското средно образование, откакто то съществува.”
― Бесеница
„Бесеница" е стремеж да опознаем онова, което ни се ще да се правим удобно, че изобщо не съществува, а именно - агресията между деца. Някак в нашето клето общество тормозът в училище се възприема като нещо нормално, дори по-перверзно казано - каляващо характера.
Насилието от малолетни/непълнолетни към малолетни/непълнолетни често дори не бива коригирано като поведение. „Те, децата, така правят", „То и аз като дете съм ступвал този и онзи съученик", „Е, айде да не драматизираме, кой не е изяждал един шамар/юмрук" са изречения-оправдания, които съм чувал от майки и бащи, чиито рожби са били и обект на насилие, и извършители на такова.
В България, където домашното насилие е норма, а не изключение, агресията между съученици е напълно очаквана. Децата не слушат какво им казват възрастните, че е правилно да вършат, или не, а гледат действията им, попиват ги и после повтарят. Когато едно дете е видяло как баща му е вдигал ръка на майка му многократно (а понякога е било свидетел на същото от страна на дядото към бабата /знаем, поколенческо препредаване/), няма как да вижда проблем, че прави същото по отношение на свой връстник.
Мнозина обвиняват социалните мрежи за насилието в училище, което е изключително наивно. Достатъчно е да попитате хора, живеели преди създаването на този тип комуникация, и ще научите, че агресията властва из българското средно образование, откакто то съществува.”
― Бесеница
“НАГОРЕЩЕНА САМОТА
Преди, когато те имах –
никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич,
тъй достатъчна бе,
дори в студените нощи…
След края на уж вечните,
а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето,
а в душата ми виелици се настаниха.
И тъй като не можех да се стопля –
цепеница след цепеница слагах
с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…”
― Баба и внук – подбрани опити за поезия
Преди, когато те имах –
никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич,
тъй достатъчна бе,
дори в студените нощи…
След края на уж вечните,
а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето,
а в душата ми виелици се настаниха.
И тъй като не можех да се стопля –
цепеница след цепеница слагах
с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…”
― Баба и внук – подбрани опити за поезия
“„Няма с кого да обговоря проблема си. Това води до липсата на потупване по рамо, придружено от изречението „Не се коси!”. Тези действия няма да ме успокоят. И все пак ще е хубаво някой да ти се усмихне и да те убеждава как не си изрод, както на моменти се чувстваш.”
― Уплашен от себе си: Дневникът на Крум
― Уплашен от себе си: Дневникът на Крум
“С други думи казано, докато читателят чете, той неизбежно развива своите способности, а докато гледа филми, може само да гълта кренвирши или да чопли семки.”
―
―
“...Книгата е незаменима от киното по една проста , но важна причина: докато читателят поглъща дума по дума, ред по ред повествованието на една книга, неговото въображение мигновено превръща думите в образи, но това са образи "собствено производство", изградени със собствени усилия от собствен "материал" от складираните в съзнанието и подсъзнанието образни понятия, "картинки" или картини, свързани с една или друга дума, с една или друга идея.
В този смисъл читателят е съавтор на четеното произведение, като го преобразува в образ, в низ от редуващи се в неговото въображение картини. Това става в процеса на четенето, което преорава целия душевен склад на читателя, упражнява го и заедно с това го обогатява."
- "Диви разкази" от Николай Хайтов”
―
В този смисъл читателят е съавтор на четеното произведение, като го преобразува в образ, в низ от редуващи се в неговото въображение картини. Това става в процеса на четенето, което преорава целия душевен склад на читателя, упражнява го и заедно с това го обогатява."
- "Диви разкази" от Николай Хайтов”
―
“НА СБОГУВАНЕ
На сбогуване
оставя плик.
Вътре няма писмо,
а само една понамачкана
четирилистна детелина.
Да напомня,
че късметът ще се върна.
И отново ще се срещнат.
Някога.”
― Баба и внук – подбрани опити за поезия
На сбогуване
оставя плик.
Вътре няма писмо,
а само една понамачкана
четирилистна детелина.
Да напомня,
че късметът ще се върна.
И отново ще се срещнат.
Някога.”
― Баба и внук – подбрани опити за поезия
Goodreads Librarians Group
— 335760 members
— last activity 1 minute ago
Goodreads Librarians are volunteers who help ensure the accuracy of information about books and authors in the Goodreads' catalog. The Goodreads Libra ...more




















