“НАГОРЕЩЕНА САМОТА
Преди, когато те имах –
никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич,
тъй достатъчна бе,
дори в студените нощи…
След края на уж вечните,
а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето,
а в душата ми виелици се настаниха.
И тъй като не можех да се стопля –
цепеница след цепеница слагах
с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…”