Баба и внук – подбрани опити за поезия Quotes

“***
уж любовта е присъща за младите,
ала си е най-нужна на старите.
хубаво е в последните дни да си заедно с някого...”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“(Д)УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ
безполезни са думите,
когато всичко друго в
душите на хората е
пресъхнало тъй отдавна,
че и бог не може да си обясни
какво се е случило...
а и не ми се иска
да припомням
неуспешните опити на
чедата му да бъдат щастливи...
голяма разлика има
между „не обичам“
и „не, обичам“.
и май най-трудно
човек заобичва себе си,
защото е пълен с комплекси,
които го мъчат.
а мъчат ли го
и му пречат.
пречат да прогледне
колко е достоен,
ако бъде просто
себе си.
трудно ли казах?
имах предвид
невъзможно,
ако не се промени.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“РАЗДВОЕН, ИЗНЕРВЕН И ОГЛУПЯВАЩ ОТ
ЛЮБОВ
Мислите ми непрестанно са заети с неговия образ.
Името му шепна и на сън (ако има такъв).
От ранна утрин се треса от притеснение ще се
засечем или не, отново ли ще се разминем?! Пак ли
припознава друг за свой любим...
Неспособен съм да продължа напред, но неспособен
и чувствата си да му споделя.
Раздвоен, изнервен и оглупяващ от любов...
Задънена улица – преграда от собствена несигурност и колебание дали го заслужавам. Достоен ли
съм или не? Оказва се, че май обречен съм на самота
за цял живот... нали?!”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ТЯЛО
красиво тяло,
божествено дори.
оформено добре,
показващо на всички
колко воля притежава
онзи, който го е изградил.
но тази мисъл е илюзия,
по-искрено казано даже е лъжа.
защото този с хубавото тяло
не умее да се бори за своята любов...
готов е себе си да предаде
в името на обществени порядки.
стремление към „голо“ тяло,
а не му ли трябва и душа-партньор,
ценяща усилията му кански?”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ЕЖЕДНЕВНОСТ
завива я.
подпъхва одеялото,
за да не ѝ духа.
затваря прозореца,
пуска завесите,
за да не ѝ блести.
оставя я да поспи.
за цялото това старание
има само една молба:
да го обича.
тя не го прави.
никога не е
могла да обича.
да, разбират се.
да, понасят се.
да, живеят заедно.
но обич...
звучи ѝ твърде...
как да кажем? -
може би наивно.
ежедневието при тях
е да се гонят:
той да бъде заобичан,
тя да бъде независима.
От какво?
И тя не знае,
но иска да е
НЕ-ЗАВИСИМА.
Нищо друго не я интересува.
и все пак обича
някой да я завива.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ЗАЩО ХОРАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ПО-ЧЕСТО
И ОТ СЕЗОНИТЕ?
Припича се гълъбът - възползва се пълноценно
от последните слънчеви дни...
Очаква трошички от добрите души,
но не го възприемайте като просяк, а като
мислител самотен, който се чуди:
„Защо хората се променят по-често
и от сезоните?“.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“НАГОРЕЩЕНА САМОТА
Преди, когато те имах –
никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич,
тъй достатъчна бе,
дори в студените нощи…
След края на уж вечните,
а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето,
а в душата ми виелици се настаниха.
И тъй като не можех да се стопля –
цепеница след цепеница слагах
с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“РАЗМИНАХМЕ СЕ
Разминахме се.
Като пътници
в различни
мотриси.
Две стъкла
ни разделят,
а по тях
се стичат
сълзите ни.
Скърбим
за общото
минало и
несъществуващото
общо бъдеще.
А бъдеще ще има.
За всеки.
Поотделно.
Но не щастливо.
Ще мислим
един за друг.
Но какво от това?
Разминахме се
завинаги и така...
По-лесно е да се опитаме да се забравим.
Да не се споменаваме.
Да не се засичаме.
Да не се обричаме на вечна мъка.
На няколко пъти
се припознавах
в уличните силуети.
Възприемах различни хора
за теб.
А се оказваха други - невзрачни, непълни.
НЕ-ТЕБ.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“НА СБОГУВАНЕ
На сбогуване
оставя плик.
Вътре няма писмо,
а само една понамачкана
четирилистна детелина.
Да напомня,
че късметът ще се върна.
И отново ще се срещнат.
Някога.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия