“ЕЖЕДНЕВНОСТ
завива я.
подпъхва одеялото,
за да не ѝ духа.
затваря прозореца,
пуска завесите,
за да не ѝ блести.
оставя я да поспи.
за цялото това старание
има само една молба:
да го обича.
тя не го прави.
никога не е
могла да обича.
да, разбират се.
да, понасят се.
да, живеят заедно.
но обич...
звучи ѝ твърде...
как да кажем? -
може би наивно.
ежедневието при тях
е да се гонят:
той да бъде заобичан,
тя да бъде независима.
От какво?
И тя не знае,
но иска да е
НЕ-ЗАВИСИМА.
Нищо друго не я интересува.
и все пак обича
някой да я завива.”