Иванка Могилска > Иванка's Quotes

“Рахел пристъпи към брака, както пътникът пристъпва към свободен стол в чакалнята на летището. С намерението да седне. Замина с него за Бостън.

Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.

Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.

Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.

Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.”
― Arundhati Roy, The God of Small Things

“Това, което понякога ме тревожеше, бе простата дружелюбност на всичко това. Живеехме в свят на доброта и домашен ред. Понякога се виждах като Снежанка, която живее при джуджетата. Джуджетата се грижели добре за нея. Но колко дълго би оцеляла тя, без надеждата да срещне някой с нейния ръст? Колко ли дълго е мела и кърпила, преди да започне да разбира, че животът ѝ се състои от безопасен рай и от невидими, но проникващи във всичко липси?”
― Michael Cunningham, A Home at the End of the World

“Когато
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.”
― Оля Стоянова, Проза

“Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи.”
― Оля Стоянова, Пътеводител на дивите места

“Там, където с въображение не се достига,
се отива със просто вървене.
И най-пъстрият сън, и най-странната книга
не са по-хубави
от нещата обикновени.

Хляб за гърлото, билки за раните
зреят могъщо и светло в земята.
Защото тя е, която храни
корените на чудесата.”
― Иван Цанев, Седмица

“Everything you can imagine is real.”
― Pablo Picasso

“След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”
― Momo Kapor, Una

“Имаше на една маса две курабийки, едната във форма на мъж с шапка на главата, другата - жена без шапка, но украсена с някаква захарна пяна ... Мъжът имаше от лявата страна една горчива ядка, която представляваше сърцето му, жената, напротив, бе от чиста захар. Те лежеха на масата за реклама и лежаха дълго, и се влюбиха, но не откриха любовта си ...
Той е мъж, той трябва да каже първата дума, мислеше тя, но бе доволна само от туй, че любовта ѝ с любов среща.
Дни и седмици те лежаха на масата и изсъхнаха. Мислите на жената ставаха все по-нежни и по-женствени. Достатъчно е, че съм близо до него, мислеше тя и в туй време се пукна през средата.
Да би знаяла моята любов, би издържала повече, мислеше той.”
― Hans Christian Andersen, Under the Willow-Tree

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Докато момичетата, които познавахме, ведно с майките им, не се влюбиха в Трип Фонтейн. Тяхното желание беше неизказано, но някак величествено, като хиляди маргаритки, обърнали лице към слънчевата пътека.
Отначало обръщахме малко внимание на навитите на руло
бележки, пъхани през решетката на шкафчето на Трип, и
на екваториалните бризове, които се надигаха от потоците
разгорещена кръв, сподирящи го по коридорите. Но накрая,
като гледахме как тумби умни момичета се изчервяват с при-
ближаването на Трип или дърпат силно плитките си, за да не
се хилят чак толкова, разбрахме, че нашите бащи, батковци и
чичовци са ни лъгали и че никой никога няма да се влюби в
нас заради добрите ни оценки в училище.”
― Джефри Юдженидис

“Усмихна ми се, тате, разбираш ли? Като нож в гърдите ми се усмихна.”
― Костас Монтис

“Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“Веднъж само приятелките ѝ я попитаха да им каже какво е това, което все им крият и говорят за него с недомлъвки, и момичето отговори, без да се замисля, че е като люлеене с люлка, само че ти самата да си люлката. Те обаче приеха и това за още един уклончив отговор (а може и такъв да беше) и изобщо не останаха доволни.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам - това ми е първата необходимост.”
― Romain Gary, Голям гальовник / Животът пред теб

“Когато не беше изобретено летенето, всичко вървеше как да е. "Как да е" ще рече, че подтичваш нагоре-надолу край реката, а хвърчене дори не ти идва на ум. "Дори не ти идва на ум" това значи да подтичваш толкова бързо, че нещото, което трябва да ти дойде на ум, изобщо не може да те настигне.
Един ден Дългоклюният Дългомислещ Щъркел, както се разхождал край реката, усетил, че нещо му идва на ум. "Не е на добро това" - рекъл си и започнал да подтичва.
"Не мога повече! Изтича ми се всичкото тичане! Ще разперя крила, пък каквото ще да става!" И си разперил крилата, които до този момент използвал само за да си провесва на тях прането. Разперил ги, казвам, и установил... какво? Че лети? Нищо подобно! Първото, което установил, било, че не тича. Второто, което установил, било, че не стои на едно място, и чак третото, което установил, било, че се движи във въздуха. Ето, значи, колко много неща установил!
- Ура! Аз изобретих летенето и не само това, ами даже излетях изобретеното!”
― Маргарит Минков

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,

надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.”
― Мария Донева, Чисти стихотворения

“Другият изтъркан въпрос: "Имате ли система за бързо четене?", е странен. Ако имах и прилагах такава, това би означавало, че не давам пет пари за стила, че не ме интересува музиката на фразата, че за мен маниерът на писане е без значение и че всъщност не обичам да чета. Често пъти най-добрите въпроси към авторите възникват от двусмислен абзац или от избухваща дума, които никога няма да уловим, ако смесваме четенето с кроса.”
― Bernard Pivot, Професия читател

“Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.”
― Romain Gary, Gros-Câlin