“Веднъж само приятелките ѝ я попитаха да им каже какво е това, което все им крият и говорят за него с недомлъвки, и момичето отговори, без да се замисля, че е като люлеене с люлка, само че ти самата да си люлката. Те обаче приеха и това за още един уклончив отговор (а може и такъв да беше) и изобщо не останаха доволни.”