“Докато момичетата, които познавахме, ведно с майките им, не се влюбиха в Трип Фонтейн. Тяхното желание беше неизказано, но някак величествено, като хиляди маргаритки, обърнали лице към слънчевата пътека.
Отначало обръщахме малко внимание на навитите на руло
бележки, пъхани през решетката на шкафчето на Трип, и
на екваториалните бризове, които се надигаха от потоците
разгорещена кръв, сподирящи го по коридорите. Но накрая,
като гледахме как тумби умни момичета се изчервяват с при-
ближаването на Трип или дърпат силно плитките си, за да не
се хилят чак толкова, разбрахме, че нашите бащи, батковци и
чичовци са ни лъгали и че никой никога няма да се влюби в
нас заради добрите ни оценки в училище.”