“Имаше на една маса две курабийки, едната във форма на мъж с шапка на главата, другата - жена без шапка, но украсена с някаква захарна пяна ... Мъжът имаше от лявата страна една горчива ядка, която представляваше сърцето му, жената, напротив, бе от чиста захар. Те лежеха на масата за реклама и лежаха дълго, и се влюбиха, но не откриха любовта си ...
Той е мъж, той трябва да каже първата дума, мислеше тя, но бе доволна само от туй, че любовта ѝ с любов среща.
Дни и седмици те лежаха на масата и изсъхнаха. Мислите на жената ставаха все по-нежни и по-женствени. Достатъчно е, че съм близо до него, мислеше тя и в туй време се пукна през средата.
Да би знаяла моята любов, би издържала повече, мислеше той.”