“Когато не беше изобретено летенето, всичко вървеше как да е. "Как да е" ще рече, че подтичваш нагоре-надолу край реката, а хвърчене дори не ти идва на ум. "Дори не ти идва на ум" това значи да подтичваш толкова бързо, че нещото, което трябва да ти дойде на ум, изобщо не може да те настигне.
Един ден Дългоклюният Дългомислещ Щъркел, както се разхождал край реката, усетил, че нещо му идва на ум. "Не е на добро това" - рекъл си и започнал да подтичва.
"Не мога повече! Изтича ми се всичкото тичане! Ще разперя крила, пък каквото ще да става!" И си разперил крилата, които до този момент използвал само за да си провесва на тях прането. Разперил ги, казвам, и установил... какво? Че лети? Нищо подобно! Първото, което установил, било, че не тича. Второто, което установил, било, че не стои на едно място, и чак третото, което установил, било, че се движи във въздуха. Ето, значи, колко много неща установил!
- Ура! Аз изобретих летенето и не само това, ами даже излетях изобретеното!”