Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "поезия"
Хуан Хелман
"И тогава ме заведоха в полицията. Специалната полиция, която изтезаваше. И започнаха да ме разпитват. Бяха ми конфискували всички книжа, включително стихотворенията. По едно време казвам на разследващия (имаше ей такава папка с досието ми, питаше кога съм се срещал с този, какво съм правил с онзи): "Вижте, хубаво прибрахте повечето стихотворения, те бездруго не ставаха. Но имаше едно за Мерилин Монро, към което бях привързан..." А той накланя глава и вика: "Ех, Хелман... как ви разбирам! Аз също съм поет."
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)
жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)
жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
Гори от приказките
Неотдавна на български излезе славната
Tales From Outer Suburbia
на грандиозния, проницателния, безумно талантливия австралийски писател и художник
Шон Тан
(Фримантъл, 1974), автор на най-сърцераздирателната и мъдра книга за миграцията (без нито една-едничка дума в нея) и носител на всякакви награди от "Астрид Линдгрен" до "Оскар". Преводът е мой, редакцията е на вдъхновения и внимателен в детайла
Манол Пейков
("Сърцето ти нося", "Балада за Стария моряк"), а страхотната работа по оформлението на текста и най-вече по пипкавото му и изящно рисуване в частите, където и в оригинала е рисуван - на обожаемия
Кирил Златков
("Когато искам да мълча", "Избрани произведения"). Благодаря, Маноло и Кире, за това, че ми правите живота по-добър и интересен, и за лъчезарните ви души.
Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!
---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо 15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.
---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.
---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка ("Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет. Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).
---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е слонът . Освен всичко друго Шон Тан е илюстрирал и приказките на братя Грим. Твърди, че е започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и това си го признава не на друг, а на Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със "Зайците" по текст на Джон Марздън. Съпругата му , с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист. Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------
- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието "машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);
- "Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."
Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!
---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо 15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.
---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.
---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка ("Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет. Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).
---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е слонът . Освен всичко друго Шон Тан е илюстрирал и приказките на братя Грим. Твърди, че е започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и това си го признава не на друг, а на Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със "Зайците" по текст на Джон Марздън. Съпругата му , с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист. Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------
- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието "машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);
- "Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."
