Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "Людмила-Миндова"
Хуан Хелман
"И тогава ме заведоха в полицията. Специалната полиция, която изтезаваше. И започнаха да ме разпитват. Бяха ми конфискували всички книжа, включително стихотворенията. По едно време казвам на разследващия (имаше ей такава папка с досието ми, питаше кога съм се срещал с този, какво съм правил с онзи): "Вижте, хубаво прибрахте повечето стихотворения, те бездруго не ставаха. Но имаше едно за Мерилин Монро, към което бях привързан..." А той накланя глава и вика: "Ех, Хелман... как ви разбирам! Аз също съм поет."
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)
жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)
жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
