Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "Стихотворенията-на-Сидни-Уест"
Хуан Хелман
"И тогава ме заведоха в полицията. Специалната полиция, която изтезаваше. И започнаха да ме разпитват. Бяха ми конфискували всички книжа, включително стихотворенията. По едно време казвам на разследващия (имаше ей такава папка с досието ми, питаше кога съм се срещал с този, какво съм правил с онзи): "Вижте, хубаво прибрахте повечето стихотворения, те бездруго не ставаха. Но имаше едно за Мерилин Монро, към което бях привързан..." А той накланя глава и вика: "Ех, Хелман... как ви разбирам! Аз също съм поет."
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)

жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
"Темата на поезията е поезията, не любовта или нещо друго."
Тази две неща ми каза, когато се срещнахме в град Мексико, а аз пелтечех от вълнение, че го виждам НАИСТИНА. До края на тази година трябва да излезе на български една негова стихосбирка, която обожавам, и пред която пелтеча от вълнение дори като мълча и я превеждам.
Сетих се за по-горното, като прочетох това:
"Беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика." (из "Ябълката на Сезан", Йосип Ости, прев. Людмила Миндова)

жалба по дръвчето на филип
филип си съблече раболепната риза
оцапана със следобеди в службата и усмивки към шефа
и убийства на детето у него по романтичному казано
дете оперирано рязано трансплантирано и присаждано
с буколически пролети и Джинджър Стрийт литнала истинска
в сивата вечер на август
остана гол до кръста филип и когато
остана гол до кръста взе да смята щастливо колко пъти:
се е плезил на даскала (зад гърба на даскала)
е вдигал среден пръст на властния си татко (зад гръба на властния си татко)
е отблъсквал майчината прилепчивост (зад гърба на майчината прилепчивост)
се е смял на воинството църковно (зад гърба на воинството църковно)
и въобще кога е
давал на сърцето си да се бунтува (в границите на възможното)
поощрявал съкровеното у себе си да хвръкне (стига времето да е достигало)
мамил своята съпруга (с извинение)
славни бяха тези филипови нощи на уиски или даже вино
пийвано на екзотични глътки и на лаф за слънчеви крайбрежия
някои думи обаятелни го задържаха за седмици във плен
слънце примерно
или пък слънце да речем
или думичката слънце
сякаш филип все бе търсил вън от промишленото общество
източник на светлина и източник на сянка изток
слънцето да споменаваш що за смелост
и както често става филип си умря
един муден следобед жълт добър смълчан на покрива
да не говорим как оплака го жена му (зад гърба му)
или онуй църковно воинство (зад гърба му)
или светът във частност или цялост загърбвайки го мигом:
вдовицата му засади фиданка на гроба в Синсинати
тя порасна под щедрите преливки на небето
и също се прегърби
ако си мисли някой че тъжното на филип е животът
дръвчето да погледне много моля
ако обича в дръвчето да се вгледа
има различни начини да бъдеш казано по-точно
има безбройни начини за да те има:
да се наричаш Хю
да знаеш арамейски да топкаш в чая
да се фраснеш челно в мировата скръб
но вас ви моля да погледнете добре
това дръвче прегърбено
тъй ласкаво приведено над филип
с гърдите изтерзани гол до кръста
никога птиче никакво
не е ни пяло ни плакало на туй дръвче
разлистено догоре изкривено
изкривено.
(Из черновата на "Стихотворенията на Сидни Уест", 1968/1969)
Това пък е едно, което преведох за един хубав стар брой на сп. "Алтера" преди години.
ОТНОСНО ПОЕЗИЯТА
има туй-онуй за казване/ например
никой сега не я чете особено/
а и малцина четат я неособено/
на всички във мислите е само кризата
в света/ и
кризата с прехраната/ това
всъщност е важно/ още помня
когато от глад почина чичо ми хуан/
разправяше че вече за ядене не се и сеща
и няма грижи/
но грижите дойдоха сетне/
понеже не стигаха парите за ковчег/
когато пристигна камион на общината
да го откара
той приличаше на птиче/
от общината го изгледаха с надменност или
негодувание/ и зароптаха
че все ги притеснявали излишно/
че те били мъже които мъже копаят/ а не
птички като чичо/ главно
защото той пиукаше през целия ни път
до крематориума/
на тях това им се видя нескромно и много
се засегнаха/
ала щом чичо понечеха да тупнат та дано
затвори човка/
влиташе пиукане в кабината на камиона и
им взимаше ума/ такъв
си беше чичо ми хуан/ обичаше да пее/
и не разбираше защо смъртта да е причина
да се спре/
влезе в пещта с пиукане напевно/ излезе пепел
още малко попиука/
а хората от общината си гледаха в обувките
сиви от срам/ обаче нека
се върнем към поезията/
не им е леко на днешните поети/ никой
не ги чете особено/ а и малцина четат ги неособено/
престижът на професията падна/ и за поета става
все по-трудно
да грабне чувствата на някое момиче/
да вземе президентски пост/ или от бакалията
каквото и да е на вересия/
воин някой да извърши чудни подвизи та той да ги възпее/
някой крал на стих да му брои по три
жълтици/
и не е ясно не достигат ли
момичета/бакали/воини/и
крале
или просто поети няма/
или пък и двете и е ненужно
да умуваме над тях/
най-важното е че да попиука е дадено
на всеки и в най-странни обстоятелства/
чичо хуан посмъртно/ а пък аз сега
за да ти грабна чувствата/
Из антологията "Изгарящо призвание", 2005 г.
(под хетеронима Хулио Греко, 1978)
Published on May 02, 2013 08:33
•
Tags:
Алтера, Йосип-Ости, Людмила-Миндова, Стихотворенията-на-Сидни-Уест, Хуан-Хелман, поезия
Рожден ден
Днес в поредицата "Кратки завинаги" на "Жанет 45" се родиха на български илюстрираните "Събрани съчинения (и други разкази)" на Тито Монтеросо :)
За мен е всеки път ново и изненадващо, и безкрайно вълнуващо как нещо, което първо сама с речниците, после заедно с редактор и коректор, и страньор, и издател съм се старала да превърна от несвързано пелтечене на мисълта си в текст, верен както на желанията и възможностите на оригинала, така и на ресурсите на нашите език и култура, поема по пътя си самостоятелно и започва да общува и да извиква всякакви реакции. Особено такива, които никак не съм можела да предвидя.
И понеже първият истински (не работен, като редактора например) читател е илюстраторът, този път с реакция ме смая Люба Халева (която по принцип си ме смайва с талант, щедрост и експедитивност). По-точно - със своята интерпретация на спрягания до безумие разказ от едно изречение "Динозавърът", който от смешна малка провокация с много луфтове, където могат да се заселят всякакви смисли, се е превърнал в мантра, препъникамък, виц, тема за дълги разговори и какво ли още не за критици и читатели от пет континента.
В любимата ми "Американски лекции" Итало Калвино казва: "Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: Cuando despertó, el dinosaurio todavía estaba allí, "Когато се събуди, динозавърът бе още там."
Монтеросо пък казва: "Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха "Динозавърът". Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.”
И изведнъж идва Люба и показва в илюстрацията не мъж (защото като прочетохте "се събуди", и вие си представихте мъж, нали? Очакването от повествованията винаги е с главен герой, какво да се лъжем, героините са вечно второстепенни, ако ще цялото да е озаглавено с тях - извинявайте, боварита и каренини...), та идва Люба и в илюстрацията си показва не мъж, а възрастна жена, чийто динозавър, който е още там, сякаш е отражението й в огледалото!! Next level stuff, честно!

Е как да не се вълнува човек от ефектите на литературата у хората? Изумителна работа.
Днес се появяват на бял свят и безкрайно любимите ми и безумно различни "Стихотворенията на Сидни Уест" и "Центурия", чувствам се като майка царица на тризнаци със звезди на челата :)
За мен е всеки път ново и изненадващо, и безкрайно вълнуващо как нещо, което първо сама с речниците, после заедно с редактор и коректор, и страньор, и издател съм се старала да превърна от несвързано пелтечене на мисълта си в текст, верен както на желанията и възможностите на оригинала, така и на ресурсите на нашите език и култура, поема по пътя си самостоятелно и започва да общува и да извиква всякакви реакции. Особено такива, които никак не съм можела да предвидя.
И понеже първият истински (не работен, като редактора например) читател е илюстраторът, този път с реакция ме смая Люба Халева (която по принцип си ме смайва с талант, щедрост и експедитивност). По-точно - със своята интерпретация на спрягания до безумие разказ от едно изречение "Динозавърът", който от смешна малка провокация с много луфтове, където могат да се заселят всякакви смисли, се е превърнал в мантра, препъникамък, виц, тема за дълги разговори и какво ли още не за критици и читатели от пет континента.
В любимата ми "Американски лекции" Итало Калвино казва: "Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: Cuando despertó, el dinosaurio todavía estaba allí, "Когато се събуди, динозавърът бе още там."
Монтеросо пък казва: "Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха "Динозавърът". Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.”
И изведнъж идва Люба и показва в илюстрацията не мъж (защото като прочетохте "се събуди", и вие си представихте мъж, нали? Очакването от повествованията винаги е с главен герой, какво да се лъжем, героините са вечно второстепенни, ако ще цялото да е озаглавено с тях - извинявайте, боварита и каренини...), та идва Люба и в илюстрацията си показва не мъж, а възрастна жена, чийто динозавър, който е още там, сякаш е отражението й в огледалото!! Next level stuff, честно!

Е как да не се вълнува човек от ефектите на литературата у хората? Изумителна работа.
Днес се появяват на бял свят и безкрайно любимите ми и безумно различни "Стихотворенията на Сидни Уест" и "Центурия", чувствам се като майка царица на тризнаци със звезди на челата :)

Published on December 12, 2013 04:38
•
Tags:
Аугусто-Монтеросо, Джорджо-Манганели, Динозавърът, Жанет-45, Итало-Калвино, Кратки-завинаги, Люба-Халева, Стихотворенията-на-Сидни-Уест, Хуан-Хелман, Центурия, илюстрации, любов, преводи, разкази