Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "илюстрации"
Рожден ден
Днес в поредицата "Кратки завинаги" на "Жанет 45" се родиха на български илюстрираните "Събрани съчинения (и други разкази)" на Тито Монтеросо :)
За мен е всеки път ново и изненадващо, и безкрайно вълнуващо как нещо, което първо сама с речниците, после заедно с редактор и коректор, и страньор, и издател съм се старала да превърна от несвързано пелтечене на мисълта си в текст, верен както на желанията и възможностите на оригинала, така и на ресурсите на нашите език и култура, поема по пътя си самостоятелно и започва да общува и да извиква всякакви реакции. Особено такива, които никак не съм можела да предвидя.
И понеже първият истински (не работен, като редактора например) читател е илюстраторът, този път с реакция ме смая Люба Халева (която по принцип си ме смайва с талант, щедрост и експедитивност). По-точно - със своята интерпретация на спрягания до безумие разказ от едно изречение "Динозавърът", който от смешна малка провокация с много луфтове, където могат да се заселят всякакви смисли, се е превърнал в мантра, препъникамък, виц, тема за дълги разговори и какво ли още не за критици и читатели от пет континента.
В любимата ми "Американски лекции" Итало Калвино казва: "Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: Cuando despertó, el dinosaurio todavía estaba allí, "Когато се събуди, динозавърът бе още там."
Монтеросо пък казва: "Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха "Динозавърът". Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.”
И изведнъж идва Люба и показва в илюстрацията не мъж (защото като прочетохте "се събуди", и вие си представихте мъж, нали? Очакването от повествованията винаги е с главен герой, какво да се лъжем, героините са вечно второстепенни, ако ще цялото да е озаглавено с тях - извинявайте, боварита и каренини...), та идва Люба и в илюстрацията си показва не мъж, а възрастна жена, чийто динозавър, който е още там, сякаш е отражението й в огледалото!! Next level stuff, честно!
Е как да не се вълнува човек от ефектите на литературата у хората? Изумителна работа.
Днес се появяват на бял свят и безкрайно любимите ми и безумно различни "Стихотворенията на Сидни Уест" и "Центурия", чувствам се като майка царица на тризнаци със звезди на челата :)
За мен е всеки път ново и изненадващо, и безкрайно вълнуващо как нещо, което първо сама с речниците, после заедно с редактор и коректор, и страньор, и издател съм се старала да превърна от несвързано пелтечене на мисълта си в текст, верен както на желанията и възможностите на оригинала, така и на ресурсите на нашите език и култура, поема по пътя си самостоятелно и започва да общува и да извиква всякакви реакции. Особено такива, които никак не съм можела да предвидя.
И понеже първият истински (не работен, като редактора например) читател е илюстраторът, този път с реакция ме смая Люба Халева (която по принцип си ме смайва с талант, щедрост и експедитивност). По-точно - със своята интерпретация на спрягания до безумие разказ от едно изречение "Динозавърът", който от смешна малка провокация с много луфтове, където могат да се заселят всякакви смисли, се е превърнал в мантра, препъникамък, виц, тема за дълги разговори и какво ли още не за критици и читатели от пет континента.
В любимата ми "Американски лекции" Итало Калвино казва: "Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: Cuando despertó, el dinosaurio todavía estaba allí, "Когато се събуди, динозавърът бе още там."
Монтеросо пък казва: "Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха "Динозавърът". Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.”
И изведнъж идва Люба и показва в илюстрацията не мъж (защото като прочетохте "се събуди", и вие си представихте мъж, нали? Очакването от повествованията винаги е с главен герой, какво да се лъжем, героините са вечно второстепенни, ако ще цялото да е озаглавено с тях - извинявайте, боварита и каренини...), та идва Люба и в илюстрацията си показва не мъж, а възрастна жена, чийто динозавър, който е още там, сякаш е отражението й в огледалото!! Next level stuff, честно!
Е как да не се вълнува човек от ефектите на литературата у хората? Изумителна работа.
Днес се появяват на бял свят и безкрайно любимите ми и безумно различни "Стихотворенията на Сидни Уест" и "Центурия", чувствам се като майка царица на тризнаци със звезди на челата :)
Гори от приказките
Неотдавна на български излезе славната
Tales From Outer Suburbia
на грандиозния, проницателния, безумно талантливия австралийски писател и художник
Шон Тан
(Фримантъл, 1974), автор на най-сърцераздирателната и мъдра книга за миграцията (без нито една-едничка дума в нея) и носител на всякакви награди от "Астрид Линдгрен" до "Оскар". Преводът е мой, редакцията е на вдъхновения и внимателен в детайла
Манол Пейков
("Сърцето ти нося", "Балада за Стария моряк"), а страхотната работа по оформлението на текста и най-вече по пипкавото му и изящно рисуване в частите, където и в оригинала е рисуван - на обожаемия
Кирил Златков
("Когато искам да мълча", "Избрани произведения"). Благодаря, Маноло и Кире, за това, че ми правите живота по-добър и интересен, и за лъчезарните ви души.
Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!
---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо 15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.
---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.
---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка ("Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет. Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).
---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е слонът . Освен всичко друго Шон Тан е илюстрирал и приказките на братя Грим. Твърди, че е започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и това си го признава не на друг, а на Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със "Зайците" по текст на Джон Марздън. Съпругата му , с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист. Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------
- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието "машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);
- "Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."
Необходимостта да преведа тази книга и да додявам няколко години на Манол да я издаде дойде от Бистра - тя първа ми я показа. На нея и на Сибилла дължа двата книжни екземпляра в оригинал, които успяхме да затрием попътно (потънаха някъде и така и не се намериха). Благодаря, Бисе и Сибсиб, за началния тласък!
---------------------------------------------------------------
Пощенските марки по-долу представляват съдържанието на книгата: общо 15 късички разказа, писани - до последния - по картинките, които авторът е трупал с години в своите скицници. Текстовете - макар и дошли като илюстрация към илюстрации, намислени по различно време и без специален повод - са достатъчно наситени и красиви, за да съществуват и самостоятелно.
---------------------------------------------------------------
Това не е скафандър, а водолазен костюм и е една от любимите ми рисунки. Споменах ли колко изключително красива е тази книга? Разказът е озаглавен "Счупени играчки" и е покъртителен. Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.
---------------------------------------------------------------
Мисля, че "Машина за забрава" беше разказът, който се оказа най-труден за наместване. Най-много работа падна по отрязаните текстове, които уж случайно обрамчват "статията". За да си починем и да се позабавляваме с Кирил, решихме да сложим една ситна стръвчица в друг разказ, "Далечен дъжд" - този за изхвърлената поезия, която се превръща в гигантска топка ("Голем от думи" я нарича Тан) и се търкаля по улиците, подгизва от дъжд и една сутрин се разпада на съставящите я парчета хартия - случайно събрани заедно, те се подреждат нови, вълнуващи стихове. Е, в едно парченце там вложихме няколко думи от един чудесен български поет. Ако ги намерите и ни пишете кой е поетът и кое - стихотворението, от което сме отскубнали късче, веднага ви подаряваме бройка от "Приказките" и ви признаваме за най-вещи следотърсачи (добре де, първия от вас, иначе ще трябва да раздадем тиража :)).
---------------------------------------------------------------
Ето и някои любопитни подробности, които научих, докато се подготвях за превода на "Приказки от крайните квартали". Едно от най-трудните за рисуване неща е слонът . Освен всичко друго Шон Тан е илюстрирал и приказките на братя Грим. Твърди, че е започнал като писател и се е почувствал отхвърлен, затова се е насочил към илюстрацията (и това си го признава не на друг, а на Нийл Геймън). Пробива през 1998 г. със "Зайците" по текст на Джон Марздън. Съпругата му , с която живеят в Мелбърн, е финландка и също е артист. Главният герой на "Ерик" е вдъхновен в равни части от един неин гост от Финландия и от едно от вълнистите папагалчета на Шон Тан.
---------------------------------------------------------------
- "Любимите ми [истории] обикновено са онези, които не мога да обясня напълно.";
- част от рисунките първоначално са били проекти за нещо друго - например "Бдение" идва от отхвърлена обложка за рок албум;
- пейзажите в книгата са заимствани от Пърт от детството на автора;
- "Словосъчетанието "машина за забрава" или "завод за забрава" отдавна се върти в главата ми като описание на политическите и предизборните кампании, толкова опитни в древните изкуства на разсейването, премълчаването и праха в очите; също и за медийното отразяване на спорни политически въпроси - бежанци, войни, междурасови отношения..." Сред вдъхновенията за "Машина за забрава" са една книга и картините на Джефри Смарт, особено тази тук: "Factory Staff, Erehwyna" (1972);
- "Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място... но аз ги намирам за чудесен приемник на средновековните гори от приказките."
