Мария Донева's Blog, page 291

По-топли ръкавици

украсявам си аз

Любовен концерт

На 14 февруари ще имаме концерт

в София, в Студио 5, НДК от 19 часа.

Ако си имате любим човек, елате двамата.

Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,

а ще бъдем заедно

и ще слушаме много хубави песни.



Билети: 10 лв., за двойки – 14 лв. На касата на билетен център НДК и в Студио 5 преди началото на събитието.

Един съвсем случаен час

❀

Един лъч слънце, чист и смел.

Стотинка, цопнала във кишата.

Разходка без нарочна цел -

да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.

Усмивката ти да поискам.

Щом можеш да ме натъжиш,

то значи – станали сме близки.

Във джоба си да отнеса

билет, продупчен през сърцето.

Перце от твоята коса.

Две захарчета от кафето.

Тъга, дошла със мен у нас.

Надежда, хваната на тясно.

Един съвсем случаен час,

запаметен кристално ясно.

Как да задържим любовта

Въведение

Откакто остарях, най-интересни са ми книгите, които вече съм чела.

От една страна, толкова стремително съм започнала да забравям, че нищо не ми е останало в главата, само най-обща омара от спомена за удоволствието, което съм изпитвала, докато съм ги чела и съм мислила за тях.

От друга страна – естествената старческа мнителност и недоверчивост към новото – че то туй новите книги книги ли са? Едно време да видиш ти какви книги имаше!

„Бърни Кълвача" например съм я купувала 4 пъти, може и 5 да са били, и съм я подарявала, и все без книга си оставах. Другата такава книжица за обичане и подаряване и вечен недостиг ми е „Невидимото дете".

И ето – Алтера направиха ново издание. Аз се затичах и си го купих. За себе си, с намерение да прикова книгата с верига към крака на леглото и никога да не се разделям с нея.

Да знаете само колко е хубава…

I част – любовна

Започнах да я чета отново. Смутено и радостно, като на нова среща с любовник, с когото не сме се виждали голи от години.

Още от първия ред я обичам.



В тази книга има повече поезия, отколкото във всички книги със стихотворения, които съм прочела за цяла година. В същото време разказът е динамичен, има действие и дъх. Има ярки герои, интрига, копнеж, идеи, оо, спагети, о!

Езикът на Том Робинз е толкова ярък и плътен, само с Пратчет бих могла да го съизмеря, също така богат и изненадващ, но по-кадифен, романтичен и емоционално задълбочен. Започна ли да цитирам, няма какво да ме спре. Всичко ми е любимо в тази книга, затова отварям напосоки (няма нотариус, който да свидетелства, че наистина ще избера случаен цитат, налага се да ми повярвате, ако искате)

„Как ли се чувстваше Бърнард от това, че трябва да облича своите кичури на кълвач в одежди на гарги? Погледите на възхита, които той хвърляше на короните на Лий-Шери и Халеакала, биха накарали дори разсеяния наблюдател да го сравни с познавач на рубини, попаднал под улей за спускане на въглища. Но при по-внимателно изследване човек трябваше да признае, че той изпитва почти сладичко удоволствие от това да разнася къдриците си нелегално, като скрива техния блясък от студените очи на закона чрез най-тънкия милиметър пигмент.

Пък и Бърнард, като всички мъже, разнасяше в панталоните си най-известния червенокос – особено смешен и опасен."

Ами тук отворих.

Тази книга е едновременно романтична, еротична и смешна, и тия три съставки не си пречат ни най-малко, което е удивително като всеки щастлив смях.

И като добавим към всичко това линията за отношенията между автора и пишещата му машина, романът става като многопластова торта с хармонично съчетани и хитроумно скрити вкусни изненади между пластовете.

„- Какво търсите от една пишеща машина? – попита ме продавачът.

- Нещо повече от думи – отговорих аз – кристали. Искам да пращам към своите читатели заряди от кристали, някои от които да са с цветовете на орхидеи и божур, а други да улавят радиосигнали от секретен град, който е нещо средно между Кони Айлънд и Париж."

Ох, каква хубава книга…

Спирам да разказвам, който има нужда от чудно хубава книга, може да вземе тази.

ІІ част – Мале, колко ме дразнят някои хора, или Кой ви каза, че можете да ми пипате най-любимото

Lammoth скоро беше подхванал тази тема, За имената на авторите.

На мен корицата на първото издание ми се вижда много по-красива, подходяща и създаваща точното настроение, но може би това се дължи на моята любовна предразположеност, защото с нея съм си свикнала и първо нея съм видяла. Показвам, всеки може да прецени и да си има мнение, нормално е, нека.

Корицата на първото издание:



Корицата на новото издание:



За вкусове не се спори, сигурно са имали причина да нахвърлят този сбит, неточен и не особено красив преразказ, както и да е, живи и здрави да са.

Ама… защо са сменили заглавието?! От „Бърни Кълвача" книгата ми, моята любима книга,  изведнъж се е преименувала на „Натюрморт с кълвач".

Не съм специалист нито по френски, нито по английски език, но мисля, че някой е пътувал с отворен цип на чантата и без да забележи е изръсил играта на думи. Понеже, както съм застанала на лунна светлина,  nature morte (фр.) не ми звучи като да е едно и също със still life (англ.) Напротив, напротив.

Моите почитания към Шошо, ако не беше я превел така чудесно, как щях да срещна хубавата книга, да се потопя в нея, да я обичам и да й се наслаждавам. Знам, че и той я обича, и то се вижда и в „Лора от сутрин до вечер"  (Книгата!!! Не филма, моля.)

Ама… ама… Защо, по дяволите, принцеса Лей-Чери е прекръстена на Лий-Шери?!?!

Кой ви каза, че можете просто ей така да сменяте името на любимата ми принцеса?!?!

„Въпреки бледността и нещастието, които бяха легнали върху нея, както лошият сън лежи върху изпомачканата калъфка на възглавницата, тя беше прекрасна. Косата й, права и червена като изгладен кетчуп, използваше еднопосочната помощ на гравитацията чак до кръста й; сините й очи бяха меки и влажни като „яйца по мексикански", а дългата извивка на миглите й хвърляше влакнести сенки върху овала на бузите й. Тя не беше висока, но краката, които се подаваха под полата й, бяха крака на висока жена, а под фланелката й с надпис „Голямата бомба е да няма бомби!" нейните удивителни закръглени гърди подскачаха лекичко като топки, балансирани върху носовете на тюлени."

Кой ви каза, че можете просто така да й смените името?!

Абе какво питам, името на автора е променено – беше Том Робинз, а една сутрин се събуди, погледна в огледалото и забеляза, че вече е Робинс. Честито.

Заключение

Книгата е прекрасна, любима на щастливците, които са я чели, още от 1993 година.

Прочетете я и вие, ако още не сте, за да има повече щастливци на тоя лош свят.

Шошо, Алтера и който още отговаря за това пъклено дело. Момчета и момичета. От уважение към любовта на читателите към тази хубава важна нежна книга, какво ви пречеше да напишете една бележка от издателството – така и така, направихме промени в превода, защото…?

Още от Том Робинс на български:

„Дори каубойките плачат", „Вила „Инкогнито",  "Б като Бира"

Те вече не пълзят

Те вече не пълзят,

не обитават ъгли;

не крадат трохи.

Напето тропат

из празното пространство между нас,

изхрускват го

със грациозните си дълги крайници.

Да бяха мравки -

санитари на гората,

антисептични, поучителни…

Хлебарките

излязоха от тъмните ни мисли,

плющят с мустаци и ни казват:

крийте страха, нелюбовта, погнусата.

Ти ги храниш в капачки от бутилки.

Аз бърша личицата им

със вечно мокрите си носни кърпички.

Всичко е за тях,

всичко е за тях.

Лесни детелини

Видях ги ето тук.

Подсилих ги отдолу с подложки от плат и им сложих игла. Стават и за фибички и диадемки. И за мартенички.

Билков чай за кукли

Мисля, че би могло да се носи и като брошка от две части, леко топнато в джобчето на ризата.

Веселее студът

Веселее студът.

Едри преспи блещукат.

Няма брод, няма път.

Аз съм първата тука.

Кадифе и брокат,

ей така по земята.

Някой много богат

е пилял, без да смята,

скреж от чисто сребро,

и с разкошни завивки

като в меко гнездо

всички нежни извивки

на града е завил.

Освежил е небето.

И света подредил,

и му казал да свети.

Сън безукорно тих,

утро кротко смълчано.

Този път не сгреших,

че съм станала рано.

Пиленце любаво

- Къде отивате, малки пиленца?

- В Шумен, в Шумен, в Синия магазин!!!

Внимание, внимание!!!

Началният час на концерта ни в „Чайната" е променен – ще започнем в 20:30.

Телефонът, на който човек може да звънне, за да си запази място, е   +359(0)887051080