Те вече не пълзят

Те вече не пълзят,

не обитават ъгли;

не крадат трохи.

Напето тропат

из празното пространство между нас,

изхрускват го

със грациозните си дълги крайници.

Да бяха мравки -

санитари на гората,

антисептични, поучителни…

Хлебарките

излязоха от тъмните ни мисли,

плющят с мустаци и ни казват:

крийте страха, нелюбовта, погнусата.

Ти ги храниш в капачки от бутилки.

Аз бърша личицата им

със вечно мокрите си носни кърпички.

Всичко е за тях,

всичко е за тях.