Мария Донева's Blog, page 294

Филмче за нас

По Нова телевизия заснеха, направиха и излъчиха филмче за театъра в психиатрията в Раднево.

Слагам линк тук, за да отбележа факта на съпричастност на  телевизията към нас.

Благодаря!

Филмът е наречен „Отвъд гнездото"

http://play.novatv.bg/play/262570/?autostart=true

Наградка

Тази година от баницата ми се паднаха три късметчета: „Пътуване", „Добро настроение" и „Много подаръци".

О, пророческа баницо! Ти работиш!

Получих наградка и ето, украсявам си блога с нея:

Има и процедура по приемането на The Versatile Blogger Award.



1. Благодарете на Кулинарни мисли и разни други неща.

„Другите неща" са красиви фотографии и очарователни истории за живота на едни добри и хубави хора. Благодаря!

2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това.

Ох.

От една страна, става ми лошо на организма от всякакъв вид верижни ала-бала.

От друга страна, така и други хора ще надникнат в любимите ми блогове и ще видят хубави неща.

Има и още страни, но приятните са повече, затова моля, елате с мен на обиколка – 15, но от сърце.

Отвъд думите

.Точица

Никсо

Палатков лагер за пингвини

Кръстопът

Петя Х.

Страничките на Марта

Малки неща

Публик-републик

Цветно… с Пепеляшка

Панаира на Vira

Полетът на костенурката

Книголандия

Дизайн на книгата

79 ideas

3. Споделете седем неща за себе си.

Прекарвам прекалено много време пред компютъра. И ми харесва.

Напоследък отговарям много пъти на едни и същи въпроси.

Майка ми днес има рожден ден! Честито, маме!

Обичам да ходя пеша.

Обичам сребърни неща.

От два-три месеца се прехранвам главно с бадеми, банани и помело.

Надявам се хубавите неща никога да не свършат.

Страх

Днес не ми е спокойно.

Днес не ми е добре.

Във сърцето – усойно

като зимно море.

И очите ми гледат

как ръцете ми шият.

И кафето е бледо,

но устата го пие.

Днес не ми е щастливо.

Днес съм нервна и зла.

И тревога забива

във сърцето игла.

Глухи, глупави мисли

във ума се търкалят.

И страхът се разлиства

и със клонка ме гали.

Аз страха ще обикна

като свое дете.

Да го гледам ще свикна

как цъфти, как расте.

Между другите чувства,

в тъмни, тежки бои -

как сърцето пропуска

удар, щом се бои.

Днес в ума ми е зима,

ден изплашен и сам.

Нека. Всичко да имам.

Нека. Всичко да знам.

Черешка по никое време

За черешките през май – в майското стихотворение.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките

с неотменното право на жител

и поклонник на късния май.

Във зелено покарал навсякъде,

тротоарът се пука и диша.

Разсъблечени, само по пролет,

по ръце, по крака и по радост,

се разхождат момичета, щъркели,

шадравани, небета и къщи.

Аз си махам предишните думи,

и езикът ми, гол при черешите,

с цяло тяло вкуса им прегръща.

Перце от дим

Ела по-близо – да допрем обувките

със влажни носове да се подушат.

Ела да си опитаме целувките.

Дали ще е удобно да се сгуша

до рамото ти? Слушай. Капят капки

от покривите. Всичко се разтапя.

И аз така. Устата ти е сладка,

а пък студът по пръстите ме хапе.

Ела да се допрем. Така приличаме

на две врабчета във пейзажа зимен.

Любов ли ще е? Да не го наричаме

с такова тежко и голямо име.

Снегът от някой покрив ще се срути,

докато обитаваме момента,

и ще отлитне чувството нечуто –

перце от дим над чаша чай от мента.

 

Подготовка

Моят млад син спа до 11, а сега гледа анимация.

- Иво! Хайде бе, мамо, след един час трябва да тръгваш, вземи да прочетеш нещо, погледни си уроците… Нали трябва да се подготвиш за училище!

- Аз се подготвям. Психически.

…

а доматът червеней

За няколко целувки повече

Да, благодаря, по вратлето е съвсем подходящо

Ех, че хубаво!

Имам си блогче, а пък Юлия го харесва, и аз съм така радостна!

Имам и официален документ за любимо блогче, във вид на картинка:

Следва програма в пет стъпки:

1. Да благодаря на блогъра, който ми е дал наградата:

Благодаря, Юлия мила! Аз и преди четях твоя блог, но след като се запознахме лично, вече ми е още по-по-интересно. Пожелавам ти да си здрава, както и всички около теб, хора, животни и растения. Ти си един чудесен красив човек!

2. Да сложа линк към блога, от който ми е дошла наградката.

Четете и се дивете:  Just Julia

3. Да сложа тук картинката за наградата, пак, пак.

4. Да кажа кои са ми любимите пет блога.



Ох.  Малко ми е притеснително това, понеже чета блоговете на хората с едно такова неудобство, все едно им зяпам през прозорците като някаква малка кибритопродавачка, и ги гледам как се тъпчат с великолепно приготвени вкусни неща, или пък си споделят  какво са чели, или правят разни красотички, и дори не подозират за мен… както и да е. Стига лиготии.

Първо на първо, In An's Room, понеже ако не беше Ан, щях да си направя блог, само че в някой друг живот. А пък Ан, о, Ан! Тя постоянно учи разни нови неща, пътува, разказва за разни работи, дето няма от къде другаде да ги научиш, освен това се нарича по много интересен начин, само че не мога да намеря къде точно беше описана одисеята с имената й. По блога на Ан донякъде се разбира каква е чудна, но само донякъде, а пък съвсем – просто няма как да се разбере.

Втори блог – Вила Вилекула. Това е блогът на Све, и аз я познавам. Лично. Яла съм й мъфините, ако разбирате какво искам да кажа. Бяха с ябълки; обещава да направи с круши за другия концерт в Чайната. Това е Све от песента за алена-галена-портокалена (нямам идея за какво друго се разказва в тази песен) (освен за Све де) (от къде старите българи са се снабдявали с портокали, за да ги възпеят?)  Све е чудно дете, там в блога пише.

Трети блог - yovko in a nutshell. Аз съм респектирана и смутена и дано не досаждам с това. Има за гледане, за четене, за вълнуване и преживяване. Хубаво място.

Четвърти блог – ToDo. Ето това е от блоговете за правене на красоти и красотички от тел и други материали. Първото, което видях там, бяха едни зелени кецове с мацнати с боя лайкучки по тях. Имаше и обици с лайка. Лайк, лайк, лайк.

И още един блог, за да станат пет. Мисля, че е един от най-тихите и най-нежни блогове. Тук има стихове, поезия, сладка и ароматна като сладкото от череши, което прави сестра ми. Някъде над покривите на града. Толкова нюанси на любовта и на тъгата, хубаво чувство за ритъм, сдържаност и всеотдайност на едно място. Не влизам в този блог постоянно, но когато вляза, оставам там толкова дълго, колкото ми е необходимо.

Още един пети блог - Дневниците на Бени. През седмица-две си прочитам натрупаните неща, които съм пропуснала. И в гугъл+ влизам единствено заради Бени. Слушам музиката, която тя споделя, и чета мислите й. Понеже са хубави.

5. Да обиколя тези пет блога и да им кажа – така и така, вие сте ми любими. Тръгвам на обиколка, който иска – да дойде с мен

ПП Който е казал, че трябва да се изберат само пет блога, е човек без сърце. Тъй да знае.

Сънят е сладък като круша

Сънят е сладък като круша

и топъл като час под душа,

денят се мие и изплаква,

насън се смее и разплаква,

денят отдъхва си, готов

да се събуди като нов.