Мария Донева's Blog, page 293

Мама

Днес ме изтърпя да я наснимам.

Аз три месеца да дремна

Аз три месеца да дремна,

а пък после ще му мисля.

Я си представи: зелено,

облаци – изпрани, чисти,

и листа разлиства паркът,

и черешата – узряла….

Ей такава сутрин чакам.

До тогава бих поспала.

Синхронно плуване

По идея и вдъхновение от While She Naps, само опашчиците им са по-различни.

Януари е подъл.

Януари е подъл. Той изхвърли елхата.

Той изяде дори на врабчето трохата.

И макар че празнува – просто празник до празник –

януари целува със целувки заразни.

Вае снежни пейзажи, а ме блъсва в леглото –

не любов да покаже, а съм болна защото.

И снежинките гледам как бинтоват квартала,

и съм жална и бледа, и съм лоша и бяла.

Други ходят на гости, аз сънувам кошмари.

Сечивата си остри върху мен януари.

Вее в празния джоб, проветрен до стотинка.

Стене белият дроб, изтерзан от настинка.

Охка черният – зъл махмурлук пак го стяга.

Всяка птица с акъл се спаси и избяга.

А пък аз – на студено. И съм права, когато

десет зими разменям за един месец лято!

Надежда

 

Осъденият на самота

тайно се надява

да бъде помилван.

 

Модерна поезия? Това го мога!

С малко помощ от Google Преводач  :)

Умората и седация

Те са забравили тяхното назначаване,

Но от височината на определени земята

Те се спускат върху раменете му,

И на сутринта отново, чакайки нещо.

Седиране и умора

Към павирания път,

Те останаха сред мъжете -

Touch помежду си срамежливо.

Стигна до жалко края раздяла

И светна на настроението.

И насилваха толкова тясно,

Тъй като двете линии в поемата.

Един ден, че е бърз, като призрак,

Те размаха опашката си в щастие …

Умората и седация

В съня, а не отворени обятия.

Може и така обаче: „Спокойствието и умората"

 

Каква съм станала нервозна 2

 

Мария

Каква съм станала нервозна!

През стаи три – в четвърта чак

стои часовникът, а нощем

ту чувам тик, ту чувам так

като изписано със думи,

с червено на оранжев фон,

И вместо сън – добър и румен,

вибрирам като телефон,

тревожа се, не ми е кротко,

сънят – далечен и мъглив,

не спя, дори да пия водка,

и не часовникът е крив.

 

Иван Груев

А кой е крив? Кажи бе, драга?

Че то така – в безличен стил

да се упрекват не приляга

ни фон, ни телефон, ни грил.

Така наистина е жалко -

неспала да осъмваш пак.

Навярно водката е малко,

затуй цапни един коняк.

Във ситуацията грозна

не мога друг съвет да дам,

но щом си толкова нервозна…

стани кюфте – да те изям.

Взето от тук и тук

Гугутка

Пърхащ речен камък.

Топла перушина.

Мека като лято.

Сива като зима.

Щура се смутено.

Като бебе гука.

Диша учестено

на града в юмрука.

Парченце торта?

старостта

Старостта ще ме осакати

с тежък ум и изхабено тяло.

Без посока тихо ще трепти

мисъл със избягало начало.

Старостта ми ще ме загрози,

ще ме омотае в прах и прежди.

И кръвта ми бавно ще пълзи,

за да топли минали надежди.

Като сух и овехтял вързоп

меко одеяло ще ме гушне.

Тъжно бебе на годинки сто -

кротко, мълчаливо и послушно.

Ще ме унизява старостта,

ще огъва крехките ми кости.

Спомени за хора и места

ще ми идват като живи гости.

Залезът със светлина от мед

в кехлибара си ще ме облее,

ако имам страшния късмет

просто да не спирам да живея.