старостта

Старостта ще ме осакати

с тежък ум и изхабено тяло.

Без посока тихо ще трепти

мисъл със избягало начало.

Старостта ми ще ме загрози,

ще ме омотае в прах и прежди.

И кръвта ми бавно ще пълзи,

за да топли минали надежди.

Като сух и овехтял вързоп

меко одеяло ще ме гушне.

Тъжно бебе на годинки сто -

кротко, мълчаливо и послушно.

Ще ме унизява старостта,

ще огъва крехките ми кости.

Спомени за хора и места

ще ми идват като живи гости.

Залезът със светлина от мед

в кехлибара си ще ме облее,

ако имам страшния късмет

просто да не спирам да живея.