Старостта ще ме осакатис тежък ум и изхабено тяло.Без посока тихо ще трептимисъл със избягало начало.
Старостта ми ще ме загрози,ще ме омотае в прах и прежди.И кръвта ми бавно ще пълзи,за да топли минали надежди.
Като сух и овехтял вързопмеко одеяло ще ме гушне.Тъжно бебе на годинки сто -кротко, мълчаливо и послушно.
Ще ме унизява старостта,ще огъва крехките ми кости.Спомени за хора и местаще ми идват като живи гости.
Залезът със светлина от медв кехлибара си ще ме облее,ако имам страшния късметпросто да не спирам да живея.
Welcome back. Just a moment while we sign you in to your Goodreads account.