Един съвсем случаен час

❀

Един лъч слънце, чист и смел.

Стотинка, цопнала във кишата.

Разходка без нарочна цел -

да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.

Усмивката ти да поискам.

Щом можеш да ме натъжиш,

то значи – станали сме близки.

Във джоба си да отнеса

билет, продупчен през сърцето.

Перце от твоята коса.

Две захарчета от кафето.

Тъга, дошла със мен у нас.

Надежда, хваната на тясно.

Един съвсем случаен час,

запаметен кристално ясно.