Веселее студът

Веселее студът.

Едри преспи блещукат.

Няма брод, няма път.

Аз съм първата тука.

Кадифе и брокат,

ей така по земята.

Някой много богат

е пилял, без да смята,

скреж от чисто сребро,

и с разкошни завивки

като в меко гнездо

всички нежни извивки

на града е завил.

Освежил е небето.

И света подредил,

и му казал да свети.

Сън безукорно тих,

утро кротко смълчано.

Този път не сгреших,

че съм станала рано.