Мария Донева's Blog, page 287

А бе, охлюв!

Зелено и други цветове

Костенурково-зелени

са дърветата одрямани.

По стъблата им, по мене,

по изстиналите камъни

слънцето подхвърля блясъци

като хладна лимонада.

В кафенетата по масите

никой днес не ще да сяда.

Вече е студено. Клоните

са увиснали от влага.

Тук-таме листа се ронят.

Котка неохотно ляга

на земята, после става,

после хуква възмутено.

После слънцето престава.

После – всичкото зелено.

 

Диалог за бъдещето

мина точно една година, а аз съм все така права

за всичко!

Храбра млада костенурка

Храбра млада костенурка

с лъскав фотоапарат

в приключения се гмурка

(две напред – една назад)

В куфара й – рокля бална

с цвят на паднали листа

Тя е плавна, танцувална,

но й пречи скромността.

Тиха е, цени уюта

и сега, на дълъг път,

в корабната си каюта

украсява всеки кът.

Сувенири, талисмани,

чашки, романтичен шал

От респект към капитана –

поглед нежно заблестял.

И че се е престрашила

да се грабне да пътува,

някак е задълбочило

радостта, че съществува.

Тя се смее, тя сияе

и предметите прегръща,

и не ще да си признае,

че й се прибира в къщи.

Родена да свети

Костенурката

Костенурката не искаше да идва пролет.

Тя обичаше онова нежно усещане, когато тревичките се пъхат между пръстите на краката й. Устата й примляскваше само при мисълта за сок от млечка, а очите й се притваряха от спомена за пролетно слънце, от което да примре на припек и да пие топлина с цялото си тяло…

Но костенурката не искаше да идва пролет, защото знаеше, че е дебела и грозна.

Тя имаше цял сандък с красиви тънки дрехи, но как да ги облече? Нали ще се види уморената кожа по вратлето й. Нали коремът й ще прелее и ще закрие скъпоценната тока на колана. Нали ще й се очертае шишкавото дупе, нали… Нали всичко!

Костенурката гледаше календара, смучеше къпиново вино направо от шишето, отваряше прозореца да подуши новия свеж вятър, хълцаше дълбокомислено, пак гледаше календара. Загръщаше се по-плътно в палтото си, широко като гардероб, и потъваше в мисли. Да, сигурно е, че пролетта ще дойде, показно красива като пеперуда, натрапчива като щурец, лакома като пчела, жадна за внимание като светулка, ще блести, ще мига, ще си показва

хубавото зелено тяло, ще се гали в листата, ще се съблича, цялата в светлина, ще се потопи в потока, ще се катери по дърветата, съвсем гола, пролетта.

Костенурката отваряше сандъка с летни дрехи, разгръщаше ги и без да ги премери, отново ги прибираше обратно, между стръкове лавандула и тичинки от липа.

После открехваше прозореца и златистите й очи наблюдаваха пришествието на пролетта с чувство на кротка обреченост.

Шайка малки котета

 

Котешки брошки от филц.

Намислила съм довечера да направя една костенурка

Мама ми каза…

Мама

ми каза, че ще закъснея и ще изпусна автобуса.

- Няма да закъснея.

- Ще закъснееш. Вече си закъсняла. Рейсът няма да чака.

- Няма да закъснея, моля те.

- Няма ли да си вземеш шапката?

- Оффффф…

Тя винаги очаква нещо лошо или поне нещо неприятно непременно да се случи.

Когато очакваш неприятности, обикновено си прав.

Майка ми много обича да е права. Тя е зодия Козирог.

Аз обаче имам дълъг и богат опит в неизпускането на автобуси. Викам такси, и ако пешеходците, светофарите, трафикът и климатът са на моя страна, пристигам навреме на автогарата.

Понякога тръгвам пеша срещу течението и пресрещам маршрутката за Раднево. Друг път я причаквам някъде по трасето и махам с всички крайници, за да привлека вниманието на шофьора, той спира и ме взема на борда.

Превземам рейса на абордаж.

И отивам.

Работя в психиатрията в Раднево. Там има театър: публика, сцена, салон, режисьор (аз), помощник-режисьори, артисти.

Артистите са пациенти на болницата. Има хора с психични заболявания, има и хора със зависимост от вещества. Те са на възраст 40+.

Някои от тях имат деца, но повечето не са ги виждали отдавна. Някои от тях имат внуци, повечето не са ги виждали никога.

Дъщерята на Наско миналата година се омъжи, но той не отиде на сватбата. Кой баща ще отиде на сватбата на дъщеря си и няма да й даде нито лев за подарък? Даже ще й поиска пари за пътя. Не и той.

Дъщерята на Страхил щеше да го прибере да живее при тях. Да води внучето на училище и да го посреща вечер, да ходи за риба, да наглежда къщата, такива неща. Обаче Страхил още е при нас, във всяка следваща пиеса получава все по-голяма роля. Малко е тромав, даже много. Трудно научава репликите, но не се сърди, когато другите му натякват, и винаги е усмихнат и добронамерен. Няма грам злоба в него.

Катя има две дъщери. Едната идва да я види, другата не е стъпила в болницата. Катя плете терлици за внучетата. Катя има любим, който все сгазва лука и прекарва доста време в затвора. Дълга любов, и не е лесно. Веднъж ми показа един пакет книжни салфетки – сто салфетки в пакета. Бели. Катя си взема по една салфетка, на обед, всеки ден. И ми вика – като свърша този пакет и още един, той ще се върне. Два пакета салфетки – половин година затвор.

Недка пък каза, че ако има някога дете, ще го кръсти Исус Христос, ще му дава да яде и ще му пее. Това го каза веднъж, преди доста време, през 2008, репетирахме една пиеса за пътуване с влак. Бях й измислила участие в пиесата – да изпее една песен заедно с Георги Запрянов, той свиреше на китара. Той после почина.

Георги Запрянов пък веднъж дойде много пиян на репетиция, това е недопустимо, той е алкохолик. Ако някой алкохолик се напие и го хванат, че е пил, го местят в отделение със затворен режим. Абе не е добре. Беше много разстроен – Недка избягала. Няколко пъти повтори за нея, как си я гледа, а мине се – не мине, и тя се излъже, избяга, тръгне с някакви цигани… и се връща пребита, отслабнала…  „Тънка като тревичка", казваше Георги Запрянов, и той я прибира, пак и пак.

В онази пиеса Недка пееше песента „Все не идваш, мое момче, а времето минава…"

И така.

Репетираме, каквото репетираме, после пак с маршрутката – в Стара Загора.

Прибирам се вкъщи, а майка ми казва – „Какво обядва – нищо."

Ох, как ме дразни.

Ох, колко я обичам.

Диво коте

Малко, шашнато, съшито с бял конец:








Ето и котешко стихотворение, за морална подкрепа на котето.

аз съм

През очите ми е чудно

да откриеш с изненада -

колко си добър и хубав,

колко много ти се радвам.

Как така ще ме загубиш?

Друго си е да ме имаш.

Аз съм благодарна публика.

И съм ти необходима.