Мария Донева's Blog, page 283

Топола

От птичи завръщания шуми тополата.

Но тя е къща – без право на полет.

Тя има нежни ръце зелени.

Прегръща птиците уморени.

От нея песен добра звучи

и всички птици са й очи.

 

.

1984 г. Ихааа!

Where the Sidewalk Ends

А пък в чудесната .Точица има дадена задачка-закачка – превод на стихотворение от Шел Силвърстийн, да, авторът на "Щедрото дърво".

Който иска, може да участва в състезанието.

Ето я моята версия, извън конкурсната програма:

 

Там, където свършва тротоарът

и преди асфалтът да започне

там тревата се ветрее в бяло,

слънцето – в червено засияло,

лунно птиче, да отдъхне спряло

в ментов вятър, освежен и сочен.

Пушеците черни да напуснем,

улиците мрачни и безвкусни,

на асфалта грозните пробойни,

със походки нежни и спокойни,

след стрелки, блестящо бели, стройни

към ръба на тротоара пуснати.

Нека да пристъпим, да походим

със отмерена, добра походка,

след стрелки от бели тебешири.

Нека знаци детски да ни водят,

на децата знанието кротко,

там, където свършва тротоарът.

Какво сте направили със София?!

Има едно място, по-мръсно, по-зловещо и по-окаяно от подлеза на Централна гара.

Това е подлезът на НДК.

Снимки:

Няма снимки.

Това е моят блог, в него не държа грозни и нещастни образи.

Все пак е жалко.

Щъркели

Къде са веселите щъркели?

Красивите им рамене

върху небето се разгъват

и въздуха с крила прегръщат.

Тревата камъни надига.

Една необуздана сила

безцелно със дъжда се лее

и всичко живо я попива.

Една необуздана сила

безпокои и възклицава,

блести в самотното ми тяло,

което кротко я понася.

Донасят веселите щъркели

любов, но тя не е за мене.

Реки любов, гори любов,

земи и планини любов,

но моето самотно тяло,

което за любов гладува,

е спотаено, не пътува,

и чака пролетта да мине.

Защото пролетта ще мине,

и прекомерната й сила

ще се взриви в пръстта, безшумно,

в инфарктите на семената.

Огромната внезапна сила,

от въздух, от вода, от мляко,

сребриста, мъхеста, зелена

и алена като мушкато

ще прецъфти, ще се разсее,

ще превали и ще премине,

а тялото ми ще остане

да се сбогува и да чака

къде са веселите щъркели

и раменете им красиви.

Яйчица

весели яйчица от филц

теменужки в Стара Загора, до нашия блок

а лалетата са в един изоставен двор в Раднево

те си растат и си цъфтят, това им е работата на тях

мисля във влака за София, по пътя за концерта, да шия още такива шаренички, скоро е Великден

а Цветница – сега!

When I Fall In Love

Време е за сън. Свела е луната

миглите си и мълчи.

Под прозореца полека

шумолят и се галят листа,

и небето свети меко,

и звездите сънливо блестят.

Време е да спим. Диша тишината

и усмихва се насън.

Тук ела, да те усетя, твоя нежен любим аромат.

Хайде, всички вече спят.

Добро утро!

 

Любовни сънища сънувах

и още много ми се спи.

На сериозна се преструвам,

а под езика ми тупти

щастлива, неуместна дума,

и всичко ми напомня, че

е чудно да си неразумен,

и смешно – да си огорчен,

и над кафето си, отнесена,

разливам се по невнимание

като натрапчив ред от песен

и сън, поръчан по желание.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Муза

Такава муза ми се падна,

че само ходи по мъже.

Редовно мрънка, че е жадна.

Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,

а се прибира късно вечер.

Усмивката й нещо значи,

но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е

невярна и със други пише.

На алкохол и секс ухае.

Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,

а после – нагла и проклета.

Изобщо се държи типично

за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна

и между зъбите със цвете.

И, като оправия няма,

поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,

и съм безсилна и самотна.

От бой ми иде да я смеля,

злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,

да я заключа във музея…

Но друга няма да намеря,

и няма друга като нея.

 

My Favorite Things (Петък)

Сутрин се будя два пъти по-лесно.

Нещо очаквам – добро, интересно.

Даже кафето е с друг аромат.

Петък изгрява над тихия град

Всички колеги са странно учтиви.

Юлските жеги припламват красиви.

Има ли дъжд, той донася дъга.

Петък е ден, забранен за тъга.

В петък се смея дори без причина.

В петък живея, за да си почина.

Всички омразни неща са зад мен -

петък е празник, най-сладкият ден!

Всеки ден душата страда,

мъчи се и греши.

Петък е нейната лична награда,

за да се утеши.

Нови обувки и кино във мола.

Дълги целувки с език с алкохола.

Петък без разум, без рамки, без край.

Петък е демо на земния рай.

Скучни четвъртъци, съботи бледи.

Мазни недели с досадни съседи.

Вторник студен, понеделник свидлив.

Петък е точният ден да си жив.

Всеки ден душата страда,

мъчи се и греши.

Петък е нейната лична награда,

за да се утеши.

Блог блогувам

От две години имам блог.

За това време открих колко много имам за казване, щом се намира по нещичко за всеки ден.

Свикнах!

Тук ми е витринката за подреждане на любими неща, нещица за показване и за споделяне.

Тук си пием заедно кафето. Който пие кафе в момента, да си вземе допълнителна бисквитка Благодаря ви, че се отбивате!

Като се сдобих с блог, започнах и да чета блоговете на другите хора…

Нещо става с мен, докато пиша това. Първо без да искам публикувах черновата, сега пък клавиатурата ми прави каквото си иска. Затова бързо трябва да кажа главното, което имам на ум. А именно:

Кой ми каза да си направя блог? Кой е този умен, красив и прилично дебел човек в разцвета на силите си?

Ан, разбира се!

Благодаря ти, мила Ан, за добрата идея!

Честит рожден ден, блогче!