А пък в чудесната .Точица има дадена задачка-закачка – превод на стихотворение от Шел Силвърстийн, да, авторът на "Щедрото дърво".
Който иска, може да участва в състезанието.
Ето я моята версия, извън конкурсната програма:
Там, където свършва тротоарът
и преди асфалтът да започне
там тревата се ветрее в бяло,
слънцето – в червено засияло,
лунно птиче, да отдъхне спряло
в ментов вятър, освежен и сочен.
Пушеците черни да напуснем,
улиците мрачни и безвкусни,
на асфалта грозните пробойни,
със походки нежни и спокойни,
след стрелки, блестящо бели, стройни
към ръба на тротоара пуснати.
Нека да пристъпим, да походим
със отмерена, добра походка,
след стрелки от бели тебешири.
Нека знаци детски да ни водят,
на децата знанието кротко,
там, където свършва тротоарът.
Published on April 10, 2012 13:58