Мария Донева's Blog, page 281

За Таня

Таня от Хеликон е така котколюбива, че това човече по рождение и по право си е нейно.

Имам още едно котешко чорапче

Колко лесно се обича

Превод – Зоран Jакимоски

От Двуезична библиотека

Човекът диша

Кое е важно и значимо,

зависи само от момента.

Каквото топлим – ще изстине,

ще секне, ще се скъса лента.

И във земята ще попият

сълзите, със които плачем.

Небрежен вятър ще изтрие

гнева, без нищо той да значи.

Усърдието е безсилно,

и вдъхновението – късо.

Не сме способни да закриляме

децата крехки на ума си.

И ако всичко отминава

и всеки порив е осъден,

мигът, усетен да изгрява,

най-скъпоценното ще бъде.

И благодарен, и обсипан

на миговете с благодата,

от чашата си ще отсипе

човекът, стъпил на земята.

Ще сподели троха и вино

с безименните богаташи,

които вече са отминали

с напразен труд и с празни чаши.

Човекът диша. И му стига

от вечността едничък резен,

богат единствено със мигове,

които грейват и изчезват.

За модернизма

 

Иво ме буди към два през нощта.

- Мамо… Разкажи ми за модернизма.

- Защо?

- Не мога да заспя.

- И?

- Като ми говориш скучни работи, може да ми се приспи…

 

Хубавото

.

Приижда пяната на дните,
шушука нещо и се стапя.
Любовите се размагнитват,
и по закърпени чорапи
досадата се приближава.
И хубавото продължава,
но спира да те изненадва
и недостатъчно те радва.
.

Разходка

На Аязмото, с Жу, по места, на които човешкият ми крак не е стъпвал.

То било хубаво

Къщата на джамията

Любовта е череша

 

Любовта е като череша -

цъфти, зрее, окапва.

А после,

не че другите сезони

са лоши,

но ти

цяла година чакаш

да дойде пролетта

и всичко да започне отначало.

 

За оперетата в Пето основно училище

Ихааа, ние сме известни!

 

Руска рулетка за принцеси

Сутрин се събуждам, но не ставам веднага, а си оставям временце за протягане и мислене. После кафе. Нещо за четене, в нета или на хартия.

Излизам и вървя по една стръмна улица надолу, от едната ми страна има стадион и борова гора, от другата – обширна поляна, тук-таме по някоя смокиня, слива, два-три тънки кестена, една голяма липа.

Всичко ми е хубаво, особено сутрин! Гледам, малко гладна, и търся първото нещо, което ще ми се види най-чудесно този път. Веднага го коронясвам в стихотворение, и щрак! – то се сглобява. И така.

Как може да си толкова повърхностна! Нямаш ли мисия в тоя живот, ами се лепваш за първото, което ти се изпречи пред погледа? Докъде мислиш, че ще стигнеш така, квакайки и кудкудякайки? Напиши нещо бавно и значимо.

Кой, аз ли? (така си разговарям)

То е малко като приказката за онази принцеса, която се подигравала на всички кандидати за ръката й, и кралят се ядосал и я наказал да се омъжи за първия, който прекрачи през градските порти.

Не съм чувала по-тъпо нещо – мислех аз, когато бях още начинаеща принцеса. Ами ако дойде някой женен мъж? Или някой много стар? Или някой, който не се къпе?



То, наказанието, е в това – че й отнемат правото на избор и я насилват. А също и защото е много по-ревоятно (ревоятно е хубава грешка) в града да дойде не благородник, а най-обикновен човек, и така принцесата да си загуби позлатата. Добре, има шанс да дойде и някое неженено величие, баща й все пак й дава шанс, един положителен, като в руска рулетка наобратно.

Приказката продължава все по-зле. Взима я за жена крал, обаче предрешен като циганин, кара я да работи, а й отнема радостта от труда (оставя я сам-самичка в грозни дрехи да продава гърнетата, които е направила, после минава край нея с коня си и ги строшава.) (ама тоя е отвратителен) (отвратителен е!)(Бродски пише в едно есе, че няма по-унизително и тежко наказание от това, да накараш един човек да работи безсмислен труд без радост)

Неее… Няма нищо общо с мен тази приказка. Аз се омъжвам за първото срещнато нещо по пътя си и му обяснявам колко е то хубаво и колко го обичам. Обаче после и за второто, и за третото. И почти всичко ми е хубаво на мен. Особено сутрин.

Не се подигравам на нещата.

Ама не се и омъжвам. Аз съм принцеса-флиртаджийка. Това е.

И да ми се падне някое лошо, то е едно сред безброй чудесни.

И градът ми няма стени и порти.

И въобще, какво се занимаваме с тия приказки, а не излезем навън да изядем по един сладолед против отслабване?

Аз тръгвам.