Човекът диша

Кое е важно и значимо,

зависи само от момента.

Каквото топлим – ще изстине,

ще секне, ще се скъса лента.

И във земята ще попият

сълзите, със които плачем.

Небрежен вятър ще изтрие

гнева, без нищо той да значи.

Усърдието е безсилно,

и вдъхновението – късо.

Не сме способни да закриляме

децата крехки на ума си.

И ако всичко отминава

и всеки порив е осъден,

мигът, усетен да изгрява,

най-скъпоценното ще бъде.

И благодарен, и обсипан

на миговете с благодата,

от чашата си ще отсипе

човекът, стъпил на земята.

Ще сподели троха и вино

с безименните богаташи,

които вече са отминали

с напразен труд и с празни чаши.

Човекът диша. И му стига

от вечността едничък резен,

богат единствено със мигове,

които грейват и изчезват.