Мария Донева's Blog, page 277

Честит Първи юни!

Две слънчеви зайчета

*

Две слънчеви зайчета

се гонят по блока.

Те нищо не знаят.

Те нямат посока.

Кръжат и се спускат,

блестят и надничат,

и блока във блузка

от слънце обличат.

1986

.

40-ти Майски фестивал в ДБП – Раднево

От 1972 година до сега, без прекъсване, в Държавна психиатрична болница “Доктор Георги Кисьов” – Раднево, се провежда Майски фестивал на изкуствата.

Тази година фестивалът ще бъде на първи юни.

От 10 часа сутринта в Залата за културтерапия ще бъде представен спектакълът “Има ли смисъл да утепваме мечка” от Панчо Панчев, режисиран от Ивелин Керанов.

Снимките са от днешното предпремиерно представление.

Аз заспивам в ума си

*

Аз заспивам в ума си

като в бункер бетонен.

Мисли сиви и къси

безполезно се ронят,

рамене вкаменени

се повдигат сънливо,

и се чувствам сменена

с нещо тежко, неживо,

нещо бавно, което

в мен се е настанило,

то расте от кафето,

то е нервно, немило…

То се мота безцелно

и не вдъхва липите,

то деня храносмелва,

то е вечно сърдито…

И кого обвинявам?

То е влязло, докато

мрънкам и съжалявам

за дъждовното лято,

неудобния климат

и природата цяла…

Недоволството има

тихо, ситно начало,

но не спре ли навреме,

радостта се задъхва,

и дъждът ще задреме,

и липа не полъхва,

и защо още мрънкам…

Слагам новата рокля,

и излизам навънка

за да се поизмокря!

*

Думата “Стихотворение”

Хубава дума е “стихотворение”.

В среден род, непретенциозно, а пък дългичко, така че най-естествено да получи дължимото внимание, докато човек го изговаря.

Прилича на животинче от приказка на Туве Янсон – две кръгли любопитни очи под рошав бретон.

Зъбите ми изтръпват и получавам пристъп на гадене, когато чуя думата “стихо”.

Моето животинче-стихотворение – остригано и наранено, или пък, в по-добрия случай, едва се мерва профилът му, докато бяга от онзи, който така му е смачкал думата.

Бела речка и по пътя

Уморено думите

 

Уморено думите отмяташ

и се рони пепел от цигара.

Гласове издигат в тишината

сиви необмислени пожари.

Сънища, от думи похабени,

ябълки – обелки и окраски.

Може би тревата е червена

миг преди с език да я задраскаш.

 

Към Бела речка!!!

ВЕЧЕРНИ ЧЕТЕНИЯ в изоставена къща

Поезия на глас от Мария Донева

Весела поезия с незабавен положителен ефект върху целия организъм. Къси стихотворения,  подходящи за запълване на малките пролуки във времето. Радост, тишина и очарование – само в няколко реда. Лично от авторката на “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце” и “Магазин за обли камъчета”.

На 26 май в Бела речка от 18 часа.

Цялата програма на фестивала – тук. 

Нетърпението е сладко като бонбон

Нетърпението е сладко като бонбон

и солено като сълза под езика.

Нетърпението е леко един тон

и мълчи със усмивка, която вика.

Във корема на влака, железен, ръждив корем,

чака моето тяло, и всеки тунел ме ражда.

Влакът тръгва и спира, и всеки път, като спре,

вдишвам нов и различен въздух и чувствам различна жажда.

Аз очаквам и бързам, не знам дори как стоя,

всяка бавна минута разтегля се карамелено,

и стъклата треперят, звънтят и туптят

от сърцето ми, с радост и страх населено.

За младостта

Нахално здраве. Кожа вкусна, нежна.

Желания естествени и чисти.

Благословено глупаво невежество.

Невинност на неопитните истини.

Не тегне разум и не скърцат ставите.

Спохождат ви любовите огромните.

Сега дори и глупости да правите,

ще ви се иска вечно да ги помните.

Целият есемесен диалог – тук.