Аз заспивам в ума си

*

Аз заспивам в ума си

като в бункер бетонен.

Мисли сиви и къси

безполезно се ронят,

рамене вкаменени

се повдигат сънливо,

и се чувствам сменена

с нещо тежко, неживо,

нещо бавно, което

в мен се е настанило,

то расте от кафето,

то е нервно, немило…

То се мота безцелно

и не вдъхва липите,

то деня храносмелва,

то е вечно сърдито…

И кого обвинявам?

То е влязло, докато

мрънкам и съжалявам

за дъждовното лято,

неудобния климат

и природата цяла…

Недоволството има

тихо, ситно начало,

но не спре ли навреме,

радостта се задъхва,

и дъждът ще задреме,

и липа не полъхва,

и защо още мрънкам…

Слагам новата рокля,

и излизам навънка

за да се поизмокря!

*