Думата “Стихотворение”

Хубава дума е “стихотворение”.

В среден род, непретенциозно, а пък дългичко, така че най-естествено да получи дължимото внимание, докато човек го изговаря.

Прилича на животинче от приказка на Туве Янсон – две кръгли любопитни очи под рошав бретон.

Зъбите ми изтръпват и получавам пристъп на гадене, когато чуя думата “стихо”.

Моето животинче-стихотворение – остригано и наранено, или пък, в по-добрия случай, едва се мерва профилът му, докато бяга от онзи, който така му е смачкал думата.