Нетърпението е сладко като бонбон

Нетърпението е сладко като бонбон

и солено като сълза под езика.

Нетърпението е леко един тон

и мълчи със усмивка, която вика.

Във корема на влака, железен, ръждив корем,

чака моето тяло, и всеки тунел ме ражда.

Влакът тръгва и спира, и всеки път, като спре,

вдишвам нов и различен въздух и чувствам различна жажда.

Аз очаквам и бързам, не знам дори как стоя,

всяка бавна минута разтегля се карамелено,

и стъклата треперят, звънтят и туптят

от сърцето ми, с радост и страх населено.