Мария Донева's Blog, page 274

Дъждът да дойде

 

Земята, сбита и корава,

е непроизносима дума,

в която зъбите си чупят,

охлузват носове къртиците.

Пръстта е само от съгласни,

от камъчета, мъх и пясък.

На сухо въздухът преглъща

и всичко живо пожълтява -

полето смуче от тревата

през корените изтощени.

Полето скърца и се пука,

пукнатини – ръка дълбоки,

земята чака да посегнеш

и пръстите ще ти захапе.

Дъждът да дойде!

Сочни гласни

ще напоят пръстта. Ще тръгнат

със хълцане, със глас, с въздишки,

със дълги музикални думи

растенията, напоени,

с корони от вода в косите.

Земята живото привлича,

и го приема и поглъща.

Дъждовната вода е жертва.

Попива и ни изпреварва,

отива преди нас на срещата,

където все ще ни дочакат.

*

Изгрев

То беше много тихо.

Черупката си счупи.

В съня си се усмихна,

и после се излюпи.

Докато всички спяха,

нахрани се с прохлада.

Перата му блестяха

от мед и лимонада.

Във полог от небе,

в гнездо от облак летен,

протегна се добре,

примигна, и засвети.

 

Патешки работи

Много е хубаво да си имаш мъничко компютърче!

Можеш да го носиш навсякъде със себе си. Можеш да се забавляваш как ли не – например да му ушиеш дрешки.

Аз му купих едно черно калъфче със син цип, обаче подхожда ли ни то?

Моля ви!

Уших това шарено калъфче на ръка, защото исках да ми е тихо. Направих няколко грешки при шиенето, но и така става. Тъкмо да не хваща уроки.

Това, последното пате, е от тук.

Гретел, Гретел

 

Гретел, Гретел,

не са ли ти казали за птиците и трохите?

Майка ти те учеше да печеш курабийки,

намазани с яйце, за да блестят,

с искряща захар.

Когато отваряше фурната,

амонякът затваряше очите ти

с острия си дъх на тигър.

Домът ухаеше на ванилия и на празник,

лицето ти беше червено,

всичко беше сладко като теб, Гретел.

Майка ти те научи

да печеш курабийки,

за да има път от нея до теб,

когато вече я няма.

Откъде дойдоха птиците, Гретел?

Как ще отидеш при майка си сега?

Друга жена целува татко ти,

гората е тъмна и

нямаш братче.

Сега запали огъня

и дай пак да ти близна пръстите.

 

Хроника на второто начало

 Това е една чудно увлекателна книга на Мануел де Педроло, която прочетох на един дъх, а на следващия дъх, накрая, ми разби сърцето, и вече съм сигурна, че по това се познава истинската любов.

Книгата е преведена от каталонски от Нева Мичева, всъщност самата тя ми я изпрати, за да я прочета и да напиша нещо за нея, ако ми се прииска.

Но аз какво да кажа?

Още съм под силното въздействие на романа – роман е, и хроника, и наръчник по оцеляване, и още…  Действието се развива върху руините на света, какъвто го познаваме, но историята е по-скоро като мечта на фона на ужаси и загуби… което е идеалният фон на мечтата, и нейна естествена среда.

Не мога да се съглася с твърдението, че книгата е предназначена за читатели на 12 – 17-годишна възраст. Добре, за тях е, но не само за тях. Аз не мисля, че децата на 12 години познават достатъчно света, за да могат да си представят какво би било да го загубят. Не мисля и че те копнеят  за чистотата и естествеността, които владеят романа. Защо им е на децата да копнеят за нещо, което си имат, и как биха могли да го оценят?

Както си лежим по гръб на тревата и гледаме някой облак, на теб той може да заприлича на кон, а на мен – на кораб. И книгата е облак, само че от думи.

За мене това не е фантастика за деца и юноши, а любовен роман за уморени възрастни, в който се осъществява копнежът да срещнеш своя човек, да го спасиш, да го създадеш и заедно да изградите нов свят.

И старият свят да не ви липсва.

Вероятно чета “Хроника на второто начало” като лигава женичка, и не виждам причина да се срамувам от това.

Ето Нева какво казва по въпроса, с история, любопитни факти и всичко, както си трябва. Само мога да споделя, че написаното от нея ми беше интересно, но след като прочетох книгата, ми стана 20 пъти по-интересно.

“Хроника на второто начало” – горещо препоръчвам!

Градинката през юни

Ето я, ето я хубавата градинка, за която ви говорих!

В първичния бульон

Всич-ко!

Ехо от “Пловдив чете”

Влиза в стаята и ми казва със строг глас:

- Да знаеш, че тази синята тениска ще я нося, но само защото на гърба й има стихотворение от Христо Ботев!

Това моето дете ли е?!?

“Има ли смисъл да утепваме мечка” – в Стара Загора на 25 юни

Постоянен терапевтичен театър

при Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево

представя

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА УТЕПВАМЕ МЕЧКА

от Панчо Панчев

В ролите: Михаил Виходцевски, Атанас Витларов

Юрий Митевич

Страхил Драганов, Христо Манолов, Антон Радков

Катя Колева, Мария Янчева, Костадинка Панева и Венета Генова

Културтерапевти: Тонка Димитрова,

Роса Динчева, Димитрина Мирчева

Текст на стиховете: Мария Донева



Режисьор: Ивелин Керанов

За пореден път театралната трупа от Раднево ще донесе на почитателите си от Стара Загора смях, забавление и добро настроение с една комедия, която не е загубила остротата и свежестта си, макар че е написана преди почти 50 години.

Заповядайте да се повеселите и да подкрепите най-ентусиазираните театрали!

Какво е нужно, за да се прославиш – юначество или тапия?

На кого издигаме паметници и кой ще ни избави от разбойниците?

Дали си жив или не си, и най-важното – има ли смисъл да утепваме мечка?

Ще разберем на 25 юни от 18:00

в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

На 25 юни няма мачове, но ще има едно живо, смешно и хубаво представление!

ВХОД СВОБОДЕН